Автор: Николай БЕРКОВСКИ
Само на 57 километра от София (и 70-ина от Пловдив), близо до прохода Траянови врата, се издига късноантичната крепост „Стенос“. До нея се стига лесно: отбиваш от магистралата на указателната табела малко преди тунела, а кратък асфалтов път те извежда до древния градеж. Мястото е добре подредено, има удобен паркинг и информационен център с услужливи служители и екскурзовод.
Разбира се, преди укреплението са положени основите на античния път. Не знам дали знаете, но първите камъни по трасето на автомагистрала „Тракия“ са от времето на римския император Нерон. Няколко десетилетия по-късно пътят е подобрен и довършен от император Траян. Въобще, на „Тракия“ не й е вървяло със строителните срокове и преди. Римляните не са използвали днешното име, а я нарекли „Виа Диагоналис“ или още „Виа Милитарис“. Свързвала западните балкански провинции със Сердика, Филипопол, Адрианопол и Константинопол и е била най-важният път на Римската империя по тези земи.
Там, където Средна гора почти допира северните рилски предпланини, се образува седловината, която е естествен праг между Софийската котловина и Тракийската низина. През нея е минавал старият друм, а някъде тук гордо се е издигала и прочутата Траянова врата – тържествената арка, символ на римската строителна мощ.
Арката не е оцеляла. За щастие, преди да изчезне през 19- ти век, я вижда и рисува Луиджи Фердинандо Марсили — италианец, военен инженер и пътешественик. Скица на внушителната 18- метрова порта е публикувана от него през 1744 г.
Днешният вид на „Стенос“ е резултат от проект за реставрация и адаптация към историческия туризъм, завършен през 2015 г. Тогава зидовете са доизградени, оформени са пътеки, построени са масивни дървени стълби за достъп до различните зони на крепостта и е създаден информационен център.
Проектът първоначално е разработен от арх. Стела Дулева, но изпълнението на място не следва изцяло нейния замисъл. По-късно тя се оттегля, след като вижда отклоненията — това обяснява защо днешната реставрация изглежда малко „по-нова и по-тежка“, отколкото би трябвало. Въобще, на българските реставрации не им върви.
„Стенос“ не е обикновена крепост, а е замислена като кастел-бургиум — укрепена казарма за стотина воини за охрана на прохода. Изградена е през III-IV век, а проучванията показват, че тук има следи и от по- стари тракийски поселения.
Планът е издължен правоъгълник – необичаен за римските кастели. Главната порта е от северозапад и минава през внушителна кортина (входен тунел) с дължина около пет метра. От двете страни стоят петоъгълни кули с издаден напред остър ръб — решение, свързано с отбраната срещу обсадни машини. Подобен вход има и на отсрещния край на крепостта. Именно тези островърхи елементи са уникални, защото дават началото на „мода“ в по-нататъшните ранновизантийски градежи.
Вътрешността е била с просторен двор и многоетажни галерии, прилепени към дебелите до два метра стени. На долното ниво на галериите вероятно е имало складове, кухни и работилници, а над тях — казармени помещения, жилища на командването и административни стаи.
Особено любопитен е добре запазеният вход на подземен засводен тунел, който е бил дълъг 30 метра и е водел към водоизточник. Идеално съхранени са и две големи глинени щерни , вкопани в земята, вероятно използвани за вода и зърно.
Проходът е известен и с други имена – Щипон или Царска (Българска) врата. Той става арена на една от най-големите военни победи на средновековната ни държава. През 986 г., след неуспешната обсада на Сердика, император Василий II отстъпва към Тракия. В теснините при Траянови врата българите, водени от бъдещия цар Самуил и брат му Арон, разбиват 30-хилядната византийска армия. Това е голяма победа, която удължава с двайсетина години съществуването на Първата българска държава. Споменът за нея е запазен в Битолския надпис на Иван Владислав: „Арон, брат на Самуил… двамата разбиха при Щипон гръцката войска на цар Василий.“
На археологическия обект може да разгледате подробни и красиви информационни табла, разположени около самата крепост и да се запознаете с факти от царуването на Самуил и неговите битки.
Ако след разходката из малката и красива крепост „Стенос“ ви е надухал вятърът, или просто сте огладнели от история, потърсете хубав хляб в близкия Костенец или топъл минерален басейн във Вили Костенец — още десетина километра нагоре, към планината.
Аз, разбира се, не пропуснах и двете.
