– Центърът е вече с 25-годишна биография. Наричаше се и Лаборатория, и Централна лаборатория по трансфузионна хематология. Промяната на името вървеше и с разширяване на дейността. Той изпълнява широк спектър от достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ чрез популяризиране, развитие и поощряване на безвъзмездното и доброволното кръводаряване. Екипът ни прави хематологична диагностика на кръводарителя и на пациента, взема се кръв, преработва се и се диагностицират кръвта и кръвните съставки за трансмисивни инфекции, контролират се, а кръвните продукти се използват оптимално. Центърът защитава здравето и интересите на кръводарителите и пациентите от ВМА, изгражда и подобрява системата за качество. А дейността ни включва и методична експертно-научна, и учебна дейност в областта на трансфузионната хематология.
– А вие сте от първия му ден в Центъра?
– От откриването му през 1993 г. Първият му началник е доц. Андрей Андреев, който ще участва в тържеството ни. А откриването беше осветено от днешния патриарх на БПЦ Н. Пр. Неофит. Помня това събитие в детайли, защото с него положихме началото на днешната ни дейност в областта на трансфузионната медицина. Дотогава Лабораторията по трансфузионна хематология извършваше имунно-хематологична диагностика на пациентите от ВМА. А работата с кръводарителите започнахме през 1993-та. Първият ни кръводарител около Коледа тогава стана бившият началник на Клиниката по хематология доц. Георги Георгиев. Реално от 1994-та започна истинската ни работа с кръводарителите, когато кръв през годината дариха 3547 човека. Ще цитирам някои числа, защото статистиката е показателна: започваме ударно през 1995-а с 4306 кръводарявания (655-от близки на пациенти и 3651 – от военнослужещи от БА), 1997-а те падат на 2711, 1998-а са 2715. Осъзнахме, че дейността с кръводарителите няма да е лесна, и то далеч преди армията да стане професионална. Отговорът на тази тенденция на спад от страна на екипа ни беше много работа с кръводарители, за да възвърнем първоначалните позиции. И през 2000-а кръводаряванията са вече 3323, а през 2008-а рязко се увеличават на 5367, през 2009-а са 5451 и 2013-та 6216 – 1,7 пъти повече, сравнено с 1994-та. До декември т.г. те са 6000, така че до края на 2018-а се надявам да отчетем достатъчно добър брой кръводарители на ВМА.
– Как се справихте в трудните години?
– Всяка година е трудна за осигуряването на ВМА с кръв и кръвни биопродукти. И гарантирането на лечебната ни дейност постигаме с много работа. Така през годините формулирахме и мисията на Центъра, която включва осигуряването на пациентите от ВМА със сигурна, достъпна и безопасна кръв и кръвни съставки, в достатъчно количество и с качество, което отговаря на националните и на международните стандарти. Наша мисия е и да запазим здравето на донорите, пациентите и на медицинския персонал, свързан с преработката на кръвта, с медицинското осигуряване на контингентите от БА извън страната. Но и с изключителната задача да подпомагаме националната трансфузионна система при бедствени ситуации и крупни производствени аварии. А за да са пациентите в България осигурени с кръв и кръвни продукти, работим с Националния център в София и 4-те регионални: в Пловдив, Стара Загора, Варна и в Плевен.
– Как Центърът участва в развитието на военната наука?
– Цялата му дейност е свързана първо с опазване на здравето на кръводарителите и пациентите. Като специализирана структура на ВМА следваме националната политика в трансфузионната хематология, но и специфичните задачи в структурата на НАТО. И най-важната ни задача е да привлечем достатъчно голям брой кръводарители за осигуряване на плановите операции, но и на трансплантациите, на спешните случаи. Постигаме го, като отдаваме дължимото внимание на донорите. След такъв жест човек трябва да изпита удовлетворение и да получи уважение и признание. За всеки наш кандидат кръводарител се спазва правилото да получи информация за процедурата и за здравословното си състояние, да е под наблюдение и към него да се полагат грижи по време и след кръводаряването, да получи и съвет за поведението си през следващите кръводаряването дни. Тази грижа и отношението към кръводарителите е изключително важна. Защото, когато сме внимателни към всеки от тях и кръводарителят вярва на екипа за кръводаряване, той ще се върне отново да дари кръв.
Според СЗО трансфузионната система на всяка държава е стратегическа област и за здравеопазването, и за националната сигурност. Такъв е и Центърът по трансфузионна хематология – стълб в националната ни сигурност. Клиничните медицински специалности няма как да се развиват без добро ниво на трансфузионната ни система. Или хирурзите да извършват високоспециализирана хирургическа интервенция без мощната трансфузионна терапия зад гърба им.
– Има ли нови открития в изследването на човешката кръв?
– Все повече заболявания в света влизат като противопоказания за кръводаряване. Това намалява контингента от кръводарители, но ние трябва да се справяме и с тези рестриктивни критерии за кръводаряване. Това са нетипични за Европа заболявания, но влизат в критериите заради отварянето на света, заради миграцията. И все по-сложно се очертава привличането на кръводарители. Една от основните ни задачи е да намерим и задържим хора за каузата на безвъзмездното и доброволното кръводаряване сред т.нар. ниско рискови групи.
– Коя кръвна група е най-дефицитна и боледуват ли представителите на някоя от тях повече?
– Първо бих попитал коя е най-рядката кръвна група. А това е тази, която липсва в момента. Имало е периоди, когато сме закъсвали за някой вид положителна кръв. Свързването на кръвните групи с определено заболяване, с диетични режими, е популярно, но не е истина. Това са повече спекулативни, отколкото научно обосновани неща. Както и това, че състоянието на кръвта предопределя здравето. С колегите ми не възприемаме тези неща като професионален разговор.
– Как да е добра кръвната ни картина?
– Нека живеем здравословно. Стресът отключва здравословни проблеми и се отразява и на кръвните ни показатели. А на нашите кандидат-кръводарители бих казал да са спокойни, защото лекарите ни първо определят какво е здравословното им състояние. И приемаме тези дарители, които са добре здравословно, не допускаме хора с моментни или хронични заболявания.
– Накъде отива в дейността си Центърът след опита от 25 г.?
– Много важно за нас е, че направихме всичко, за да е такъв той днес. Основната ни задача си остава да осигуряваме ВМА с кръв и кръвни продукти. А навсякъде по света има проблеми с осигуряването им, това е световна тенденция. Но през годините сме се справяли много добре с тази задача. Разбира се, че е добре да имаме съвременна трансфузионна апаратура, най-добрата техника. Но се гордеем, че имаме всичко необходимо за сигурно и качествено кръводаряване. Имаме дарители, които даряват цяла кръв и други, които даряват кръвни съставки чрез т.нар. клетъчен сепаратор – специална машина, с която се получава определен биопродукт. Всеки кръводарител ни е ценен. Но не всеки може да дарява клетъчни съставки, защото има по-високи изисквания – да е по-търпелив, а процедурата може да е до час и половина. Това са особен вид донори, за които и полагаме по-специални грижи. Защото кръводаряването е ценно, колкото и донорството. То е донорство.
