Съюзниците в Източна Европа полагат усилия да сложат край на зависимостта си от руска военна техника, казва Роуз Готемьолер, заместник генерален секретар на Северноатлантическия пакт
Роуз Готемьолер е заместник генерален секретар на НАТО от октомври 2016 г. Тя е първата жена на този пост. Преди това Готемьолер бе помощник държавен секретар на САЩ по въпросите за контрола над оръжието и международната сигурност. Тя е главен преговарящ от страна на САЩ по договора за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия с Русия (новият СТАРТ), влязъл в сила през февруари 2011 г.
– Страните от ЕС се договориха за активно сътрудничество в отбраната, чиято цел е по-ефективно разработване и придобиване на военна техника. Как това ще помогне на европейските държави, които са съюзници, да изпълнят ангажиментите си за 2 процента от БВП, заделяни за отбрана?
– Ние в НАТО приветстваме инициативите за засилване на европейската отбрана. Те ще са от полза за Европейския Съюз, за Европа и за НАТО, ако доведат до повече военни способности, по-добро управление на разходите за отбрана и по-справедливо споделяне между съюзниците в НАТО на общата отговорност за сигурността ни.
Важно е да припомним, че на срещата на върха на НАТО в Уелс лидерите на страните-членки в Алианса поеха два ангажимента – да отделят 2% от брутния вътрешен продукт за отбрана и да инвестират 20% от отбранителния бюджет на страната си в модернизация, ново въоръжение и техника. Инициативите на ЕС в сферата на отбраната могат да помогнат да бъде изпълнено второто обещание, особено ако се развиват в координация с НАТО.
Нека ви дам един пример. Нашата отбрана разчита на определени военни способности, които не достигат в Европа, като например самолети-цистерни за зареждане във въздуха, дронове и стратегическа авиация. Отбранителните проекти на ЕС биха могли да направят тези способности по-достъпни и на по-изгодна цена. Ако това се случи, би било страхотна новина.
– Вие сте уважаван специалист в областта на контрола над въоръженията. Често се говори за опити за дисбаланс между силите на НАТО по югоизточния флаг и руските сили. Как бихте отговорили на това? Нужно ли според алианса продължаващо укрепване на силите в района на Черно море?
– Черноморският регион е от голяма стратегическа важност за НАТО, защото е дом на нашите съюзници България, Румъния и Турция. Тревожим се от несигурността в Черно море, предизвикана от незаконната анексия на Крим от Русия и ескалацията на руско военно присъствие в региона.
НАТО нямаше никакво намерение да разполага сили на територията на съюзниците си на изток и югоизток, преди Русия да анексира Крим. Но нашата отговорност е да пазим своите съюзници и вследствие от променената картина на сигурността, НАТО засили присъствието си в района на Черно море. Сухоземната част на това присъствие е изградена около многонационална бригада, водена от Румъния и базирана в Крайова. Съюзниците подсилват и охраната на въздушното пространство над България и Румъния. А в самото Черно море присъстваме с повече кораби и повече учения. Това ни помага да знаем какво се случва около нас и подобрява безопасността в региона. Взети заедно, тези защитни мерки са пропорционална реакция на военните действия на Русия срещу черноморските си съседи.
В същото време, ние поддържаме отворени каналите си за комуникация с Русия, за да гарантираме предсказуемост и прозрачност. Това е особено важно, когато има високо напрежение.
Нека е ясно, че НАТО няма да допусне да ни вкарат в нова надпревара във въоръжаването. Нашите съюзници държат на контрола над конвенционалните оръжия в Европа и работят за неговото засилване и модернизация. Продължаваме да работим и за постигането на повече прозрачност и предсказуемост на военните действия, включително в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
– В България отново на дневен ред са споровете дали и какви изтребители да бъдат купени? Сред офертите са Грипен, втора ръка F16 и модернизиране на наличните руски МиГ. Има ли сред тях машини, които не са оперативно съвместими със стандартите на алианса?
