Останките на 19 жертви от клането в Сребреница през 1995 г. ще бъдат погребани днес в Мемориалния център Сребреница – Поточари, информира Асошиейтед прес.
До момента от масови гробове са ексхумирани останките на над 6600 души, убити от босненските сръбски сили по време на войната в Босна и Херцеговина от 1992-1995 г., идентифицирани са от експерти по съдебна медицина и след това са били погребани отново в Мемориалния център Сребреница – Поточари.
Когато босненските сръбски сили превземат Сребреница, обявена от ООН за „безопасно убежище“ за цивилни, около 30 000 местни мюсюлмани се втурват към базата на ООН на входа на града с надеждата, че холандските мироопазващи сили от световната организация, които се намират там, ще ги защитят. Но малкият брой умиротворители, които не били въоръжени, наблюдавали безпомощно как босненските сръбски сили отвеждат около 2000 мъже и момчета, за да ги екзекутират. Общо около 8000 босненски мюсюлмани, главно мъже и момчета, са екзекутирани от босненските сръбски сили, предвождани от Ратко Младич, в най-тежкото престъпление, извършено на европейска земя след Втората световна война.
Международното правосъдие призна събитията в Сребреница за геноцид, а през 2009 г. Европейският парламент прие Резолюция за Сребреница, в която призова държавите членки на ЕС и страните от Западните Балкани да отбелязват 11 юли като Ден в памет на геноцида в Сребреница.
Много вдовици, майки, сестри и дъщери на убитите в Сребреница са посветили живота си на това да разкрият истината за случилото се с техните близки и да открият останките им, отбелязва Асошиейтед прес.
Жените упорито защитаваха позициите си, когато се сблъскаха с политическа съпротива на искането за създаване на мемориално гробище на мястото на бившата холандска база на ООН, където на всеки 11 юли от 2002 г. насам те погребват останките на своите близки.
Босненските жени бяха ключови свидетели на съдебните дела срещу ООН и Холандия заради неуспеха на холандските миротворци да защитят цивилните в града през 1995 г. и предизвикаха приемането на резолюцията на Европейския парламент за отбелязване на 11 юли като Ден в памет на геноцида в Сребреница.
Сред тях е Мунира Субашич, която е загубила съпруга си, сина си и още 22 роднини от мъжки пол в клането. Тя и десетки други дадоха показания пред специалния Международен трибунал на ООН в Хага, в който се гледаха делата за военни престъпления, извършени по време на военните конфликти, съпътствали разпадането на бивша Югославия. Те помогнаха за осъждането на политическия лидер Радован Караджич и военния Ратко Младич, които бяха признати за виновни за геноцид и военни престъпления и получиха доживотни присъди затвор.
Макар че клането в Сребреница бе признато за геноцид от международни и национални съдилища, сръбски и босненски сръбски официални представители опитват да омаловажават или отрекат престъплението, посочва АП.
Босненските сръбски лидери постоянно блокират приемането на закон в Босна, който би забранил отричането на геноцида, а сръбският член на босненското председателство Милорад Додик дори публично описва събитията в Сребреница като „фабрикуван мит“.
Директорът на Мемориалния център Сребреница – Поточари Емир Сулайгич, както и босненските жени, са против „активното, институционално и институционализирано отричане на геноцида“.
„Хората, които са взели участие в геноцида, са все още живи, а политическата класа, която инвестира много във военни престъпления през 90-те години на миналия век, е все още на власт“, каза Сулайгич и отбеляза, че сръбският президент Александър Вучич е бивш министър от ултранационалистическо правителство, който през юли 1995 г. заплаши да убие 100 бошняци за всеки убит сърбин.
Вучич се е превърнал сега в проевропейски реформатор, но това не му попречи да осъди като „акт на предателство“ резолюциите, които неотдавна приеха Черна гора и Косово, с които осъдиха геноцида в Сребреница и забраниха отричането му, посочва АП.
Източник: bta.bg/