Случаят „Корпоративна търговска банка“ заприлича на кошмарен сън, от който човек не може да се отърси. Точно когато е сигурен, че неминуемо ще се разбие на хиляди парчета, падайки отвисоко, се отзовава в буен поток и започва да се бори за глътка въздух. Миг преди водата да изпълни дробовете му, се отзовава в средата на огромен пожар. Докато пламъците го обгръщат, изведнъж попада на място без огън и започва да оглежда кой е поредният ужас, който ще го връхлети.
До 12 юни т. г. на никого не би му минало през ум, че може да бъде затворена четвъртата по големина банка в България – КТБ. За 8 дни от финансово-кредитната институция са изтеглени 907 млн. лв. На 20 юни в 11,40 ч. ръководството на банката уведомява БНБ, че преустановява плащанията. Същия ден УС на Централната банка поставя КТБ под специален надзор. Тя повлича след себе си закупената месец по-рано ТБ „Виктория“, която е в отлично финансово здраве. В онзи момент КТБ притежава близо 7 млрд. активи, а печалбата й към март тази година е около 15 млн. лв. На 27 октомври БНБ внася в парламента доклад на трите одиторски компании – „Делойт и Туш“, „Ърнст енд Янг” и АФА, според които дупката в КТБ е равна на 4,222 млрд. лв. Два дни по-късно в парламента се разиграват събития като в антична трагедия. На депутатите е предложено решение, чиято прословута т. 3 гласи: „НС, в срок до 6 ноември 2014 г. да приеме изменения в Закона за кредитните институции, които да задължат БНБ да предложи действия за оздравяване на банките, когато собственият им капитал стане отрицателна величина“. Изглежда така, сякаш всеки момент банката ще бъде спасена. Започва дебат, от който надеждите бавно поемат към точката на замръзване. „Или с години ръководството на КТБ е разигравало БНБ, или тя си е затваряла очите с друг стимул. Социалистите са против оздравяване на банката с обществени средства. Настояваме БНБ да си изпълни закона, заяви Румен Гечев от трибуната на НС.
„Подкрепяме пазарно решение на казуса КТБ. Ние сме за това, ако тук има криминални действия, ако някои от акционерите е злоупотребил в ущърб на вложителите, нека този модел да стане публично достояние, за да не може да бъде реализиран в бъдеще в банковото пространство“, заби предпоследният гвоздей Йордан Цонев от ДПС. Той, Делян Пеевски и Лютви Местан внесоха проектозакон, с който настояват да бъдат осветени всички големи длъжници с необезпечени кредити и депозитори на КТБ, получавали над 5% годишна лихва.
Катарзисът идва след няколко знакови изречения от лидера на най-голямата партия в парламента – Бойко Борисов. „До сутринта имах някаква надежда, че има шанс да се оздрави банката. Вече съм песимист… Ако БНБ си беше на мястото, нейният надзор, кризата в КТБ нямаше да се случи. За съжаление, проспаното време с личната вина на управителя, подуправителя, ни изправя пред ситуация, в която не знаем колко пари ще ни струват единия или другия вариант. Г-н Искров, вие искате да ни вмените отговорности, които не са наши“, заяви от трибуната бъдещият премиер.
В крайна сметка 43-ото Народно събрание прие първото си „кърваво решение“. Процедурата относно КТБ продължава по действащия в момента Закон за кредитните институции. А той е категоричен – следва обявяване на банката в несъстоятелност от БНБ, плащане на гарантираните депозити до 196 000 лв. на депозиторите и фалит.
Това ли е краят?