– От българските власти зависи какви да са приоритетите в националните разходи за отбрана. България може да разчита на своите съюзници за помощ в охраната на въздушното й пространство. Видяхме успешни примери за това миналата година, когато американски и италиански изтребители патрулираха съвместно с българските военновъздушни сили. Много от нашите съюзници използват военно оборудване от бившия СССР и Русия. Това, което е важно за НАТО, е да има съвместимост във въоръжението и техниката, използвани от членките на Алианса, за да могат нашите въоръжени сили да работят гладко заедно при нужда.
Съюзниците в Централна и Източна Европа полагат усилия постепенно да сложат край на зависимостта си от руска военна техника. В рамките на НАТО има възможности за съвместни действия в тази посока, като няколко страни със сходни нужди могат заедно да заменят остарялата си екипировка с нова. Това сътрудничество често е на по-изгодна цена, отколкото самостоятелните действия. България също може да използва тези възможности да работи със своите съюзници там, където има общ интерес.
– За проблем в оперативната съвместимост се говори активно от страна на НАТО по отношение на намеренията на Турция да се снабди с руски ракетни комплекси С-400. В алианса има напрежение в отношенията с Турция отново през последните месеци и по други направления. Как се решават тези проблеми?
– Пак ще повторя, че страните-членки решават какво военно оборудване да купуват и ползват. Това, което има значение за НАТО, е да има съвместимост между военната техника, използвана от съюзниците. Това е от изключителна важност за нашите операции и мисии. Ценим високо Турция като член на Алианса, който допринася много за нашата сигурност. Турция играе ключова роля в борбата срещу ИДИЛ и в мисиите и операциите на НАТО. Останалите съюзници в НАТО от своя страна са тясно ангажирани в отбраната на Турция.
НАТО е алианс на 29 демократични страни и се случва да има различни мнения. Преодоляваме тези различия заедно, открито, както правят приятелите. Това е знак за сила, не за слабост. От близо 70 години, страните-съюзници в НАТО винаги са били единни в едно – общата цел да се подкрепяме и пазим един друг. Уверена съм, че това единомислие ще продължи.
– Смятате ли, че НАТО би могла да има по-съществена роля в овладяването на бежанската криза в Европа, която е проблем за много от съюзниците, особено в южния фланг?
– Проблемите на миграцията изискват всеобхватно решение и НАТО допринася за това решение. Корабите, които разположихме в Егейско море, помогнаха на Гърция, Турция и европейската агенция Фронтекс за прекъсване на каналите за нелегален и опасен трафик на хора. А „Морски защитник“, нашата операция в Средиземно море, подпомага военноморската операция „София“ на ЕС, насочена срещу трафика на хора.
НАТО предприема и редица мерки да подобри способността си да предвижда кризисни ситуации и да реагира навреме. Също така помагаме на редица партньорски държави в Близкия изток и северна Африка да подсилят своите отбранителни способности. Целта е да се овладеят конфликтите и несигурността, които са мощен двигател на нелегалната миграция от тези райони.
– Киберсигурността е приоритет на пакта, като световен проблем се очертават „фалшивите новини“. Какъв е отговорът на НАТО?
– НАТО разглежда защитата на киберсигурността отделно от предизвикателството на дезинформацията. Виждаме, че киберзаплахите се променят много бързо и могат да причинят сериозни икономически щети. Видяхме и опит за намеса в демократичните процеси в редица от нашите страни-членки чрез кибератаки и хибридни средства. Киберзащитата е в ядрото на нашата колективна отбрана, а тежка кибератака може да предизвика задействането на Член 5, клаузата за колективна отбрана на НАТО. НАТО следи зорко киберзаплахите и непрекъснато адаптира нашите защитни механизми. Алиансът защитава своите собствени мрежи; имаме и екип за бързо реагиране при кибератаки, който е в постоянна готовност и може да бъде изпратен да помогне, ако някоя от съюзническите държави пострада от такава атака. Също така постоянно обменяме информация за киберзаплахи със страните-членки. НАТО им помага да подобрят своята способност да се справят с киберзаплахите, но все пак, националната отбрана е национална отговорност.
