Радка ЗЛАТЕВА
Любителите на пътешествия казват, че не бихте опознали Италия истински, ако не сте посетили красивите италиански езера Гарда, Комо и Маджоре с примамващите,
романтично сгушени градчета
аристократични вили и пищни паркове
Защо точно Италия и точно италианските езера? Като любопитни пътешественици решихме да тръгнем след поговорките, че „Италия е музей под открито небе”, „Тук всеки камък е история”, прибавихме пищна зеленина, редки тропически растения, величествени заснежени върхове, средновековни замъци и ето ти пътешествието. Замисляли ли сте се, че няма друга държава с толкова ясно изразена форма и че италианският ботуш е най-разпознаваем на географската карта? Обухме маратонки, не ботуши, че е още топло, като не забравихме и величествените Алпи, които са защитна преграда срещу студените атмосферни фронтове от север. Това прави климата около езерата субтропичен, благодарение на което могат да се видят нетипични растителни видове. Не ни трябват повече причини да посетим трите най-известни езера в Северна Италия – Гарда, Комо и Маджоре, и трите с ледников произход.
Започваме нашето пътуване от най-голямото в Италия езеро – Гарда. Ако очаквате да видите езеро, ще видите по-скоро море с дължина 52 км и ширина 17,2 км. Разглеждаме китните крайбрежни градчета от корабчето, което е нашето
своеобразно влакче със спирки
– качваме се, после слизаме, разглеждаме, пак се качваме, пак слизаме и пак разглеждаме. Е, как на никой не му прилоша, не му стана зле? Ами наоколо са само красота, чист въздух, кристална вода и къщи, накацали високо или по-ниско в Алпите, които се оглеждат във водите на езерото.
Най-магичното, казват, градче покрай езерото е Сирмионе. Днес тук могат да се видят множество архитектурни и културни забележителности, датиращи от I век пр.н.е. Най-известната от тях, превърнала се в символ на града, е „Грото ди Катул” („Пещерата на Катул”) – най-голямата патрицианска вила, открита в Северна Италия, която свидетелства за богатството и лукса на онези времена. Разгледахме и Замъка „Скалигери”, построен през XIII век като пристанищно укрепление от фамилията Скалигери, владяла векове наред Верона. Около него няма защитен ров, защото е заобиколен от водите на езерото и все едно е изникнал в него. И внимание… замъкът си има собствен призрак, но нямаме време да се занимаваме с него. Отидете, може и да го видите, ние не успяхме! Бързахме да хапнем от прочутия сладолед, който в Сирмионе можете да си поръчате в 50 см вафлени фунии, това си е цяла атракция!
Не си мислете, че това малко градче има само един символ. Тук се гордеят и с къщата на Мария Калас, живяла в нея 7 години, църквите „Санта Мария Маджоре” и „Сан Пиетро”. Сирмионе е прочут и със своята
лековита термална вода
извираща на 20 м под повърхността на езерото с температура 70 градуса, която се изтегля с помпи до специален център „Терме” и се обработва до 36–37 градуса. Богата е на йод, сяра, бром, които в комбинация лекуват много заболявания и носят славата на градчето като най-големия СПА център на Италия. Това е и причината за многобройните луксозни хотели наоколо и огромните тълпи от туристи и почиващи през лятото. А ние така се надвесихме от лодката да видим извора, че за малко да паднем. Видяхме само мехурчетата във водата. И понеже тя не може да се пие поради своите специфични съставки, решихме, разхождайки се из следващото пристанище – китното Бардолино, да се почерпим с чаша десертно бардолинско вино. Хубаво е, сладичко! Денят ни завърши по тесните калдъръмени улички и малки площадчета на градчето Гарда, дало името на езерото. То почти изцяло е освободено от автомобилен трафик, а старите средновековни стени си съжителстват добре с множеството малки кафенета и ресторанти.