Случващото се с КТБ напомня култовия американски филм „Бразилия“, който има поне пет финала. Зрителите стоят притихнали и чакат поредния край, докато не тръгват финалните надписи. До момента са известни поне три завършека на историята на КТБ – несъстоятелност, спасяване от държавата и оздравяване от най-малко двама кандидати. Единият е консорциумът от ЕПИК, Резервният фонд на Султаната на Оман – акционер в КТБ, инвестиционният фонд „Джемкорп” и юридическият консултант „Фрешфийлд“. Вторият е все още неизвестен благодетел, който изпрати писмо до БНБ чрез Атанас Бостанджиев. Той пък се оказа изпълнителен директор на включената в консорциума „Джемкорп“. Това не е всичко. До средата на юли 2014 г. е бил шеф на клона на руската инвестиционна банка ВТБ Капитал в Лондон. ВТБ от своя страна продължава да е акционер с малко под 10% в КТБ. Бостанджиев може да се окаже съосновател на „Джемкорп“ веднага, след като бе освободен от ВТБ през юли.
„Предложението идва от ЕПИК, които представляват Резервният фонд на Оман, и инвестиционния фонд „Джемкорп“, създаден от Селим Башак, турска националност, когото познавам от годините му в Дойчебанк. Ако имах конспиративно мислене, щях да помисля, че турската държава се опитва да поеме контрол върху 12% от българската икономика“, хвърли бомбата на съмнението в медиите Георги Кадиев. Но да спрем дотук, защото темата КТБ е инфарктна за близо 200 000 души.
На ход са юристите…
За да бъде обявена в нсъстоятелност КТБ, трябва да бъде осчетоводена загубата. Това може да стане на базата на отчетената от проверката на тримата одитори загуба от 4,222 млрд. лв. Сръчни репортери дори сметнаха, че ако това стане, до 10 декември най-късно гражданите ще си получат 196-те хиляди лв. Какъв по-добър коледен подарък…
„Тая дупка от 4,2 млрд. лева в КТБ откъде я изкопаха? Тя стига чак до Китай! Това е атака, това е война, а кой има интерес от това, ще се разбере“, попита по поне три ТВ бившият изпълнителен директор на трезора Илиян Зафиров. По думите му няма начин нещо подобно да се случи, тъй като в договора между синдиците на КТБ и „Делойт и Туш“, „Ърнст енд Янг” и АФА било записано, че одитът им не може да се използва за счетоводни нужди. Трите световни компании засега мълчат.
Тъй като банковите юристи са едни от най-предпазливите хора на света – и това е разбираемо, защото всяка тяхна дума може да струва милиони, че дори и милиарди – никой не желае да излезе с името си пред медиите с окончателно мнение.
На стр. 22
Но неофициално споделят, че предстои тежка съдебна сага между БНБ, държавата и КТБ. За да бъде обявена в несъстоятелност финансовата институция, трябва да има одит. Наличният в БНБ доклад от трите фирми 1000% щял да бъде оспорен от акционерите на КТБ и преди всичко от мажоритарния собственик Цветан Василев. Тук задължително трябва да прибавим и големите спестители, защото при този развой на събитията по закон те пият чаша вода с много лед в нея. Първо, това не било одит, а обезценка на активите. Второ, не била докрай последователна методиката, по която е извършена. Сиреч, предстои нова оценка на активите. И, трето, ще се пледира, че вина за леталния край на кредитната централа носи БНБ и лично гуверньорът й Иван Искров, които със затварянето на трезора намазал със сапун въжето, на което щяла да увисне КТБ.
Затвор или истината
Подуправител на БНБ, пожелал да остане неназован, обясни пътя на КТБ от тук нататък. Предстои мениджмънтът на КТБ да представи отчета на банката за 9-те месеца на годината. Тъй като старият е отстранен, значи това ще са квесторите. Съгласно Регламент 575 на ЕС за финансовия отчет за надзорни цели няма кой знае колко изисквания освен да отговаря на т. нар. Стандарт 39, съгласно който са оценени активите на КТБ. Следователно в близките дни ще бъде представена оценката на активите на трите одиторски компании, която сочи, че дупката в кредитната централа е 4,2 млрд. лв. Това ще даде основание на БНБ да затвори КТБ. Ако не го направят, квесторите бавно ще поемат към съда, а оттам към затвора, шегува се финансистът.
