Оръжейната легенда “Арсенал” закръгли 90 години
Дълъг път е изминал в развитието си „Арсенал“ – от Русе, през София до Казанлък. От малките работилнички, през многобройните заводи на Държавната военна фабрика до над 3700 дка площ, на които са разположени днешните огромни производствени корпуси. Освен розовите градини и розовото масло, „Арсенал“ отдавна се е превърнал в една от емблемите на Казанлък и региона.
Оръжейницата днес инвестира 12 млн. евро в купуването на нова техника, разказа покрай 90-ата годишнина от създаването на фирмата изпълнителният директор инж. Николай Ибушев. Поръчката включва голям брой машини с цифрово-програмно управление, основно от Япония. Оборудването е необходимо за изпълнението на вече сключените и авансово платени двугодишни договори за производство и износ на специална продукция. В казанлъшките оръжейни заводи в момента работят 5257 души, като се търсят още над 1000 души нов персонал.
За празника си арсеналци отвориха вратите на фирмата за посетители. Всеки желаещ получи достъп до част от производствените мощности и музейната сбирка. Над 80 на сто от произвежданите тук леки стрелкови оръжия, артилерийски системи, противотанкови гранатомети, боеприпаси, пиротехнически изделия и ловни оръжия са предназначени за износ. След близо две години период на стагнация в момента „Арсенал“ се връща на старите си пазари основно в страните от Близкия изток, Югоизточна Азия, Африка и САЩ. За 2013 г., която е сред най-слабите за завода, приходите от продажба на спецпродукция надхвърлят 94,4 млн. лв., а чистата печалба е в рамките на 8 млн. лв.
Вече са закупени 20 супермодерни японски металообратващи машини с цифрово-програмно управление, които се очаква съвсем скоро да пристигнат в оръжейната. Големите инвестиции в оръжейното производство пък били резултат от сключените дългосрочни договори с чуждестранни партньори.
„Най-радостното е, че част от тях са за съвсем нови оръжейни продукти като сълзотворни и ръчни гранати“, съобщи шефът Ибушев. Според него времето, когато за всяка нова сделка са били назначавани на пожар нови оръжейници, а след това освобождавани или пускани в продължителен отпуск, е безвъзвратно отминало. Това се потвърждавало и от сериозното увеличение на работните заплати с 20 на сто от 1 септември. Става дума за инженерно-технически кадри и служителите, които били около 40 на сто от няколкохилядния колектив на „Арсенал“.
Всичко за „Арсенал“- Казанлък, започва преди 90 години през далечната 1924 г. Министърът на войната ген. Иван Вълков, родом от Казанлък, предлага разрасналото се вече оръжейно предприятие – Софийски артилерийски арсенал, да бъде преместено на свободната и подходяща за по-нататъшно разширение територия в покрайнините на Казанлък. Същата година се приема закон за Държавната военна фабрика и започва преместването от София на цялото оборудване, документацията и част от персонала. Предприятието се преименува в Държавна военна фабрика – Казанлък, и наред с произвежданите в Софийския арсенал патрони и резервни части за армията започва производство на капсули, противогази, барути, каски и други военни материали.
Никой дори не е и предполагал какъв мащабен икономически и социален ефект ще има за региона преместването на фабриката в Казанлък. Освен че дава препитание на жителите на града, новата фабрика привлича работна ръка от цялата страна.
Открива се сектор за производство на нитроглицеринови и пироксилинови оръжейни артилерийски барути, течности за бойни спирачи и връщачи на оръдията.
С постановление на Министерски съвет 1947 г. ДВФ преминава на стопанска самоиздръжка като самостоятелна юридическа единица. Година по-късно фабриката преминава към Министерството на индустрията и занаятите, влиза в състава на новосформираното ДСО „Металхим“ и приема ново наименование – „Завод 10”, с което още е известен сред по-възрастните казанлъчани.
През 1956 г. във връзка с поставените перспективи за развитие на българската армия с нови стрелкови и артилерийски системи и боеприпаси започва усвояването на 7,62 мм автомат и безоткатно оръдие Б-10. Две години по-късно е произведен първият АК 7,62 мм.
„Завод 10“ е преименуван в Обединено промишлено предприятие „Фридрих Енгелс през 1964 г. Приема се нова структура, обединяваща 7 завода: за производство на оръжие, боеприпаси, барутно, пиротехническо производство, завод за металорежещи машини, инструментално производство, коване, металолеене и други спомагателни производства.
1966 г. е знакова за казанлъшката оръжейница. ДСО „Металтхим“ сключва договор с френската фирма „Рено“ за монтаж на автомобили и възлага производството на първите 20 броя автомобили „Булгар Рено 8“, представени на годишното изложение на Пловдивския панаир. След това обаче ДСО възлага изпълнението на друго предприятие.
Следват 10 години, в които се построяват и пускат в експлоатация нови корпуси за производство на стрелково и артилерийско оръжие, лаборатории, складове, стрелбища, изпитателни полигони и други. Започва серийно производство на 9х18 мм пистолетни патрони, 7,62 мм картечници, 9 мм пистолети, 7,62 мм танкови картечници.
От 1977 до 1989 г. предприятието е познато у нас и в чужбина като Машиностроителен комбинат „Фридрих Енгелс“. През 1983 г. специалното производство се разширява с производството на 23 мм зенитна установка за две години, до 86-а – 5,45 мм автомати, а до 87-а 133 мм гаубица. В края на периода предприятието започва и производството на синтетичен диамант.
С Решение на Старозагорския окръжен съд от 12 юни 1989 г. машиностроителния комбинат е регистриран като държавна фирма „Арсенал“, с което предприятието връща първото си наименование от създаването си през 1878 г. в Русе до преместването си в Казанлък през 1924 г.
През 1991 г. ДФ „Арсенал“ се преобразува в Еднолично акционерно дружество. Пет години по-късно се въвежда производството на системи по стандарти на НАТО. През 1997 г. поста изпълнителен директор на дружеството поема инж. Николай Ибушев. От 1999-а стрелковите системи, произведени във фирмата, носят името „Арсенал“.
Периодът до днес бележи интензивното усвояване, разработване и серийно производство на нови модификации автомати, включително и за службите за бързо реагиране, борба с безредиците и организираната престъпност. Такива са звуково-светлинните и димните гранати 40х46 мм за натовски подцевни гранатомети; 9х18 мм и 9х19 мм картечни пистолети „Шипка“, различни модификации автомати 5,56 мм, картечници 7,62х51 мм, специално разработени за употреба в пустинни климатични условия, карабини – 5,56 мм и 7,62 мм с едноредов пълнител, 40х46 мм подцевни гранатомети, револверни гранатохвъргачки – 40 мм и 40х46 мм, осколочни и осколочно фугасни реактивни гранати за противотанкови гранатомети, 40 мм и 40х46 мм, 5,56 мм и 7,62х51 мм боеприпаси и др.
В арсенала на предприятието днес влизат нови, непроизвеждани досега изделия, каквито са 60 мм и 81 мм минохвъргачки, 120 мм изстрели, 23 мм и 30 мм изстрели с повишена бронепробиваемост и мобилен комплекс „Нинджа – 1М“, оборудван с арсеналска бойна техника и т.н.
„Арсенал“ е не само основоположник на отбранителната промишленост у нас, а е поставил и базата за развитие на редица предприятия в страната, които заемат важно място в националното машиностроене. Предприятието има защитена търговска марка в ЕС и още 19 страни по света. Всички изделия, произвеждани в предприятието, са обект на интелектуална собственост и са регистрирани в Патентното ведомство на РБ.
Светлозар Стоянов
