Младши сержант Маринела Цекова е воин, спортист, победител
За нея военната служба и спортът са движение напред – по трудния път към постиженията, но и състезание най-вече със самата себе си, свързано с постоянство и желание за развитие. Младши сержант Маринела Цекова служи като командир на екипаж на командно-щабна машина във военно формирование от Сухопътните войски в столицата – батальон за комуникационна и информационна поддръжка (КИП). Едновременно с това момичето от Троян е и спортист с впечатляващи резултати в беговите дисциплини по време на армейски шампионати у нас и в чужбина.
Фото авторът
„Във формированието съм вече шеста година. Влязох в армията като войник в края на 2020 г.”, разказва младши сержант Цекова. В семейството ѝ няма военнослужещи.
Избира сама своя път и не се страхува да приеме нови предизвикателства. Така е и в спорта, където от години се развива без треньор, разчитайки най-вече на собствената си мотивация и постоянство. Успоредно с това постепенно се развива и във военната служба, като натрупва знания и опит в професията.
„Завършвайки гимназия, имах намерение да вляза в Националния военен университет. Но тогава нещата стояха по различен начин и може би ме изплашиха, че ще е трудно и че може би няма да е за мен. В крайна сметка с годините реших да пробвам, но не по този начин – в университета, а да вляза в строя като войник”, разказва с усмивка младши сержант Цекова.
За работата си във формированието тя говори с уважение към колегите и с разбиране за значението на екипа.
Още с първите си стъпки като редник, младши оператор на комуникационна техника, навлиза постепенно в спецификата на КИП, която по думите ѝ се оказва интересна и привлекателна за нея.
Днес, вече като младши сержант и командир на екипаж, тя продължава да се учи, особено с въвеждането на новата техника: „Имаме вече нова техника, която изисква не само учене на теория, но и много повече практика, за да свикнеш. Защото всеки път срещаш нови въпроси, неща, с които не си запознат и ти помагат колегите, които вече знаят. И ти се научаваш”.
Вече е била и на мисия в Косово – преживяване, което приема като възможност да види отблизо различна среда и начин на работа. „Не очаквах, че ще имам възможност да замина. Когато разбрах, че съм сред избраните колеги, го приех като нещо ново и интересно. Радвам се, че отидох и успях да видя как е там, каква е атмосферата, как протича ежедневието и как се организира работата. Доста по-различно е от това, с което сме свикнали тук”, споделя младши сержант Цекова. И допълва: „И преди съм се откъсвала от близки, роднини и приятели, и това не беше най-трудната част за мен. По-скоро предизвикателство беше различният ритъм на ежедневието. Спортът от години е важна част от живота ми и, макар че продължавах да тренирам, ми липсваха състезанията, емоцията от тях и усещането за свобода, което спортът ми дава. Свикнала съм ежедневието ми да е динамично и изпълнено с движение, затова именно тази промяна в ритъма беше нещото, към което ми беше най-трудно да се адаптирам”.
Спортът от години е неизменна част от ежедневието ѝ и именно той се превръща в едно от най-големите ѝ вдъхновения. Зад днешните ѝ успехи обаче стои история, която започва малко неочаквано.
С усмивка си спомня за началото: „Беше преди да вляза в армията. Никога преди това не съм се занимавала със спорт, не съм била в клубове и т. н. Запалих се всъщност покрай брат ми. Интересното е, че той не е бегач, а е бивш състезател по самбо и джудо. Беше участвал в едно състезание по бягане и, чакайки го на финала, изпитах емоция, която ме запали. Това стана през 2019 г. Така започна всичко”. Към онзи момент Маринела вече е завършила висше образование счетоводство, във Великотърновския университет, а после работи по специалността си повече от година в родния си град.