20 дни по-късно Фондът за гарантиране на влоговете трябва да започне изплащането на депозити до 196 000 лв. Нужни са общо 3,7 млрд. лв. ФГВ разполага само с 2,1 млрд. Недостигащите 1,6 млрд. могат да дойдат от държавата, а тя трябва да получи разрешение за това от НС с актуализацията на тазгодишния или с бюджета за 2015 г. Ако депутатите не гласуват отпускането на тази сума, протестиращите пред КТБ ще се пренесат пред парламента и ще е добре, ако носят само яйца, пошегува се мрачно подуправителят.
Шеметна кариера
Роденият през 1959 г. Цветан Василев започва да учи външна търговия в Лодз, Полша, но през 1985 г. завършва международни икономически отношения във ВИИ „Карл Маркс“. Следва шеметна кариера в Института по международна икономика и пазарни проблеми, вместо да бъде разпределен в търговския отдел на малка държавна фирма. Седем години по-късно – през 1992 г., основава финансово-брокерските фирми „Бромак“ и „Фина С“, които по-късно стават основни играчи в КТБ. За три години успява да натрупа достатъчно опит, за да поеме управлението на дирекцията „Валутни операции и ликвидност“ в ЦКБ . След още две години той вече е член на съвета на директорите на банката. За кратко управлява „Пазари и ликвидност“ в ТБ „България инвест” (сега „Алианц България“). От средата на 2000 г. Василев е председател на УС и изпълнителен директор на КТБ. От 2003 г. е мажоритарен собственик на банката и председател на нейния Надзорен съвет. От лятото на 2014 г. е обект на разследване за присвояване на пари в особено големи размери от собствения си трезор.
Теория на конспирацията
Съгласно българските закони след обявяване във фалит на една банка, кредиторите й започват осребряване на активите й. В случая не става дума само за нейната собственост, но и за заложената в кредитната централа от фирмите, теглили заеми. На прицел са не само най-атрактивните нови проекти на частните компании, но и активите на държавните дружества. Според неофициална информация, по която БНБ мълчи, клиенти на КТБ са между 15 и 19 от най-големите дружества от енергетиката. Някои от тях са най-апетитните парчета от държавната баница в сектора. Засега те са под възбрана за приватизация. Но при несъстоятелност на кредитора им и при неплащане по кредитите поради ограничения заради надзора на БНБ, заложените в КТБ активи срещу кредити също може да бъдат извадени за продажба. Тази приватизация е най-евтина и бърза. Търговете стартират при 80% от цената на активите – машини, оборудване, земя, бъдещи вземания, и в най-добрия случай се финализират при 30-40%, обясняват юристи.
На този етап не знаем кой колко държи в КТБ. От медиите става ясно само, че там са авоарите на „Булгаргаз“, НКЖИ, „Терем“, радиозавода „Черно море“ и още неизвестен брой компании от военнопромишления комплекс, „Топлофикация София и други. Говори се дори, че там има пари на НЕК, БЕХ, АЕЦ „Козлодуй“ и някои много печеливши водно-електрически централи. Без да броим частните соларни паркове и ветрогенератори. В тази сметка не влизат около 80 общини и техни фирми, административни, окръжни и градски съдилища, огромен брой училища, болници и други.
Клиентите са ни скъпи, гласи рекламният слоган на КТБ. В смисъл мили на сърцето на акционерите й. Днес вече сме наясно, че те и мажоритарният собственик на банката струват минимум 4,2 млрд. лв. Скептици от финансовите среди твърдят, че сумата може да достигне до и дори над 6 млрд. лв. Времето ще покаже колко точно е. А дотогава доверието в банките бавно ще се отцежда в посока чужди трезори и златни резерви. Тихо отпътуват и чуждите инвеститори.
Татяна Иванова
