Трийсет и три години е не само Христова възраст, а и сериозна биография на едни театрални награди, които тръгнаха с намигване, почти на шега, в началото на прехода – „А’Аскеерите”. Е, не са филмовите „Оскари” в Холивуд, но са наши и вече с история, присъждани от актьори на техни колеги – театрали. И вече за 33-ти път трупата на Театър „Българска армия” отмерва върховете на театралните постижения на поколения артисти през всяка изминала година и ги осветява. Като малка екстра за един труд, който изчезва с падането на завесата.
Както и да е вървяла по пътя си дотук фондация „А’Аскеер”, тя ни дарява празничния ден на 24 май. И денят не е свършил, докато музикантите гвардейци не посрещнат гостите на „Раковски” пред Военния театър, докато двамата патрони на празника – министрите на отбраната и на културата не влязат тържествено в театъра, посрещани от директора Митко Тодоров, а от години вече от Мирослав Пашов, докато не се състои празникът спектакъл и не се връчат на наградените скулптурите – воини с каска, създадени от неповторимия Георги Чапкънов – Чапа. И докато салонът не стане на крака на финала – „Върви, народе възродени…”.
Този път церемонията беше посветена на 95-годишнината от рождението на писателя и драматург Йордан Радичков и беше наречена „Театрална суматоха”, за която отбелязаха, че не е само на сцената, а повсеместна. А я водеше традиционно Веселин Ранков (по думите му с 2 изключения за тези 33 години). Зад цялата организация стояха фигурата на председателя на фондацията актьорът Георги Къркеланов и сценарият и режисурата на Борис Радев. А двама от носителите на наградата се знаеха, както винаги, от по-рано: Руси Чанев – за цялостен принос към театралното изкуство, и Мимоза Базова – с почетен „А`Аскеер”. Чанев единствен не прие наградата си лично и благодари, но „беше против” и смяташе за по-честно актьорите Невена Мандаджиева и Младен Младенов да я получат. Те са го изградили, какъвто е днес. А Мимоза Базова каза: На сцената винаги съм казвала каквото мисля с чужди думи и сега ще бъде същото…
И се започна с наградите. Първо – за съвременна българска драматургия – за младия Борис Кръстев, за „Кулата”, по която се играе спектакълът в „Театър 199”. За водеща женска роля наградиха доайена на театъра ни днес – Мария Стефанова, за ролята й на Розовата дама в „Оскар и Розовата дама” от Ерик-Еманюел Шмит в „Театър 199”. За водеща мъжка – Константин Соколов за Петър в „Ботушът” от Лило Петров в Драматичен театър – Варна. „За мен е чест, каза Мария Стефанова, да бъда във вашата толкова талантлива и така вълнуващо млада компания, като поздрави другите номинирани.
Награди за поддържащи роли получиха Маргита Гошева за ролята си в „Едип и пророците” на режисьорката Диана Добрева в Пловдивския театър и Иван Николов – за ролите на Леонардо, Игор и издателят в „Петрови в грипа и около него” в Народния театър и за Николай Иванович в „Платоноff” от Антон П. Чехов в „Сфумато”. „В дни като този, когато сме заедно, човек има усещането, че е част от нещо по-голямо, че принадлежи към нещо. Пожелавам си да имаме повече такива поводи”, каза Иван Николов.
За най-добър моноспектакъл беше отличен Prima Facie („На пръв поглед”) с участието на Елена Телбис. А наградите в категория „Режисура” и в тази за „Най-добър спектакъл” си оспорваха Веселка Кунчева и Анастасия Събева, които този сезон бяха отнели предимството на колегите си мъже. И за режисура беше отличена Веселка Кунчева за „Преображението” от Кафка в театъра в Благоевград. А „Най-добро представление” стана „Красива птичка с цвят зелен”, създадено от Старозагорските театър и опера с режисьор Анастасия Събева. Тя нарече вечерта „невероятен празник” и допълни: Иска ми се да работим повече, защото иначе скоро няма да има какво да празнуваме. Нашата работа е свързана с всекидневен, къртовски, ужасен труд.
За изгряваща звезда беше отличено сдружението „Шум и бяс” за „Кино „Лента” (Мария Страшилова). Раздадени бяха награди за костюми, сценография и музика.
