Как е изглеждал уникалният древен град преди да го завземат варварите от „Ислямска държава“
През март 2016 г. световните телеграфни агенции съобщиха, че от древния град Палмира-една от туристическите перли на Сирия- най-после са прогонени джихадистите от групировката „Ислямска държава”, които владееха античното селище близо година. Присъствието на джихадистите в уникалното селище костваше брутално безсмислено унищение на множество безценни паметници- Триумфалната арка и колоните около нея, централната част на амфитеатъра, стауята на Лео Алат, храмовете на Бел и Баалшамин. Нечувано варварство, защото в града само колоните от 1-ви и 2-ри век са между 1000 и 2000, а гробниците надхвърлят 500.
В късната античност Палмира е бил един от най-богатите градове и неслучайно е включен в престижния списък на ЮНЕСКО на световното културно наследство на човечеството.
Предполага се, че ще са нужни най-малко 5 години за възстановяване на разрушените или частично пострадали обекти в древния град. И сериозни средства, които все още никой не се наема да изчисли. А сега ще ви разкажа и покажа как изглеждаше тя преди разрушенията. Късметът ме изпрати в Палмира с моя преводач Набил Юнан, завършил образованието си в България.
Казват, че ако не си видял Палмира, все едно не си видял нищо в Сирия и това е самата истина. Спираш стъписан и затаяваш дъх пред величието на колоните и храмовете, сякаш по чудо изтръгнати по повелята на боговете от безжизнените пясъци на пустинята. Започваме от така наречения ”Храм на Бел”, но за да разберем кой е този бог трябва да се върнем много назад във времето – в древна Месопотамия, областта между реките Тигър и Ефрат, където над всички градове блестял Вавилон, наричан още „пъп” или „център на света“.
Всеки град, жителите на който държали поне малко на себе си, имал свой специален бог. За Вавилон това бил Бел Мардук – богът на мъдростта, който помагал на хората. Очевидно са го почитали и в Палмира, за да нарекат на негово име тукашния величествен храм.
Посредници между боговете и хората са били жреците. Йерархията на вавилонско-асирийските жреци била широко разклонена. Известни са над тридесет категории:едни се занимавали с гадаене и поличби, други с магии, трети с тълкуване на сънища, четвърти с богослужения, а имало и храмови служителки на богинята на любовта и плодородието Ищар.
Жителите на Междуречието наистина били суеверни, но притежавали познания в много области, за които днес почти сме забравили.Според някои изследователи именно тук е изнамерено писмото, пак тук са култивирани пшеницата, ечемикът, ленът, лещата, а вероятно още смокинята, лозата и ябълките.По всяка вероятност в Месопотамия са изобретени ралото и колелото. И още -това е родината на най-основните познания в математиката и астрономията, валидни до днес, на изключителни творби в архитектурата, изкуството и философията. Но едва в края на 19 век Европа, която смятала, че основите на цивилизацията трябва да се търсят у древните римляни и гърци, неочаквано открила, че зад тях стоят много по-древни култури.
Руините на Палмира са датирани 2-ри век преди новата ера, но предишният град, съществувал на това място, се е славил още при управлението на асирийците. Сред древните останки атракция са камилите.Желаещи да се разходят с тях не липсват никога.
Главната улица,дълга 1300 метра от изток на запад, пресича града от храма на Бел до вратата за Дамаск.Тя бързо ме доведе до амфитеатъра в романски стил, построен през 2-ри век. Той е служил както за официални церемонии, така и като арена.
През 217 г. Палмира бил завладян от римляните и градът станал богат търговски център. В 267 г. след смъртта на своя съпруг, загинал при загадъчни обстоятелства, начело на града застанала Занубия/ или Зинобия/. Тя организирала съпротива срещу римляните, но войските й били разбити и през 273 г. Палмира била изгорена. Злокобната роля на огъня довършило земетресение през 1089 г.
И все пак останали са много свидетелства за кипящия някога тук живот и за удивителното майсторство на неговите създатели. Затова Палмира съвсем заслужено е намерила място в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Тръгвам обратно по улицата, край която като за парад са възправени монументални колони. Някъде южно са били пазарът, агората и залата за пиршества. Някога големият проблем на древния град е била водата. Така е и днес.
Последен поглед към величествените останки на Палмира, каменните гробници и арабския замък на хълма. Тук си помислих, че всяка крачка по земята на Сирия е завръщане към праисторията. Необходимо ни и днес, защото единствено поуките за онова, което е било, може да ни помогне да не повторим грешките на нашите предци утре. В това, поне за мен, е и главният смисъл на всяко пътуване и всяко човешко общуване. Особено когато е пътуване по една древна земя, запазила спомени и свидетелства от толкова значими цивилизации и култури.
