На 20 декември България свежда глава пред паметта на един от най-смелите си летци – капитан Димитър Списаревски. На тази дата през 1943 година той извършва безпримерен подвиг в небето над София, превърнал се в символ на саможертвата, дълга и родолюбието.
Подвигът
На 20 декември 1943 г. съюзническата авиация предприема масирана бомбардировка над българската столица. Въпреки численото и техническо превъзходство на противника, българските летци излитат, за да защитят града и цивилното население.
Капитан Димитър Списаревски, пилот на изтребител Messerschmitt Bf 109, влиза в ожесточен въздушен бой с формация американски бомбардировачи B-24 „Либерейтър“. След като изчерпва боеприпасите си и самолетът му е тежко повреден, той взема съдбоносно решение – извършва въздушен таран, насочвайки машината си към вражеския бомбардировач. В резултат самолетът на противника е унищожен, а капитан Списаревски загива.
Личност и път
Димитър Списаревски е роден през 1916 г. в Добрич. Още от ранна възраст проявява силен характер, дисциплина и изключителна решителност. Завършва Военното училище и се посвещава на военната авиация, където бързо се утвърждава като смел и способен пилот. Съвременниците му го описват като човек с ярко чувство за дълг, прям характер и вярност към Родината. Отличава се с дисциплина, решителност и безкомпромисно отношение към поставената задача. Неговите командири и бойни другари го определят като офицер с ясно изразено чувство за отговорност и готовност да изпълни заповедта до край, независимо от риска.
Памет и признание
Подвигът на капитан Димитър Списаревски остава завинаги в историята на българската военна авиация. Той е посмъртно произведен в по-високо звание и удостоен с военни отличия. Името му носят улици, училища и военни формирования, а всяка година на 20 декември се провеждат възпоменателни церемонии.
Символ на саможертва
Днес, повече от осем десетилетия по-късно, подвигът на капитан Димитър Списаревски продължава да вдъхновява. Той напомня, че свободата и сигурността имат своята цена и че има моменти в историята, когато личната жертва се превръща в безсмъртие.
Вечна памет на героя.
