Има хора, които променят историята не с меч, а с перо. Хора, които в епоха на изпитания разбират, че един народ може да изгуби свободата си, но ако съхрани езика, паметта и вярата си, ще запази и надеждата за своето бъдеще. Такъв човек е Софроний Врачански – един от големите духовни водачи на Българското възраждане.
Роден в Котел през 1739 г. със светското име Стойко Владиславов, той израства в свят, в който българската книжнина се разпространява предимно чрез ръкописи, а образованието е достъпно за малцина. Пътят му от местния свещеник и учител до епископ, книжовник и обществен деец е история за силата на просвещението и отговорността към народа.
През 1765 г. съдбата го среща с Паисий Хилендарски в Котел. От тази среща се ражда едно от най-значимите дела в ранното Българско възраждане – първият известен препис на „История славянобългарска“. Софроний не просто преписва текста. Той става негов разпространител и продължител на идеята, че българите трябва да познават миналото си, за да осъзнаят своето място сред другите народи.
Години по-късно, вече като Врачански епископ, той продължава просветителската си дейност. През 1806 г. в Римник е отпечатан неговият „Кириакодромион, сиреч Неделник“ – книга с поучения за неделните и празничните дни, написана на разбираем за българите език. Тя се превръща в значимо събитие за новобългарската печатна книжнина и достига до читатели далеч отвъд тесните кръгове на духовенството.
Особено място в наследството му заема „Житие и страдания грешнаго Софрония“. В тази автобиографична творба той разкрива не само личните си изпитания, но и живота на българите през XVIII век – несигурността, насилието, духовните търсения и надеждата за по-добро бъдеще. Така личната съдба се превръща в свидетелство за времето.
Софроний не остава затворен единствено в света на книгите. В началото на XIX век, установил се в Букурещ, той участва в обществения живот на българската емиграция и търси възможности за подкрепа на българската кауза. Просветителят постепенно се утвърждава и като обществен посредник в един период, когато въпросът за бъдещето на българите все по-силно се свързва с политическите промени на Балканите.
Днес, когато отбелязваме Деня на народните будители, делото на Софроний Врачански ни напомня, че пробуждането на един народ започва с познанието. Със смелостта да назовеш себе си, да съхраниш историческата си памет и да предадеш натрупаното знание на следващите поколения.
Защото будителят не просто пази светлината. Той я предава нататък – така, че да не угасне и след него.
