Бруталната война, която бушува в Украйна, е конфликт на 21-я век, отбелязва в анализ в днешния си брой в. „Вашингтон пост“.
Вестникът изтъква редица аргументи като тези, че около бойните полета бръмчат дронове. Хиперзвукови ракети се врязват в нищо неподозиращи цели. Сателити разпръскват мъглата на войната. Алгоритми, генерирани от изкуствен интелект, помагат за насочването на артилерийския огън.
Кадри, заснети с мобилни телефони, се разпространяват в социалните мрежи, като придават на конфликта почти интуитивно възприятие, усещане в реално време за хората, отдалечени на хиляди километри. Онлайн армиите от поддръжници правят каталог на зверствата и разпространяват доказателства за триумфа.
И все пак, посочва „Вашингтон пост“, въпреки всичко ново в отчаяната борба на Украйна за отблъскване на руското нахлуване, войната все повече напомня за миналото. На снимки, които сякаш изобразяват битки отпреди повече от век, войниците са приклекнали в земни укрепления, заобиколени от обстрелван, подобен на лунен пейзаж терен.
От два месеца украинските сили започнаха дългоочакваната си контраофанзива, настъпвайки към руските позиции в южната и югоизточната част на страната. Както бе нашироко съобщено, кампанията напредва бавно, като новите механизирани дивизии на Украйна, снабдени със западно оборудване, затъват в няколко слоя на руската отбрана, включваща обширни минни полета, бетонни прегради от типа на така наречените драконови зъби, противотанкови ровове и ограждения от бодлива тел.
„Вече не може да се направи нищо само с танк с някаква си броня, защото минното поле е твърде дълбоко и рано или късно той ще спре, а след това ще бъде унищожен от концентриран огън“, каза главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна генерал Валерий Залужний миналия месец в пространно интервю за „Вашингтон пост“, каквито той рядко дава.
Украйна не оповестява официалните си данни за броя на жертвите от войната, но както се разбира броят им се увеличава в момент, когато на преден план излиза запазването на висок боен дух.
В неотдавнашен материал американският в. „Уолстрийт джърнъл“ обърна внимание на един особено мрачен показател, според който между 20 000 и 50 000 украинци са имали някаква ампутация, откакто Русия нахлу миналата година. Това е стряскащо число за съвременен конфликт, като се има предвид, че по-малко от 2000 американски ветерани, участвали в нахлуването и окупацията на Ирак и Афганистан, са имали ампутации.
За сравнение около 67 000 германци и 41 000 британци е трябвало да имат ампутации по време на Първата световна война, когато процедурата често е била единствената възможност за предотвратяване на смъртта им, отбелязва „Уолстрийт джърнъл“.
Анализаторите вече долавят, че над Украйна пада сянката на Първата световна война, коментира „Вашингтон пост“. Те я виждат в завръщането на една изтощителна сухопътна война в Европа между армиите на две държави, в геополитическото безразсъдство от започването на конфликта и гордостта на елита да вярва, че този конфликт лесно може да бъде спечелен в мрачния застой на кампанията, белязана от кални окопи и бункери, както и в липсата на значими териториални придобивки, дори когато се пълнят чувалите с трупове. Безсмислените костници на битките при Вердюн и Сома намериха своя съперник в Бахмут.
Вековните уроци са актуални. „Както по незаличим начин Първата световна война показа, войните рядко протичат по план“, пише историчката от Оксфордския университет Маргарет Макмилън. „Военните стратези са били наясно с нарастващото значение на войната в окопи и бързострелната артилерия, но не са успели да видят последствията. Те не бяха подготвени за това, което бързо се превърна в статични фронтови линии, в които враждуващите страни провеждаха масиран обмен на артилерийски и картечен огън от укрепени окопи“, допълва тя. Тази тактика според Макмилън е довела до голям брой жертви при минимален напредък.
„Първата сериозна война на третото хилядолетие трябва да се води по суша – това е доста голям срив в сравнение с „посткинетичната“ кибер и информационна война, която уверено бе предсказана както от западните, така и от руските генерали“, пише Едуърд Лътуак, американски писател и стратег. „Това е война, която трябва да се води чрез чисто, смазващо изтощение, точно както Първата световна война се водеше на Западния фронт“, отбелязва той.
Въпреки различията в епохата, простите технологични правила остават. „От въвеждането на танка през 1916 г. са изминали почти 110 години. Някои твърдят, че танкът е остарял поради технологичните подобрения в противотанковите оръжия“, пише Стивън Бидъл, професор по международни и обществени отношения в Колумбийския университет.
„Този аргумент е често срещан в продължение на повече от 50 години, или почти половината от цялата история на танка“, казва той. „И все пак през 2023 г. и двете страни в Украйна продължават да разчитат на танкове и правят всичко възможно, за да се сдобият с още такива“, допълва професор Бидъл, цитиран от „Вашингтон пост“.
Някои експерти смятат с надежда, че Първата световна война може да се окаже по-малко поучителна в контекста на Украйна, отколкото още по-голямата война, която я последва. „По-добър исторически прецедент за разбиране на настоящите боеве в Украйна може да се намери в опита на американската армия през лятото на 1944 г., когато тя се сражаваше срещу нацистките сили при живите плетова на Нормандия във Франция“, пишат Рафаел Коен и Гиън Джентайл от корпорацията „Ранд“, като твърдят, че докато Първата световна война се характеризира със „стратегическа атрофия“ и „тактическа безизходица“, Украйна, подобно на съюзниците през 1944 г., систематично работи за пробив с търпение и „тактически иновации“.
Бидъл предупреждава да не се правят опростени изводи от двете големи войни. „Подобно на Първата световна война, и Втората световна война включваше голяма разлика в резултатите – тя не бе проста, еднообразна история за успехи в настъплението“, пише той.
„И в Украйна както успеха в настъплението, така и безизходицата при отбраната ставаха в условията на използване на дронове, прецизни оръжия, хиперзвукови ракети и космическо наблюдение. В нито една от тези войни инструментите не са предопределили резултатите“, заключава той.
Битката на Украйна се определя от упоритостта и смелостта на един народ, който се бори за своето съществуване, но дори и тогава отчаянието никога не е далеч – както и цинизмът, отбелязва „Вашингтон пост“. Украинският президент Володимир Зеленски уволни миналия петък всички ръководители на центровете за набиране на военнослужещи в страната, позовавайки се явно на съобщения за ширеща се корупция и служители, които вземат подкупи, за да помогнат на потенциални наборници да избегнат постъпването в армията.
„Вашингтон пост“ аргументира това твърдение, като припомня неотдавнашния си репортаж от парк в Киев, където се възстановяват ранени войници от фронтовата линия. Много от тях са трайно осакатени и обезобразени, но се справят с травмите си, докато животът в столицата около тях тече нормално.
Юлия Палцева, работеща на рецепция в Киев, чийто приятел скоро е заминал за фронта, се оглежда с ужас наоколо. „Всички тези танцуващи и усмихнати хора трябва да си спомнят, че има войници като приятеля ми, които са в окопите без да се сменят и всеки ден ги обстрелват“, каза Палцева.
Що се отнася до контраофанзивата, тя добави: „Очакванията ни бяха по-големи. Ако тя продължава, то върви бавно“.
Източник: bta.bg
