Българско геополитическо дружество
Знаете ли какво е Кумданг-2? Севернокорейско лекарство, което лекува СПИН, рак и ебола. За чудодейното хапче научаваме от централната държавна новинарска агенция в Пхенян. След като севернокорейските власти разпространяват подобни медицински „новини”, тогава можем ли да им вярваме, когато пускат информация за своите успехи в областта на военното дело? Доскоро повечето експерти смятаха, че хвалбите на Пхенян за разработването на нови високотехнологични оръжия не бива да бъдат вземани за чиста монета. През това лято обаче светът получи доказателства, че самозатворилата се комунистическа държава наистина се превръща във военна сила, която може да застраши сериозно своите съседи.
В края на август Северна Корея изстреля ракета, която прелетя над японския остров Хокайдо и падна в Тихи океан, изминавайки 2700 км, а броени дни по-късно режимът в Пхенян проведе опит с предполагаема водородна бомба, няколко пъти по-мощна от тези, хвърлени в Хирошима и Нагасаки през 1945 г. Така севернокорейците демонстрираха, че са напреднали достатъчно и в двете най-обезпокоителни направления на тяхната военна програма – ядреното оръжие и ракетите, способни да го пренесат до отдалечени цели.
Ядреният опит на Пхенян предизвика
очаквани гневни реакции
на Южна Корея, Япония, САЩ и ЕС. Макар и с по-мек тон, Русия и Китай също дадоха да се разбере, че не одобряват действията на севернокорейския лидер Ким Чен Ун.
Кризата, предизвикана от севернокорейските военни програми, разтърсва стабилността на целия военностратегически пъзел в Източна Азия. В годините на Студената война регионът бе поле на конфронтация между страните от комунистическия блок СССР, Китай и Северна Корея, от една страна, и САЩ и техните съюзници Япония и Южна Корея, от друга. От началото на 90-те години на миналия век американците започнаха да намаляват своите военни контингенти на корейска и японска територия, изтеглиха и ядрените си оръжия от Южна Корея. Все пак на японска земя остават няколко американски военни бази с около 50 хиляди военнослужещи, а на южнокорейска – около 28 хиляди. САЩ си остават основен гарант за сигурността на Япония и Южна Корея, а режимът в Пхенян е главна заплаха за нея. Поради това регионалното противопоставяне от последните седмици върви по линията Пхенян–Вашингтон и дори придоби личностни измерения чрез гневните постинги в Туитър на американския президент Тръмп. Ким Чен Ун несъмнено се ласкае от представянето на конфликта като лидерски сблъсък с най-могъщия политик в света и неслучайно отправя повече заплахи за атаки срещу американския остров Гуам, отколкото срещу съседните Южна Корея и Япония.
Ключовият параметър в
уравнението на сигурността в Източна Азия
обаче е гигантът Китай. На фона на затегнатите почти докрай гайки на международните санкции Северна Корея оцелява икономически благодарение на търговията с Пекин. От Китай идват и хуманитарни помощи, пак там са изпращани много севернокорейски работници, които носят сериозни приходи на режима в Пхенян. Макар че китайците са нетен вносител на нефт, те доставят и тази ценна суровина на Северна Корея по петролопровод. Въпреки това не може да се твърди, че в политически план Пекин може да контролира напълно действията на Ким Чен Ун.
Китай не е заинтересован нито от пълно затихване на конфронтацията между Пхенян и Вашингтон, нито пък от американски военен удар, който да доведе до рухването на севернокорейския режим. В първия случай ще изчезне един от факторите, отвличащи вниманието на САЩ от тяхното принципно стратегическо противопоставяне с Пекин, а при втория сценарий може да се стигне до хуманитарна катастрофа и Китай да бъде залят с милиони бежанци. Освен това без севернокорейския буфер американските войски, които сега са в Южна Корея, може изведнъж да се окажат на китайската граница.
