Както показват древните източници, за Витлеем се говори още от 1350 г. пр. Хр. Земята, върху която възниква този град, е известна като Свещената земя на Ханаан, или само Свещената земя. Днес казват, че където и да разкопаеш във Витлеем, избликва древност. Витлеем на арабски означава „дом на месото“, а на иврит – „дом на хляба“.
Повече от две хиляди години просветеното човечество се опитва да намери ис
тината за Витлеемската звезда. Тази звезда, която дава знак на тримата мъдреци (влъхви) да тръгнат от земите на Персия след нея, за да стигнат до рожденото място на Синът Божи – Иисус Христос, във Витлеем. Да му поднесат даровете си – злато, тамян и смирна, и да му се поклонят, защото появата на звездата за тях е знак за раждането на нов юдейски цар.
Защо влъхвите отиват там. Защото искат да живеят в мир с новия цар. Самите те, както пише на някои места, са от царски произход или самите са царе. Различни са версиите и за произхода им. Някъде се твърди, че идват от Персия, а другаде – че са от района на Китай. Но може би по-достоверна е хипотезата, че са от Персия, защото в началото на 7-и век, когато персийците завладяват Палестина и стигат до храма „Рождество Христово“, са респектирани от изображенията на влъхвите, изрисувани на входа. Затова персийските нашественици не само не го разрушават, но и полагат грижи за него.
Пред целия християнски свят все още има много загадки около раждането на Христос, единствено
даровете на влъхвите
са в Атон и се пазят в гръцкия манастир „Свети Павел“. Във Витлеем базиликата „Рождество Христово“ днес се стопанисва от Гръцката православна църква, Римската католическа църква и Арменската апостолическа църква.
Най-напред влъхвите отиват в Йерусалим при цар Ирод, който ги е повикал. На раздяла царят им поръчва, като намерят новороденото момче, да му известят къде се намира, за да отиде и той да му се поклони. Влъхвите намират младенеца, но на връщане „забравят“ да се отбият при цар Ирод и да му кажат къде са го намерили. Те усещат, че Ирод има други намерения, защото се страхува за престола си. И след като не узнава къде е новороденото, заповядва да бъдат избити във Витлеем всички момчета до 2-годишна възраст.
Днес Витлеем е дом за християни и мюсюлмани. Той е само на осем километра от Йерусалим и има около 70 000 жители. Основният поминък на Витлеем е туризмът. В този град отдавна са свикнали с огромните тълпи от поклонници, които идват от целия свят, за да се поклонят в базиликата „Рождество Христово“. Тази базилика е в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Тя е част от доста по-голям комплекс, включващ няколко църкви. Храмът е построен през 339 г. върху пещерата, където се е родил Христос. Заповедта за построяването му е издадена от царица Елена, майката на император Константин Велики. През 6-и век храмът е разрушен при поредното въстание в този район, но в същата епоха – през 565 г., е възстановен от император Юстиниан. По време на кръстоносните походи в нея се извършват и коронациите по време на твърде кратко просъществувалата монархия. При първия кръстоносен поход кръстоносците разширяват и реставрират комплекса. Тук е коронясан през 1100 г. и Балдуин I Фландърски като крал на Йерусалим. Този Балдуин I 
Йерусалимски, както започва да се нарича, е предшественик на Балдуин IX Фландърски, който 100 години по-късно, през 1205 г., при участието си в Четвъртия кръстоносен поход има нещастието да нахлуе с войските си в българските земи и да се изправи срещу могъщия цар Калоян. Знаем как завършва животът му в Балдуиновата кула. В някои чуждестранни хроники обаче пише само, че през 1205 г. попада в плен и повече не се завръща във Фландрия.
„Рождество Христово“ е най-старият действащ християнски храм който не е прекъсвал дейността си от 4-ти век насам.
Вътре търпеливите поклонници чакат с часове, за да могат да видят Витлеемската звезда, да осветят свещите и кръстчетата, които са си купили в специалния църковен магазин във Витлеем, да видят мястото, където се е родил Христос, Иконостаса на Витлеемската Богородица с младенеца и древното изображение на Христос върху една от многобройните колони в храма. Всеки, който е минал оттам, твърди, че от какъвто и ъгъл да погледнеш образа на Христос върху колоната, погледът на Синът Божи винаги остава насочен право към този, който го гледа.
