По-рано беше съобщено, че 93-годишният Мугабе и семейството му са под домашен арест, и се очаква президентът да подаде оставка. Според „Ивнинг стандарт” съпругата на държавния глава – Грейс, е отпътувала от страната към Намибия. Това е станало след уговорка с военните и обещание за оставка.
Самият Мугабе се е свързал с южноафриканския си колега Джейкъб Зума и е съобщил, че е добре, съобщиха от Президентството на ЮАР. Оттам добавиха, че Зума в качеството на председател на Южноафриканската общност е изпратил двама специални пратеници, които да се срещнат с Мугабе и с военните, които държат властта в Хараре, пише „Ройтерс”.
Танкове и телевизия
Превратът започна в сряда вечерта, когато медии съобщиха за няколко експлозии в столицата Хараре. След това стана ясно, че е била превзета държавната телевизия. От САЩ посъветваха своите граждани в Хараре да стоят на безопасни места. Великобритания посъветва своите граждани в Зимбабве да направят същото. Военните навлязоха с танкове в града.
В началото на ноември в страната беше уволнен вицепрезидентът Емерсон Мнангва заради нелоялност и започна чистка на негови високопоставени поддръжници.
Мнангва се смята за вероятен наследник на държавния глава и се ползва с подкрепата на военните. В понеделник шефът на генщаба Константин Чивенга призова президента да прекрати партийната чистка.
Опозиционната партия Движение за демократична промяна (ДДП) призова за мирно връщане към конституционната демокрация в страната, предаде „Ройтерс”. ДДП допълни, че се надява военната интервенция да доведе до установяване на стабилна, демократична и прогресивна страна.
След като военните обявиха, че завземат властта в Зимбабве, по телевизията се появи генерал-майор Субисисо Мойо, ръководител на тиловите операции, който прочете изявление. Генералът каза, че военните са направили изявление още в понеделник, но държавните медии са получили нареждане да не го публикуват. Поради тази причина военните са преценили, че ситуацията в страната се пренася на друго ниво и са се намесили срещу престъпници от антуража на президента,извършващи престъпления, които причиняват социални и икономически страдания на народа.
Целта на тази намеса е била престъпниците да бъдат изправени пред правосъдието. „Веднага щом изпълним нашата мисия, ние очакваме, че ситуацията ще се върне към нормалното”, се казва в изявлението. В него се отправя призив към народа да остане спокоен и да ограничи движенията.
Каква е целта?
В изявлението членовете на съдебната система са информирани, че в ход са мерки, целящи да запазят независимостта на правосъдието. Депутатите в парламента пък са информирани, че военните ще им позволят да служат на интересите на избирателите си съгласно демократичните принципи.
В изявлението е отправен призив и към младежите да осъзнаят, че бъдещето на Зимбабве е тяхното бъдеще.
Военните ги призовават да бъдат дисциплинирани и да се придържат към духа и ценностите на нацията. Политическите партии са призовани да не проявяват насилие. Държавните служители пък са информирани, че хора от обкръжението на президента са планирали да задълбочат чистката, последвала уволнението на вицепрезидента, и да я разпрострат от политическата сфера върху държавния сектор, срещу което са се обявили военните. Те уверяват, че ще защитават всеки срещу подобни планове.
Същевременно лидерът на групата на влиятелните ветерани от войните за независимост на Зимбабве Крис Мутцвангва, който се намира в Южна Африка, приветства действията на зимбабвийските военни.
Той каза, че страната е била на ръба на пропастта и че една военна администрация в Зимбабве ще доведе до по-добра бизнес среда след години на икономически упадък и бягство на инвеститорите.
Влиятелният ветеран заяви, че главнокомандващият на Въоръжените сили на Зимбабве генерал Константин Чивенга е извършил „безкръвна корекция на голяма злоупотреба с властта и че армията ще върне Зимбабве към истинската демокрация и ще превърне страна в модерна нация, модел за подражание”, предадоха „Ройтерс” и АП.
Кой е Мугабе?
Зимбабве, потънала в тежка икономическа и финансова криза от дълги години, е ръководена от Робърт Мугабе, който управлява еднолично страната от независимостта ѝ през 1980 г. 53-годишната му съпруга Грейс се надява да го наследи на поста президент. Миналата година името на Робърт бе спрягано от съпартийците му за кандидат на предстоящия президентски вот. През октомври на Грейс се наложи да отрича опити да отрови съперник за властта.
През 1890 г. пристигат колонизатори от Южна Африка, водени от Сесил Роудс, който дава името си на територията. През 1923 г. Южна Родезия става колония на британската корона. През 1965 г. премиерът от бялото сегрегационистко малцинство Иън Смит скъсва с колониалната сила Великобритания и обявява едностранно независимост, за да избегне идването на чернокожото мнозинство на власт. От 1972 до 1979 г. Иън Смит въвлича страната в кръвопролитна война (най-малко 27 000 убити) срещу чернокожите националисти, които са водени от Робърт Мугабе и Джошуа Нкомо.
През април 1980 г. Южна Родезия става Зимбабве. Страната ликува, а светът приветства раждането на един пример за подражание за Африка. В стадион в Хараре стотици хиляди души присъстват с гордост и вълнение на издигането на новото знаме и слушат световната реге звезда Боб Марли да изпълнява една от песните си в прослава на независимостта. Канаан Банана става президент, което е чисто почетна длъжност. Властта се държи от премиера Робърт Мугабе.
През 1987 г. Мугабе става държавен глава след изменение на конституцията, с което се въвежда президентски режим на управление. В годините след идването му на власт президентът поражда много надежди. Той подава ръка на бялото малцинство и въвежда социална политика, която благоприятства пренебрегваното дотогава чернокожо мнозинство. Всичко се преобръща през февруари 2000 г., когато властта му е разклатена от отхвърлянето с референдум на негов проект за нова конституция.
Робърт Мугабе оставя ветераните от войната за независимост да нахлуят във фермите, повечето от които се ръководят от бели. Над 4000 бели фермери напускат земите си в обстановка на хаос и насилие.
През 2002 г. президентът е преизбран в спорни избори, белязани от прояви на насилие и сплашване. През 2008 г. Движението за демократична промяна (ДДП), главна опозиционна партия под ръководството на Морган Цвангираи печели мнозинство в парламента, който от независимостта е бил под контрола на Африканския национален съюз на Зимбабве – Патриотичен фронт (ЗАНУ–ПФ). Робърт Мугабе обаче остава президент, след като Норман Цвангираи, макар и да води на първия тур, се оттегля след вълна от репресии срещу опозицията. През 2013 г. Мугабе отново печели президентските избори (61%), а партията му взема мнозинство от две трети в парламента.
