Кой и по какъв повод го е казал? Каквото и да си си помислил, драги читателю, грешиш.
В елитна болница, това е Соломоновият отговор на началник-клиника на искане да се повика ключар, за да отвори врата на тоалетна. Тоалетната се ползва от приходящите за тежка и дълга терапия пациенти и от недолюбвани в клиниката колеги. Трогателна, че и безплатна, е грижата на друг отговорен фактор „Ами няма да ползвате тоалетната“. Ще наречете ли тези хора „отговорни“?
Дали ползвател е загубил ключа, или го е „загубил“ друг, да му отпадне една грижа, няма значение. Дори „Кой може да си позволява да унижава така пациенти и колеги?“ У нас дефицит в този план няма.
Въпросът е защо въобще в болници тоалетната за пациента е „под ключ“, а ценният уред се дава като в сладкарница? Това не са клиенти, а тежко болни хора.
Не е шега, драги читателю. Така е в здравната ни реалност, където няма пациенти, а клинични пътеки, където болничен шеф споделя с колега „не ми трябват пациенти“, където наричат „досадни“ болните, защото страдат и задават въпроси, където гилдията и „контролните й органи“ прикриват тежки деяния.
Който е заинтересован – да плаща за това, че още е жив. Достойно ест! А дали?
