Вестник Българска Армия, Пътеписи

В Малайзия се събират всички цветове

[post-views]

Никоя друга държава в Азия няма такова вълнуващо разнообразие от култури

В романа си „Нощният тигър“ малайзийската писателка Янгси Чу пише, че заради смесицата си от малайци, китайци и индийци Малая е пълна с духове; огледален свят, подвластен на непривични правила. Странно нещо, изминали са само няколко месеца от престоя ми там, но вече ми липсват хората, които срещнах, и местата, които видях. Първата дума, която ми идва наум, за да опиша тази далечна източна страна, е калейдоскоп, като цветен обект с различни мъниста, камъчета и парченца от стъкло, които наблюдавам през призмата на моите възприятия, а светлината нахлува от едната страна. Туристическото лого Malaysia, Truly Asia – в превод „Малайзия, истинска Азия“, улавя и определя същността на уникалното многообразие на страната. Има само едно място, където се събират всички цветове, вкусове, звуци и гледки на Азия – Малайзия. Никоя друга държава в Азия няма такова вълнуващо разнообразие от култури, фестивали, традиции и обичаи, предлагащи безброй преживявания. Освен това като чужденка нямах проблеми с общуването – почти всички малайци говорят т.нар manglish, разговорна форма на говорим английски, която има влияние върху малайския език и с която лесно се свиква.

Малайзия е разделена на две части – западна, която е разположена на Малайския полуостров, и източна – на остров Борнео. След около 13-часов полет от Истанбул кацаме на полуострова, който граничи на север с Тайланд. Близко сме до екватора, края на март–началото на април е, горещо и задушно време, донякъде и влажно. Обикновено вали по 30 мин. следобед, може би всеки втори ден, но чудно – само 15 мин. след дъжда всяка дъждовна капка е изчезнала. Прочела съм предварително, че има многообразна флора и фауна: големи котки (индокитайски тигър, малайски тигър), носорози, гибони, макаци, и много други. Както и влечуги – над 150 вида змии, което ме ужасява. Затова и още в началото бях решила за себе си: ще пропусна трекинг в джунглата, не искам да съм нечия закуска.

Първите ми впечатления за малайците са, че хората са много симпатични и добронамерени. Разговарях с местни жители и те са услужливи, мили и абсолютно гостоприемни.

Започваме нашето пътешествие с Куала Лумпур (KL). Мердека! (В превод – Независимост!) Площадът на Независимостта в столицата Куала Лумпур е свещен за всеки малайзиец. Тук на 31 август 1957 г. страната е обявена за независима от британската корона. „Мердека 118“ е и 118-етажен небостъргач. С височината си от 678,9 м е втората най-висока сграда и структура в света, само след „Бурж Халифа“. По-интересното е, че дизайнът на „Мердека 118“ е вдъхновен и проектиран да наподобява протегнатата ръка на министър-председателя Тунку Абдул Рахман, докато скандира седем пъти „Мердека“, когато провъзгласява независимостта. Без да имаме време за адаптация, едно след друго следват посещение на Кралския дворец, един от най-добрите музеи за ислямско изкуство, и емблематичните за цяла Азия кули Petronas (името на кулите идва от държавната петролна компания – „Петронас“, основен възложител на строежа). От въздушния мост между двете кули на 42-рия етаж се открива невероятна гледка към града. А кварталите China Town и Little India в KL са винаги колоритни и шумни.

