Ролята на българския военнослужещ е да опази народа си, каза посланикът ни в Скопие Желязко Радуков
Който не е ходил в Дойран, Република Северна Македония, или по-точно на 10 км северно от легендарното езеро, нека да го направи. Ако се чувства българин, разбира се. Сигурен съм, че у нас има много родолюбци.
Като тези, които за поредна път се поклонихме пред героизма на полковник Константин Каварналиев и неговите войници, загинали преди 113 г. по време на Междусъюзническата война. Да, на неговия паметник, там на онази командна височина, където подчинените му го погребват, защото така се полага на обичан и прославен командир. На този, който остава в историята с призива си към войниците, а защо не и към тези след него: „Аз на грък гръб не давам!”.
Какво говори историята за него? В Междусъюзническата война командва 3-та бригада от 3-та пехотна дивизия. Шест дивизии, лично ръководени от гръцкия крал Константинос I атакуват Кукуш, отбраняван от два български полка. Сражават се три дни, целта е населението да може да се изтегли без жертви към вътрешността на България. Българите се изтеглят на север, гръцката армия срива Кукуш до основи и се устремява към Дойран. Полковник Каварналиев командва защитата на Дойран като разполага само с 32-и и 42-и полк, които при това са непълни. Двата полка наброяват 3000 бойци. А гърците атакуват с 42 000! Когато на 18 юни войниците му влизат в жестока битка, всеки се оказал срещу 14 души.
На 23 юни 1913 г. полковник Каварналиев напуска командния бункер и с пушка в ръка контраатакува с войниците си в първия боен ред. Врагът е отблъснат, българските воини удържат позицията и гърците се отказват да настъпват към България. По време на сражението е ранен в крака. Смятайки, че раната е лека, той продължава да се сражава. Но куршумът се оказва, че е засегнал важна артерия и той умира няколко часа по-късно от кръвозагуба.
Първоначално е погребан в близкото село, но през нощта неговите офицери го препогребват на друго, по-значимо, според тях място. Да, на това място, където бе и тазгодишната възпоменателна церемония, организирана по инициатива на дипломатическото представителство на Република България в Скопие. Заупокойна панихида за загиналите български воини отслужи отец Теофил от Струмишката епархия. Освен полковник Каварналиев тук са погребани и петима войници, загинали по-късно през Първата световна война. Поднесени бяха венци и цветя от посолството ни в Скопие, министъра на отбраната, началника на отбраната, Генералното ни консулство в Битоля, Българския културен център в Скопие, Съюза на ветераните от войните на България, „Военния съюз“ и сдруженията на българите в Република Северна Македония.
Ролята на българския военнослужещ е да опази народа си, това направи полковник Каварналиев преди 113 години, каза посланикът ни в Скопие Желязко Радуков. В славната история на България загиналите за Отечеството са стотици хиляди воини, един от тях е полковник Каварналиев, припомни доскорошният началник на Военна академия „Георги С. Раковски“ генерал-майор от запаса Тодор Дочев.
За принос към опазване на българщината и по повод 110 години от Първата световна война посолството ни в Република Северна Македония и Генералното консулство в Битоля бяха удостоени с нарочни грамоти и възпоменателен знак „110 години от славните победи на Българската армия през Първата световна война“, учредени от СВВБ. Отличията връчи заместник-председателят на военно-патриотичната организация полковник от запаса Петър Пандурски. Това бе заслужена благодарност, защото са необходими много усилия и ефективна дипломация за съхраняване на българските военни гробища и паметници зад граница. Красноречив пример е съдбата на паметника на полковник Каварналиев, построен през 1917 г. от Девета Плевенска дивизия. Той е с надпис „Полковник Каварналиев, загинал за свобода и родина от 9-ата Плевенска дивизия“. Около 50 години след това е взривен като отломките му са разхвърляни наоколо.
Могат да се видят и сега. През 2000 г. гробът е осквернен от мародери. По инициатива на сдружение „Плиска” е възстановен, но не получава разрешение от македонските власти за поставянето му. По-късно е взето решение да бъде преместен в родния град на полковник Каварналиев – Шумен. Монтиран и открит е тържествено през ноември 2009 г. Намира се западно от парковата зона на хотел „Шумен”. Все пак край Дойран е възстановен, като е открит повторно на първоначалното си място на 1 август 2019 г. Така днес героят има два еднакви паметника – в родния си град Шумен и на мястото, където е загинал геройски – край Дойран.
От България дойдоха директорът на дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ в МО г-н Людмил Михайлов, Радослав Симеонов – главен експерт в дирекцията, курсанти от ВВВУ „Георги Бенковски“, водени от полковник от запаса проф. д-р Мануш Христов и старши лейтенант Денислав Петков, членове на Съюза на ветераните от войните на България (СВВБ) и на Сдружение „Военен съюз“. Заедно с посланика ни Желязко Радуков пристигнаха генералният ни консул в Битоля Петър Петров, полковник Асен Ламбев – военен и военновъздушен аташе, майор Диана Николова – Дашева – помощник-военен аташе и други членове на дипломатическата ни служба.
Ден преди това българската представителна делегация се поклони пред паметника на героя от четири войни генерал-лейтенант Кръстьо Златарев на българското военно гробище в с. Ново село и пред деветимата офицери и войници, които от 1916 г. почиват в градското гробище в Струмица.
Така че, който не е бил по тези свещени за българите места, нека до отиде. И да сложи по едно цвете, донесено от Родината. Така, както го направихме ние.