Много е трудно да се вникне в мисленето на 33-годишния севернокорейски диктатор, но най-вероятно чрез ядрения опит той преследва както вътрешнополитически, така и външнополитически цели. На първо място Ким Чен Ун отправя послание към потенциалните противници: не ме нападайте, защото имам оръжие, което ще ви нарани жестоко. Изглежда, той се е поучил и от опита на други диктатори като Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи, които по една или друга причина не успяха да се сдобият с атомна бомба и бяха смачкани безпроблемно в хода на западна военна интервенция.
Чрез конфронтацията с американците Ким Чен Ун циментира и своята власт вътре в страната. Подхранвайки
синдрома на обсадената крепост
той поддържа високо ниво на политическа мобилизация и намира оправдание за тежките икономически проблеми и самоизолацията на страната.
В стратегически план САЩ имат проблем с очертаването на „червената линия”, отвъд която Северна Корея да не може да пристъпи, без да получи ответен удар. Въобще, на Ким Чен Ун му провървя в това, че се конфронтира с един американски президент, който е импулсивен, неуверен и напълно неопитен във външнополитическите игри. Засега Тръмп изглежда решен да действа, когато Пхенян изстреля ракета срещу Гуам, но този остров е толкова далеч, че дори и да опитат, севернокорейците едва ли могат да го улучат.
Американците могат без особен риск за себе си да изстрелят крилати ракети срещу военни обекти в Северна Корея и при успех евентуално да върнат ядрената и ракетната програма на Пхенян с няколко години назад. Това обаче няма да сложи край на конфронтацията, нито ще свали Ким Чен Ун от власт. Най-големят риск е за Южна Корея и отчасти за Япония. Трябва да се има предвид, че Корейският полуостров е много гъсто населен – територията му е два пъти по-голяма от българската, но на нея живеят общо 76 млн. души – 51 млн. в Южна Корея и още 25 млн. в Северна. При това южнокорейците имат какво да губят – страната им вече е богата, нарежда се сред 11-те най-големи икономики на планетата. Същевременно раждаемостта е сред най-ниските в света и цената на човешкия живот е висока.
Географията също работи в ущърб на Южна Корея. Столицата Сеул, близо половината от населението на страната и по-голяма част от стопанската и транспортната инфраструктура са струпани на не повече от 100 км от демаркационната линия със Северна Корея. Поради това те са в обсега на конвенционалната артилерия на Ким Чен Ун. Колкото и да е внезапен и силен,
евентуален американски военен удар срещу Пхенян
ще изиграе ролята на влизането на слон в стъкларски магазин. Според военните експерти подавянето на севернокорейската артилерия ще отнеме 2–3 дни, а през това време може да загинат десетки хиляди военни и цивилни.
Последните успехи на севернокорейската военна програма вече доведоха до преразглеждане на военния и геополитическия курс на новия южнокорейски президент Мун Че-ин. Първоначално той смяташе да установи диалог с Пхенян и да се откаже от разполагането на американска противоракетна система в страната. Сега обаче междукорейският диалог изглежда невъзможен, а 4 батареи на противоракетната отбрана ще допълнят първите две, които са в Южна Корея от април т.г.
Засега американците изглеждат решени да препотвърдят своите гаранции за сигурността на Южна Корея и Япония. В противен случай може да се стигне до рязка геополитическа промяна в Източна Азия. Ако Вашингтон се ориентира към изолационизъм, а южнокорейците и японците почувстват, че Пекин може да им даде повече гаранции за сигурността, като неутрализира севернокорейската заплаха чрез комбинация от икономически и политически натиск и преговори, то десетилетната система от съюзи, градена от САЩ, може да се разпадне. По-вероятно е обаче диктаторът, лекуващ СПИН, рак и ебола, да си остане постоянен дразнител за своите съседи, но без да е в състояние да преформатира геополитическия порядък в Източна Азия.