Основната религия в Малайзия е ислямът. Случихме времето на Рамазана и не ни допуснаха до вътрешността на Националната джамия, но и отвън е впечатляващо. Чадърът, синоним на тропиците, е вплетен в архитектурата й – основният покрив на джамията напомня на отворен чадър, а шапката на минарето е сгъната. Завършена през 1965 г., джамията е смел и модерен подход от стоманобетон, символизиращ стремежите на една наскоро независима нация. След залез-слънце се отварят всевъзможни сергии и будки за храна. Народ, стълпотворение. На такива места предимно можеш да видиш по-бедни хора, по джапанки и къси панталони, както и европейци, търсещи колорит. Гледаме захласнати как се приготвя улична храна. Тигани, грилове, шишове, месо, риба, най-разнообразни и екзотични морски дарове, пресни плодове – манго, ананас, дуриан, папая, драконов плод, дребни банани по 20 на стрък, вероятно местно производство. Дурианът е местният цар на плодовете. Всеки уважаващ себе си пътешественик рано или късно трябва да го опита. Първата среща винаги е незабравима. Изключителен и богат вкус, но миризмата е друга история. Заради изключително неприятната миризма на кората (забравените с дни под леглото неизпрани чорапи ряпа да ядат) е забранено да се внася на обществени места (хотели, магазини, транспорт и т.н). Нарушителите се санкционират с доста солени глоби. Но на пазарите се продава свободно. А сладоледът с дуриан е направо божествен. Храната е издигната в култ. Много популярни са и т.нар. Food Court-ове, обособени места с многобройни будки за хранене. Евтино е да се храниш навън, затова малайците го предпочитат пред закупуването на продукти и готвенето вкъщи. Повечето ястия се базират на ориз и съдържат телешко, пилешко, риба. Свинско месо не се консумира от мюсюлманите, които са мнозинство в страната, но, естествено, китайците готвят със свинско. За 20–30 рингита (15–16 лв.) спокойно можеш да се нахраниш, ако не си твърде претенциозен. Прясно приготвена риба (на тиган или на скара) струва около 50 рингита, все пак зависи от големината на рибата. Индийските ястия (индийците са третата по големина етническа група след малайците и китайците и са основно тамили) са предимно вегетариански. Тъничкият и хрупкав хляб наан и ориз с къри са много вкусни. Храненето тук е социално преживяване. На сладка приказка хапваме риба скат, сервирана на бананово листо. В купичка отстрани е сервиран бял ориз. Опитваме и местната бира Tiger. Паниран банан или Jack Fruit е невероятен деликатес, който имах честта да опитам по пътя за чаените плантации в областта Cameron Highlands. Една нищо и никаква отбивка от пътя с малък водопад и няколко невзрачни сергии, но пък как се топи в устата този горещ сладък пържен банан в хартиена кесия. Наслада за сетивата. Платата Cameron са наречени на изследователя сър Уилям Камерън, който ги картографира и впоследствие са разработени по време на британския колониален период. Градини, бунгала, голф игрище – те са убежище за изтощените от жегата британци, тъй като се намират на надморска височина между 1300 и 1800 м. Пътят до чаената плантация BOH Tea Garden е тесен и криволичещ. Стигнахме благополучно до нея с малък бус. Шофьорите сигнализират с кратко натискане на клаксона на завоите, за да се предупреждават един друг. Чаената градина има богата история, която датира от почти век. На терасата на комплекса можеш да изпиеш ароматен чай на освежаващия зелен фон на чаените полета. Освен чаените насаждения фермите за ягоди също допринасят за облика на местността. Прохладният климат на хълмовете ги прави идеалното място за отглеждане на ягоди целогодишно.

Впечатляващ микс от източно и западно влияние прави Пенанг най-посещаваният щат на Малайзия. Пенанг е разположен в северозападната част на полуостров Малайзия (по-голямата част на щата е на едноименния остров), до протока Малака. Джорджтаун (George Town) е столица на щата и първото британско селище в Югоизточна Азия. Близостта му до морските пътища покрай Малакския пролив привлича поток от имигранти през XIX в. Градът е известен със своите уникални архитектурни стилове, които са били оформени от векове на смесване на различни етноси и култури. Съхраняването на тези култури допринася за определянето на центъра на града като обект на световното наследство на UNESCO. През 2012 г. един литовски художник създава серия от стенописи, изобразяващи местната култура, жители и начин на живот. Сега тези улични рисунки са известни културни забележителности, а „Децата на велосипед“ се превръщат в едно от най-сниманите места в града. Оттогава уличното изкуство и инсталации в целия център процъфтяват. Разходихме се покрай пъстри пазари, джамии и църкви, китайски и хиндуистки храмове, които съществуват в хармония от векове. В околностите на Джорджтаун се намира и най-големият и изключително красив будистки храм в Югоизточна Азия – Kek Lok Si Temple (известен като храма на 1000-те Буди). Самият храм се състои от няколко големи молитвени зали и павилиони, статуи на Буда, резбовани колони, множеството фенери, рибни езера и цветни градини допълват визуалните впечатления.

Малайзия не е страна от третия свят и през последните 50–60 години се развива много бързо. В Куала Лумпур видяхме модерни сгради и луксозни търговски центрове, както и безброй скъпи коли. Дори и извън столицата хората вече не са толкова бедни, че да могат да си позволят само мотоциклет. И все пак „Животът е по-добър на плажа“! Въпреки че Малайзия не е толкова известна с крайбрежието си, има километри брегова линия и много красиви плажове. Така или иначе, най-добрите плажове се намират в тропическия рай на Южнокитайско море. Трите дни на островите Перхентианс са безвремие – плаж, дълги разходки, гмуркане с шнорхел, за който обича, прясна морска храна.