Следващият ни ден е посветен на третото по големина, най-дълбоко (400 м) и най-известно езеро Комо с форма на обърната латинска буква Y, заобиколено от планини, чиито стръмни склонове буквално надвисват над водите му. Заради своята естествена красота е предпочитана дестинация от световния хайлайф. Този път нашето импровизирано влакче беше неголям ферибот, от палубата на който видяхме вилите на много известни личности –
Джордж Клуни, Силвестър Сталоун, Мадона
Тук уединение и вдъхновение са намирали Леонардо да Винчи, Стендал, Гьоте, Чайковски, Хемингуей… Комо е предпочитано за снимки на различни филми, продукции, музикални клипове – няколко епизода на „Междузвездни войни”, сцена от „Казино Роял” с Джеймс Бонд.
И ето ни в града Комо. Историята му е пряко свързана с историята на Милано. Вечното съперничество между двата града, отдалечени на 50 км един от друг, е сривало няколко пъти почти до основи всеки един от тях в продължение на 100 години. И тук си струва да се посетят Катедралата – смесица от готически, ренесансов и романски стил, която впечатлява отвън с розовите си прозорци и ренесансовите статуи на входа на Плиний Стари и Плиний Млади – държавници, свързани с историята на Комо. А вътре можете да видите гоблени и картини от XVI век, както и красиви витражи.
Друга забележителност, която определено заслужава да се види, това е „Вила „Карлота” и заради интересната си история, и заради невероятните си градини със стъпала, фонтани и скулптури, разположени на 70 хил. кв.м, в които растат над 150 вида азалии, над 50 вида рододендрони… потопени в цветни каскади. Част от нея е превърната в музей със скъпи картини, статуи и други ценни произведения на изкуството.
Минахме и покрай най-скъпия 5-звезден хотел в Европа – „Тремезо”. Ама само минахме и отминахме, защото ни шокираха цените, които в натоварения сезон, казват, стигали
до 3700 евро за нощувка
Неговата история също е интересна. Построен през 1912 г., до днес той функционира като висок клас хотел. Само по време на Първата световна война е бил конфискуван от държавата и превърнат в болница.
Не може да посетим езерото Комо и да не се изкачим с фуникуляр до градчето Брунате. На много хора е известен фактът, че тук изживява последните си дни нашият поет, литературен критик и публицист Пенчо Славейков.
Ето и накратко част от неговата история. Като малък той заспива на ледена пързалка и до края на живота си остава с тежък физически недъг. До 1911 г. е директор на Народната библиотека и Народния театър в София. Вследствие на интриги и противоречия в литературните среди е освободен през юли 1911 г. и назначен за уредник на училищен музей – удар, както с материални, така и с морални последици за поета. А и трябвало да се изкачва до кабинета си на 4–ия етаж. Обиден на българската държава, той се обрича на доброволно изгнание, имайки до себе си само поетесата Мара Белчева, с която е в романтична връзка. Подкрепян единствено от нея, те обикалят няколко европейски града, докато се преместват в Брунате заради лечебния климат. Тук, във вила „Белависта”, той – откъснат, изолиран и отчаян, губи съпротивителните си сили и на 28 май 1912 г. умира в ръцете на Мара Белчева. Опят в близката църква и погребан в гробището на Брунате, осем години по-късно тленните му останки са преместени в България. Ако не е била Мара Белчева да изпрати телеграма до България, сигурно дълги години е нямало да се разбере за неговата кончина. През 2006 г. Съюзът на българските писатели прави в близост до къщата бюст-паметник на поета, дело на професор Валентин Старчев, а надписът на фасадата й гласи: „В този дом – прокуден от своята родина – почина през 1912 г. големият български поет и патриот ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ”.
С тези тъжни мисли напуснахме Брунате, като почти през цялото време, докато бяхме там, не спря да вали. Слънцето се показа чак като слязохме долу, при езерото. Дали пък италианското слънце не е учило история на България!?
Това беше много накратко една малка частичка от
красотите и историята на италианските езера
а на нас ни предстояха още няколко дни вълнуващи пътешествия в миналото и настоящето на Италия.
