Най-големият потребител е толкова голям, че евентуалното му оттегляне може да повлече целия пазар
Марк АНДРЕЕВ
Кога си зависим от някого? Когато ти дава нещо, от което имаш голяма нужда. Ако някой ти дава имот под наем на 50% по-ниска цена, а ти не може да си позволиш пазарната, то ти си зависим от него. Тази проста истина работи навсякъде – включително между държави. Европа разчита на внос на енергия – 4 години след началото на войната в Украйна множество държави от ЕС включително България внасят петрол и природен газ от Русия. Не го правим, защото подкрепяме Русия, а защото нямаме избор, енергията на пазара е в ограничени количества спрямо търсенето. Особено сега след затварянето на Ормузкия проток всеки литър петрол и кубичен метър природен газ са добре дошли и стабилизират цените на Стария континент.
По същия начин Китайската народна република е зависима от храната – 1,4 милиарда души живеят днес в Китай и след икономическия бум на Дън Сяопин тези хора са все по-заможни и се хранят с все повече месо, млечни продукти и други стоки. Грубите цифри сочат, че Китай задоволява близо 2/3 от нуждите си за храна, но другата 1/3 я внася от чужбина – най-вече месо, фураж за животни и луксозни стоки.
Цените и достъпът до храните в Китай е много чувствителна тема за управляващите. За трите хилядолетия история на Китай гладът е оставил много дълбоки белези. През 60-те години на ХХ век най-голямата катастрофа, причинена от човек, се е случила в Китай – гладът, настанал след „Големия срок напред“. Катастрофалният опит на Мао Цзедун да превърне аграрната страна в индустриализирана икономика води до глад, убил близо 30 милиона души, а недостигът на храни мъчи Китай чак до началото на 90-те години. Тези спомени са все още много пресни в съзнанието на китайците.
Противно на логиката обаче, зависимостта на Китай от внос на храни и фуражи е освен слабост и оръжие, което китайците могат да използват.
Как изхранваш близо милиард и половина души?
Едно цяло и четири милиарда души – Китай доскоро беше най-многолюдната държава на света и сега е на второ място след Индия. САЩ, които са на трето място след Китай, са 4 пъти по-малко. Китай косумира 25% от световното производство на месо и рибни продукти, 30% от световното произвоство на ориз и 22% от производството на царевица. Китайското население със своята покупателна стойност е най-големият пазар на хранителни стоки на Земята – бивайки 14% от световния пазар на храни, двойно повече от Индия, която е на второ място със 7%. 1/3 от този пазар е зависим от външен внос.
Каква е разликата между това да дължиш 100 долара на банка и 100 милиона?
Как така Китай използва тази зависимост? Просто – ако дължиш на банката 100 долара, това е твой проблем. Ако дължиш на банката 100 милиона долара, това е проблем на банката. Този феномен се нарича риск от концентрация и описва ситуация, в която най-големият потребител в един пазар е толкова голям, че евентуалното му оттегляне може да повлече и целия пазар.
През есента на 894 г. Цар Симеон започва първата от серия войни срещу Византия. Причината да я започне е, че император Лъв VI Философ премества тържището за българските стоки от Константинопол в Солун и ги облага с данъци. За българските търговци данъците не са толкова голям удар, колкото самото преместване на тържището. Константинопол тогава е бил най-големият пазар на земята и без достъп до него българските търговци е нямало къде другаде да си продадат стоките и практически остават без начин да търгуват. Проблемът е толкова голям, че Симеон започва война, за да защити интересите ни.
По сходен начин днес Китай изполва своя пазар на храни като инкономическо оръжие. Представете си, че сте голям хранителен производител – често немалка част от износа ви е за Китай. Китай налага високо мито на стоките, които изнасяте и сте изправени пред избор – да платите митото или да останете без пазар за част от продукцията ви. Може да пробвате да намерите нови пазари на конкурентни цени, но това е много трудно – не се намира лесно пазар или пазари за толкова много храни, а докато ги търсите, стоките стоят по складовете, развалят се и трябва да ги бракувате за ваша сметка – не просто не сте реализирали продажба, а сте платили за производство и бракуване. Ако не може да намерите нови пазари, то трябва да направите дъмпинг в сегашните ви пазари и да продавате на ниски цени. Дори и да не изнасяте за Китай, пак ставате жертва на митата – всички износители за Китай правят дъмпинг на продукцията си на вашите пазари и за да се конкурирате с техните ниски цени и вие трябва да ги намалите. Ниските цени са добре дошли за потребителите, но ако причината за това е такъв дъмпинг, който описахме по-горе, то това не е добре – когато компаниите не печелят, не плащат заплати и кредити навреме и в един момент изходът е един – фалит.
През 2018 г., когато Тръмп започна първата си търговска война срещи Китай, китайците наложиха 25% реципрочно мито върху вноса на соя от САЩ. През 2025 г. Китай наложи 30% мито върху вноса на млечни продукти от ЕС, след като Европейският съюз започна разследване за нелоялни практики и изкуствено подбиване на пазара от китайски фирми, които внасят автомобили, произведени в Китай. И в двата случая достъпът до пазара им беше използван като оръжие в търговски и дипломатически преговори.
Какви са границите и рисковете на това оръжие?
Китайските власти осъзнават, че оръжието, което имат в своите ръце, крие рискове – най-големият риск е да го изполват твърде либерално и твърде широко. Ако утре решат да наложат мита на прекалено много продукти и държави, то те може лесно да се озоват в ситуация, в която да останат без голяма част от вноса си и да причинят остро повишение на цените на храните в Китай. Доналд Тръмп разбра това по трудния начин – в началото на втория си мандат той реши да води търговска война срещу целия свят, налагайки мита на всички по едно и също време. На следващия ден стоковите пазари в САЩ се срутиха. Американските съдилища спасиха икономиката като блокират повечето мита на Тръмп заради надвишени правомощия.
Друг риск е твърде честото използване на това оръжие. Търговията се базира на добри отношения и предвидимост. Ако изнасяш продукция за Китай и през 2 месеца китайците ти налагат и отменят мита в един момент ще започнеш да възприемаш китайския пазар като лош партньор, който не става за дългосрочна търговия. Тогава ще започнеш да търсиш други пазари за стоките си, пазари, които са по-предвидими и имат по-добра репутация.
Китай сякаш си взима поуки от тези неща и използва това оръжие рядко. Принципно това е далеч от единственото икономическо оръжие, с което те разполагат. Те могат да си позволят да избират от голям арсенал от средства – конкурентен износ, доминиращ много пазари, достъп до редки природни елементи, добри условия за кредитиране и добър оръжеен пазар.
„Да забогатееш е славно“ – слоганът е на Дън Сяопин и близо половин век след началото на неговите реформи няма място да се спори колко прав е бил. Ако китайската икономика не беше постигнала такива грандиозни успехи десетилетия наред, то днес тя нямаше да бъде държава, която има толкова много сила и глобално влияние. Всичкият този престиж и арсенал от средства (включително пазарът на храни) е подчинен на същите правила, които създадоха икономическото им чудо – предвидимост, стабилност и внимателна преценка при прилагането и използването на рискови мерки и оръжия.
Китай беше близо до това да изгуби предимството си през 1989 г., но беше спасен лично от Дън, който на 90 години стабилизира държавата. От тогава минаха 36 години – дали Китай ще избере отново да играе по-рисково от вече много по-силната си позиция е въпрос, на който само един тесен кръг в Пекин може да отговори.