Определено ми беше интересно, казва за счетоводството тя. И допълва: „Но, да – всеки път след работа, стане ли 17 ч., това, което правех беше да ходя на тренировките, които брат ми провеждаше. В началото нямах никаква представа от видовете бягания. Започнах, не знаейки, сама – по една обиколка, по две обиколки на стадиона. Започнах да ходя и на състезания – цивилни. Запознаваш се с нови хора, научаваш нови неща и съответно
интересът ти се повишава
По-добре се чувствах в по-дългите бягания”.
Първото й състезание е традиционният февруарски крос в Троян „По стъпките на Васил Левски”. Въпреки че е тренирала едва месец-два за състезанието се класира втора: „Емоцията беше много голяма. Това беше преломният момент, в който си казах, че може би мога и повече”. В следващите години в този крос винаги печели първото място…
Междувременно приключва със счетоводството: „Не беше много моето, макар че е интересно. Затова реших да дойда на място, където определено има динамика”. И с летящ старт навлиза в новото си поприще в редовете на Българската армия, където наред със службата и спортните занимания, завършва магистратура по специалността „Спорт и сигурност” в Националната спортна академия.
Участва редовно във военни турнири и състезания. Неотдавна в Държавния военен шампионат (ДВШ) по планинско бягане се класира първа, а отборът й също завоюва първото място. Победата идва в период, в който младши сержант Цекова се състезава и с травма, която все още усеща. „Беше точно около Великденските празници. Реших да тренирам в Троян, преди да пътувам за София. Тогава получих травма, която, за съжаление, продължава да ми създава известни затруднения и до днес”, разказва тя. Въпреки това с мобилизация, борбен дух и воля успява да стигне до първото място в ДВШ.
Не знам дали имам коронна дисциплина, признава откровено младши сержант Цекова: „Не съм се насочила към нищо конкретно. Участвам в бягания на дистанции до 10 км. Но все пак може би
планинското бягане ми е най-приятната дисциплина
Вероятно, защото идвам от Балкана, а това има значение”.
Всяка година участва в разнообразни военни състезания и е една от жените военнослужещи у нас с най-много медали. В леката атлетика се включва в дисциплините 800 м и 1500 м. Традиционно най-близо до нея остава планинското бягане – дисциплина, в която при участията си във военни състезания неизменно се класира на челните позиции. През 2024 г. печели и цивилно състезание, като става национална шампионка по планинско бягане.
Участва и в т. нар. Екиден маратон, ежегодно състезание, което се провежда през септември. „Вече имаме и военно участие там. Състезанието е интересно, има много отборен дух и хубаво усещане”, споделя младши сержант Цекова. Участвала е също в маратона във Варна, както и в балкански военни шампионати. Първото ѝ подобно участие е в планинско бягане в Сърбия, където се класира трета, само на 4 секунди след шампионката. Година по-късно е вече втора. При следващото си участие отново завоюва второто място, а българският отбор при жените печели отборната надпревара. Включва се и в полумаратона в Скопие, който по думите ѝ е по-дълга дистанция от обичайните за нея. С хъс и воля обаче успява да се класира трета.
Фото архив на младши сержант Цекова
Собствената ѝ философия е изградена от личния ѝ опит: „Убедена съм, че щом вярвам в нещо и мога да си го представя, то значи, че мога да го постигна. Конкретно в бягането си казвам, че когато свършат силите, се появява волята”. Според нея в състезанието е важно не само да дадеш всичко от себе си, но и да познаваш възможностите си и да не се надценяваш. „Винаги ще има някой, който в даден момент е по-добър от теб. Важното е това да те мотивира да даваш още повече от себе си. А може би следващия път именно ти ще бъдеш човекът, който ще бъде начело. Затова
трябва да се учим от другите
но и от собствения си опит – да анализираме грешките си и да търсим начин да ставаме по-добри с всяко следващо състезание”, казва младши сержант Цекова. Думи, които показват, че зад медалите стоят не само талант и физическа подготовка, но и постоянство, самоанализ и желание за развитие.
Струва си човек да се вслуша в тези шампионски съвети.
