Главният сержант на 1-ва рота от 3-ти батальон на 61-ва механизирана бригада в Карлово е наследил майсторлъка в този мъжки занаят от татко си.
Който и майстор ножар да попитате, ще ви отговори, че този занаят се предава по наследство. Той не се учи, никъде няма специално училище, където се усвоява изкуството да ковеш ножове. То е магия, която пулсира във вените ти, живее у теб по силата на някакво непреодолимо увлечение. Магия, която разпалва кръвта, буни въображението и те кара да вдъхнеш форма и живот на невзрачно на пръв поглед парче метал. Та така и със старшина Иван Шумански, главен сержант на 1-ва механизирана рота в 3-ти механизиран батальон от 61-ва Стрямска бригада в Карлово – баща му навремето е бил любител ножар, сега той е поел по бащиния път. Както се казва, кръвта вода не става. Сега старшината защитава фамилната чест в този бранш и се старае да настигне и надмине по майсторлък татко си. Колкото и да е трудно, защото да се отдадеш на любимото хоби, се иска не само талант, но и наличие на свободно време. А знайно е, че в армейския живот именно то е най-дефицитната стока, която винаги недостига.
Не е тайна, че ножарството е занаят за хора с дух и силна воля. Занаят за истински мъже. Ако погледнем назад във времето, ще видим, че ножът още от древни времена се е превърнал в неразделна част от човешкия бит, в предмет, който ни съпътства през целия живот. Той може да бъде чисто домакински, ловен, армейски, или ритуален, сувенирен и т.н. А за изработването на качествен нож се изискват солидни умения и майсторлък, които старшина Шумански безспорно притежава.
А той може да ви направи по ваше желание какъвто поискате. Изработвал е всякакви ножове – от т.нар. караколак, това е тип овчарски нож с дължина на острието 50 см, до малки кухненски ножове. Между другото нож караколак с острие от едва 28 см и дръжка от мед и дърво, ръчна изработка, в Български народен магазин се продава за 99 лв. Досега старшина Шумански е направил около стотина ножа, но той не работи за пари. А за собствено удовлетворение. И за да зарадва свои приятели с такъв безценен подарък. Често му поръчват ножове за рождени дни, за някой юбилей или тържество. Тогава дизайнът на ножа зависи от човека, от характера му, от повода, за който ще бъде поднесен. Освен това в колекцията му има и много възстановени и рехабилитирани ножове.
Един нож изработва средно за 5–6 дни, като всичко прави на ръка. И всички са ковани. Използва кръгъл метален прът Ф-20, който нагрява в пропан-бутанова ковашка пещ, която собственоръчно си е направил, до около 900 градуса. После идва най-важната и най-съществената част, когато влизат в действие чук и съответните инструменти, за да се оформи нагретият метален прът в желаната конкретна форма. Ето тук вече излиза на преден план и си проличава големият майсторлък – желязото се кове, докато е топло, кове се с въображение и любов, за да може, когато изстине, да оживее желаната форма на ножа.
Старшина Шумански обяснява, че най-често изполва за материал стомана марка Х12МФ, но допълва, че може да бъде всякаква стомана. „По ножарството се запалих покрай баща ми. Започнах и аз да се занимавам. Много е разтоварващо психически, освен това да изработиш един нож се искат голямо търпение, внимание и максимум да си съсредоточен. Изпитвам някакво вътрешно морално удовлетворение да го правя. Особено съм доволен и щастлив, когато ми поръчат нож и след това той се хареса на човека”, разкрива малките скрити тайни на своето хоби старшина Иван Шумански. Между другото той сам си изработва и дръжките. Единствено поръчва само каниите, но на занаятчии, в чиито майсторлък е сигурен, че няма да го подведе. Защото на хубавия нож приляга не по-малко красива, практична и удобна кания. „От моя скромен опит мога да кажа, че няма универсален нож. Всеки е с конкретно предназначение. Моите ножове не стоят във витрина,не са правени само за показ, не са сувенирни, а са работещи ножове”, заключава старшина Иван Шумански.
Предполагам, че той е щастлив човек, защото прави това, което обича. Защото не е оставил да си отиде занаятът, предаден му от неговия баща. Сигурно е, че, докато ръцете му са здрави, стоманата ще го влече. За да вдъхва живот на нови идеи, които радват не само него, но и неговите колеги и приятели.
