През пролетта на 1970 г. започва сформирането на новия МСРО в местността Тихина
В началото на октомври чествахме 55-ата годишнина на Българските морски специални сили – формирование, с което Флотът ни се гордее основателно. Това е повод да разкажем за трудното начало при подготовката на първите български морски командоси десет години преди официалното начало на днешната Група морски специални сили. Страниците от тази предистория не бива да бъдат забравени! Техен автор е капитан І ранг Славчо Василев. Имах честта да познавам този достоен флотски офицер и ще предам предисторията изцяло по неговия разказ. Обещах, че ще публикувам този негов спомен десет години след смъртта му и сега изпълнявам това обещание.
Капитан І ранг Славчо Марков Василев е роден на 10.05.1928 г. в с. Долни Лом – Белоградчишко. Завършва Висшето военноморско училище през 1945-1950 г. Бил е флагмански щурман на Бригада за охрана на водния район (Военноморска база Варна), командир на кораб и на отряд хидрографски кораби. Завършва специален щурмански курс, Военноморския факултет на Военнотехническата академия – София, академичен курс в съветска военноморска академия. Служи в Щаба на ВМС (отделение „Тактическа подготовка” и в Разузнавателния отдел) и в специалния отдел на Параходство „Български морски флот”. В спомените на флотските ветерани разузнавачи той завинаги остана като създателят, духовният баща на първите български морски командоси.
„През 1958 г. се проведоха големи съвместни учения в рамките на Обединения Черноморски флот. „Южните“ заемаха територията южно от нос Емине. Там освен силите на Военноморска база Бургас се дислоцираха сили от съветския Черноморски флот и ВМС на Румъния. Яви се необходимост от
наблюдение на Бургаския и Созополския залив
За целта на бърза ръка за няколко дена организирахме морска разузнавателна група (МРГ) от трима матроси под ръководството на лейтенант Васил Вандов (по-късно преподавател във ВВМУ, капитан І ранг). Подготвихме таблица за условните сигнали, преносна КВ радиостанция с динамо и педали за захранване и суха храна. С катер ги прехвърлихме южно от Созопол. Оттам се изнесоха в района на Черноморец. Групата даде много ценни сведения, които бяха оценени високо както от нашето командване, така и от тогавашните ни съюзници. Следващата година своевременно подготвихме група, ръководена от лейтенант Станой П. Станоев (Вандов беше заминал в академия). Групата също действаше успешно. По този начин командването се убеди в необходимостта от органите за специално разузнаване и отпусна първоначално 15 (есента на 1959 г.), а впоследствие 47 (есента на 1960 г.) бройки за Морски специален разузнавателен отряд (МСРО).
Организацията на отряда я изготвихме сами – без каквато и да е помощ от страна на тогавашните ни съюзници, на базата на прочетена литература и консултациите с полковник Узунов – заместник-началник на РУ–ГЩ по оперативното разузнаване. За кoмандир на отряда бе назначен капитан-лейтенант Васил Господинов; заместник-командир и инструктор по леководолазната подготовка – старши лейтенант Веселин Цветков; инструктор по парашутната подготовка – старшина Чилингиров; инструктор по минноподривната подготовка – лейтенант Пирин Попов; инструктор по турски език – лейтенант Стефан Стефанов; инструктор по свързочната подготовка, който е и командир на свързочния възел – лейтенант Гарджев; медицински инструктор – старшина Иван Велков; командири на групи: лейтенант Панайот Генчев и лейтенант Тодор Пейчев; помощник-командири на групи: главните старшини Иван Мързаков и Димитър Димитров.
След сформирането му в района на „Почивка“
отрядът беше разположен в местността „Чайка“
в сградите на Вертолетната ескадрила за борба с подводници. Попълни се с парашути ПД-47 и УД-2, леководолазно имущество (със затворен и отворен цикъл), с български преносими УКВ-радиостанции.
Програмата за бойна подготовка се изготви под мое ръководство. Отрядът започна редовно да участва в ученията на ВМФ. Трудности имаше от всякакъв род, но нямаше кой акъл да даде, всичко трябваше сами да решаваме, всичко бе създадено по наша, българска рецепта. Ползвахме опита на парашутните групи на нашата армия, които вече имаха изминат път.
През този период се постави нов проблем за флота – въпросът за бойната готовност (БГ) трябваше да се реши комплексно. Разбира се, и до 1958–1959 г. имаше планове за БГ, но те предвиждаха само извикването на военнослужещите и подготовка на корабите за излизане на море. Липсваха въпросите за изнасяне, разсредоточаване и работа на местността, свръзката, видовете осигурявания, охрана и отбрана. МСРО се изнасяше и развръщаше в училището на с. Бяла.
При тази обстановка дойде първата проверка от ГЩ начело с генерал-лейтенант Иван Врачев. Тя ни показа наистина какво е БГ. Имаше куриози. МСРО току-що беше започнал да се формира и имаше назначени само 15–16 души. В замяна на това обаче военновременен щат имаше и по него се проведе мобилизация. Дойдоха около 100 човека запасняци. Повечето бяха моряци от водолазната служба на Аварийно-спасителния отряд, брегови моряци, стари парашутисти и всякаква сбирщина от 20 до 50 години на възраст и до 120 кг на тегло. Спомням си бащата на Петър Марков (водолаз инструктор във втория отряд – 1972–1984 г.) – 120 кг човек, висок 192 см, на 50 години. Дойде с гъдулката си… Настанихме ги в училището в с. Бяла.
На втория ден дойде генерал Врачев – гръм и мълния! Руга ни по всички правила и заповяда: „Марш в гората, в землянки! Утре вечер – стоварване като десант на разузнавателни групи с кораби. Вдругиден вечерта – скачане с парашути“… Докладваме, че нямаме парашути. Веднага заповяда на един полковник от ВВС: „До утре да имат парашути!“. Назначи контрольори от комисията и си замина.
На всички им увиснаха носовете, но
никой не каза „аз не мога“
„не съм скачал“ или че „съм стар“. През нощта и на следващия ден всеки скачаше откъдето намери, за да набива глезените. Заповедта се изпълни. От море стоварване се извърши. От въздуха – също, само че без парашути, а чрез прехвърляне с вертолети. След тази проверка се изготвиха планове за БГ с всички необходими раздели, определиха се райони за развръщане и се започна работа по материалното осигуряване на подвижноста на групите.
За съжаление, само след три години и половина (1963 г.) МСРО бе разформиран във връзка с прословутите Женевски споразумения. Но от него останаха не само спомени! През пролетта на 1970 г. започнахме сформирането на новия МСРО в местността Тихина. Това име стана нарицателно за новото формирование. Но „Тихина“ не изникна на гола поляна. Използвана бе всяка възможност за приемственост с първия МСРО. За командир на отряда бе назначен капитан ІІІ ранг Веселин Цветков – бивш заместник-командир на отряда; началник-щаб – старши лейтенант Иван Мързаков – бивш помощник-командир на МРГ; началник на свързочния възел – мичман Димитър Димитров – бивш помощник-командир на МРГ. Първите командири на МРГ бяха специално подбрани випускници на ВВМУ – лейтенантите Николай Николов и Желю Миролесков. Те приеха щафетата и достойно продължиха традициите, посвещавайки цялата си професионална кариера на МСРО и на флотското разузнаване.“