Дезинформацията е друг аспект от хибридната заплаха за нашата сигурност. Виждаме голям обем дезинформация и пропаганда, които са прицелени в НАТО и демократичните институции на нашите страни-членки. Виждаме също, че руската държава директно финансира пропагандата чрез „Русия днес“ (RT) и „Спутник“. Целта на дезинформацията е да внася объркване, неяснота и разделение, да ни пречи да взимаме решения и да действаме, когато е нужно. Ето защо днес е особено важно да сме бдителни срещу тези опити да се рушат нашите свободни и отворени общества.
Ние в НАТО правим това, което зависи от нас. Противодействаме активно на дезинформацията в социалните медии и работим с журналистите от традиционните медии, за да коригираме фалшиви или подвеждащи материали, свързани с НАТО. Също така сме инициативни и прозрачни в нашата комуникация. И все по-тясно си сътрудничим с ЕС в тази област, включително като обменяме анализ на дезинформацията, насочена срещу нашите страни-членки.
В борбата с дезинформацията нищо не е по-важно от активното гражданско общество и свободните медии. Журналистите играят особено важна роля: да проверяват фактите, да задават трудните въпроси, и да разобличават дезинформацията.
– След последното заседание на Съвета НАТО-Русия как бихте определили диалога?
– Що се касае до Русия, НАТО има единна позиция: силна отбрана в комбинация със смислен диалог.
От април 2016г. до днес, Съветът НАТО-Русия проведе шест срещи и всеки път обсъждахме Украйна, нуждата от прозрачност във военните действия, мерките за намаляване на риска и Афганистан. Освен тези заседания, генералният секретар Столтенберг няколко пъти се срещна с руския външен министър Лавров. Остават отворени и нашите военни канали за комуникация, които наскоро бяха ползвани неколкократно от военните лидери на Алианса и началника на Генералния щаб на Русия. Когато има напрежение е особено важно да продължим да говорим, за да увеличим предсказуемостта в отношенията и да намалим рисковете.
НАТО иска да имаме смислен диалог с Русия. Русия е наш съсед и ще остане наш съсед. Не търсим конфронтация. Но не можем да си затворим очите, когато Русия нарушава международните правила. За нас няма противоречие между отбраната и диалога, между принципите и прагматичната позиция спрямо Русия. Най-добрият подход към Русия е от позицията на силата. Точно това дава НАТО на своите съюзници – силна позиция, от която да водим смислен диалог.
– Добър съюзник ли е България?
– България допринася за нашата обща сигурност по различни начини и е съюзник, на който можем да разчитаме. В НАТО оценяваме особено високо ролята на вашата държава като фактор за стабилността и мира в регионa. Български кораби и моряци участват в патрули на НАТО в Черно море, български военни служат в нашата мисия в Косово, България е водеща нация в доверителния фонд на НАТО за рехабилитация на украински военнослужещи. Важен сигнал е и последователната подкрепа, която вашата страна оказва за евроатлантическата интеграция на страните от Западните Балкани.
Отвъд региона, българските военни са интегрална част от нашата мисия в Афганистан, където те служат смело в две горещи точки – Кабул и Кандахар. Българският военноморски флот участва активно и в „Морски защитник“, операцията на НАТО в Средиземно море, която подпомага борбата с трафика на хора в този район.
НАТО оценява високо приноса на България и българите към нашата споделена сигурност. Знаем, че вашата страна има много способни въоръжени сили. Те са ресурс, който се нуждае от постоянна инвестиция в обучение, въоръжение и техника. Това налага повече разходи за отбрана – в името на сигурността ни. Защото не можем да я приемаме за даденост в тези сложни времена.
Източник: в.“Сега“
