Спирдон СПИРДОНОВ
Това може да стане от датата на прекратяване на служебното правоотношение, става ясно от тълкувателно решение на ВКС.
Военнослужещите, които са работили повече от нормативно определеното при 24-часови дежурства и не са били компенсирани с почивка, могат да предявят иск за вземането си след прекратяване на служебното правоотношение. От този момент започва да тече и тригодишната давност за това. Това виждане е възприела Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение.
Вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка, възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение. От този момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. От същия момент започва да тече тригодишната погасителна давност по съответните текстове на Кодекса на труда се посочва в съобщението на ВКС.
Тълкувателното дело е образувано по предложение на състав на ВКС поради наличието на противоречива съдебна практика. В мотивите на върховните съдии се посочва, че удължаването на работното време е общият случай на полагане на труд от военнослужещите, които превишават нормативно определената продължителност на работното време. То се състои в установяване на работен ден с продължителност, по-голяма от обичайната за съответния вид труд, или категория работници и служители. Удължаването е допустимо не като постоянна, а като временна мярка – през отделни работни дни. То се компенсира чрез съответното му намаляване през други работни дни с писмен акт според Кодекса на труда и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).
„Възможността за получаване на парична компенсация, която по своя характер представлява обезщетение за неизползвана почивка, възниква при прекратяване на правоотношението“, пишат върховните съдии и допълват, че ЗОВСРБ не съдържа изрична уредба по този въпрос, но той е принципно разрешен в общия нормативен акт – Кодекса на труда. Начинът на изчисляването му е посочен в същия текст – компенсацията се заплаща като извънреден труд.
Изводът на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС е, че вземането възниква с прекратяване на правоотношението и тъй като няма определен ден за изпълнение, то е безсрочно. Работодателят изпада в забава след покана по реда на чл. 84, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, на практика обикновено с подаването на искова молба в съда. Погасителната давност започва да тече от момента на прекратяване на служебното правоотношение.
(Тълкувателното решение е № 6/2017 г. от 11.02.2022 г. по Тълкувателно дело № 6/2017 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС).
