Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Скенер и магнитен резонанс откриват хернията

[post-views]
Скенер и магнитен резонанс откриват хернията

Днес лапароскопската хирургия е превзела коремната, казва д-р Георги Коташев от ВМА, с най-много операции на хернии у нас

Скенер и магнитен резонанс откриват хернията
*Д-р Георги Коташев е работил в Пирогов, в Пета градска болница, от 13 години е във ВМА и сега е завеждащ отделение в Клиниката по ендоскопска хирургия, има специализации по лапароскопска и торакоскопска хирургия във Франция, Австрия, Германия и Испания.

За втори път Клиниката по ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология на ВМА представя опита си в лапароскопската хирургия на големи ингвинални хернии и иновативни техники в операцията на пъпните хернии. Теоретичната част и операциите на живо преди 2 години събира много хирурзи, студенти и специализанти от страната. Сега ще бъдат представени и симулатори за лапароскопска хирургия за обучение на млади колеги, ще бъде изложен и робот. И този път участието е безплатно за студенти и специализанти. За лектори са поканени и специалисти в тази патология от цялата страна. Заради интереса към събитието то сигурно се превръща в традиция, като показва най-новото и най-доброто, което се прави в тази хирургия.

Този път екипът на клиниката ще извърши операция – лапароскопска пластика на предна коремна стена (т.нар.умбиликални и следоперативни интервенции), която е сложна и обичайно протича по-дълго. Това е цялостна реконструкция преди поставянето на платно. Това ни обяснява д-р Георги Коташев от клиниката. Той потвърждава, че колкото по-бързо се направи реконструкцията, толкова по-добре за състоянието на пациента. В последните 4-5 години хирургията на предна коремна стена е много напреднала и дава възможност да се оперира така, че да няма рецидиви. И да не се налага повторения на операцията. Напълняването на пациента, казва д-р Коташев, е много тежък проблем при тези операции. И следващата седмица продължават безплатните прегледи за хернии във ВМА, напомня той.

Днес лапароскопската хирургия е превзела коремната. И миниинвазивната хирургия се практикува не само в коремната, но и в гръдната, в неврохирургията. А навлизането на роботите са следващият етап на хирургията. Макар и там хирургът да играе главна роля, просто при роботизираната хирургия инструментите са по-съвършени и възможностите за движение на „китката“ на робота да е по-голяма. А

съвременната хирургия е електрохирургията

всичко е ултразвук и електроинструменти, по-съвършени, сравнени с лапароскопската хирургия. Но при роботизираната хирургия по-бавно се правят операциите, по-трудно се сменят инструментите… И скъпият робот е по-подходящ за по-големи операции, според хирурга д-р Коташев.

Д-р Коташев, един от лекарите с най-много операции на хернии зад гърба си у нас (или поне наравно с колегата му доц. Теодор Атанасов от Софиямед, допълва коректно той), твърди, че операцията на херния не е традиционна и лесна операция. Тя се прави от 4 години. Става дума за лапароскорската операция на големи вентрални хернии. Към такава операция на предната коремна стена се пристъпва, когато пациентът има няколко предходни операции, след които дефектите стават по-големи. Много малко хирурзи у нас извършват този тип операция, при които почти не се влиза в корема или това се прави за малко. Тя е сложна и продължава 3-4, дори 5 часа. Клиниката на ВМА има вече над 160-170 такива операции. Хирурзите й имат научна публикация в Европейската асоциация по ендоскопска хирургия, предстои и следваща публикация под името на ВМА.

Малко клиники в Европа имат този опит в хирургията на предна коремна стена

казва д-р Коташев. И на въпрос създава ли се вече школа в клиниката на ВМА, лекарят отговаря, че е рано да каже, че има школа в херниалната хирургия, но се надява след години да има такава школа, „подпечатана“ с името на ВМА. Самият той прави всичко възможно и с колегите си в клиниката „си отглеждат“ млади кадри. За да не избягат възпитаниците на българската медицина в чужбина. Затова в клиниката създават среда, в която да израстват младите им колеги. И казва, че със сигурност самият той би легнал за операция под ръцете на д-р Димитър Пенчев, който отскоро има специалност. Смята го за откритие на екипа на клиниката. И изрежда и имената на други млади колеги: д-р Байчева, д-р Лазаров и други.

„Младата смяна“ в екипа на клиниката д-р Коташев смята за тяхната застраховка спрямо собствената му прогноза, че след 10 години в България лекарите ще са много по-малко: тенденцията е и световна, но у нас проблемът ще е страшен, казва хирургът. Лекарската професия не е много атрактивна, обобщава той, тежка е и е свързана с много рискове. А и други са пътищата за „бързите пари“. Не се става хирург за 5 години, хирургията е трудно нещо, учи се цял живот. Но у нас все още има такива „островчета“ – болници с хирурзи на световно ниво.

На въпроса ни как се става хирург, д-р Коташев отговаря, че макар да звучи банално,  „всичко трябва да ти е в сърцето“. От медицина в България не можеш да станеш богат и преуспяващ, смята убедено той. Медицината е много работа, но първо – желание да станеш добър, а не изобщо някакъв лекар. И постоянно да се учиш и да се опитваш да постигаш върховете в областта, в която работиш. А за 4-5 години специално хирургията на предната коремна стена се разви много бързо, казва лекарят: „И съм щастлив, че ние също от няколко години работим тази хирургия на световно ниво“.

Всъщност, д-р Коташев работи всякаква лапароскопска хирургия, но така „се завъртял“ професионалния му живот, че пациентите започнали да го търсят повече за операцията на постоперационни вентрални хернии, която е доста тежка патология. И във ВМА тя се прави доста често. Тя самата е тежка за хирурга, обяснява лекарят. И добавя,че лапароскопската хирургия е доста по-щадяща за всички болни,

Д-р Георги Коташев оперира заедно с младия си колега д-р Димитър Пенчев (най-вдясно), на когото има безгранично доверие.
Фото Красимир Тодоров и ВМА

особено за хора с наднормено тегло

За тях тя е и препоръчителна пред отворената операция, възстановяването е по-бързо и лесно. А на другия ден аз съм с болки в гърба и кръста, усмихва се хирургът. Но казва на пациентите, че колкото по-бързо се диагностицират и оперират всички хернии, без значение дали е ингвинална, вентрална, диафрагмална, толкова по-малък е процентът на рецидиви. Колкото повече се забави болният, толкова и се увеличава шансът за рецидив. А при някои такива операции те са над 20%!

А хернията започва така: първо има болка, след това – подуване, което се разширява. То не трябва да се неглижира, защото се разслоява коремната стена и започва да излиза коремно съдържимо през този отвор и както е популярно – се получава т.нар. преплитане на червата. Така се стига до спешна операция с резекция на органи от корема. Превантивното откриване на херниите е сигурно при изследване на скенер или магнитен резонанс. Необходим е тонус на коремната мускулатура, затова хората трябва да спортуват, да не преяждат и да не препиват, съветва д-р Георги Коташев.

Най-ново

Единична публикация

Избрани