Международният наказателен съд в Хага взе тази седмица историческо решение – нито Сърбия, нито Хърватия са извършили геноцид по време на войните, съпътстващи разпада на Югославия, съобщи Ройтерс.
Председателят на трибунала на ООН – Петер Томка, заяви, че по време на конфликта от 1991-1995 г. Белград и Загреб са извършили редица престъпления, но няма доказателства някоя от двете държави да е имала намерение да извърши геноцид „чрез заличаване на цялото население или на част от него“. „Актовете на етническо прочистване може да са част от план за геноцид, но само ако има намерение за физическото унищожение на конкретната група“, заяви съдия Томка.
Решението беше прието добре и от двете страни с надеждата, че ще послужи за повратен момент и ще доведе до още по-голямо подобрение на отношенията между тях.
„Това слага край на една страница от миналото и аз съм убеден, че новата страница на бъдещето ще е много по-ярка и добра“, заяви пред репортери в Хага сръбският министър на правосъдието Никола Селакович. В подобен дух беше изказването и на хърватския външен министър Весна Пусич. Според нея, решението ще допринесе за „затваряне на една историческа глава и навлизане в един по-добър и безопасен период за хората в тази част на Европа“.
Какво е сторено?
Геноцидът е най-сериозното международно престъпление, но и най-трудното за доказване, коментира кореспондент на Би Би Си в Хага. Обвиненията на двете съседки са във връзка с войните през 90-години на ХХ век, които доведоха до разпада на югославската федерация. По време на най-страшния конфликт на Стария континент след Втората световна война загинаха над 130 000 души – сърби, хървати, босненци, косовари.
Хърватия, която се присъедини към Европейския съюз през 2013 г., заведе дело за геноцид срещу Белград през 1999 г. Сърбия – официален кандидат за еврочленство, отговори с контраиск срещу Загреб през 2010 г. В края на миналия век Хърватия поиска от съдиите в Хага да накажат Белград с изплащане на компенсации заради геноцид в град Вуковар и на други места през 1991 г. През 2010 г., Сърбия настоя, че хърватите са виновни за изгонването на повече от 200 хиляди сърби от областта Крайна. Само във войната от 1991-1995 г. загинаха около 12 000 хървати и около 9000 сърби. Хърватският град Вуковар беше унищожен след окупирането му от сърбите за три месеца през 1991 година. Десетки хиляди хървати останаха без дом и около 260 мъже бяха задържани и убити. Четири години по-късно военна операция на Хърватия доведе до бомбардиране на област Крайна, населена предимно с етнически сърби. 200 хиляди души напуснаха домовете си.
Смесени чувства
Съдиите отхвърлиха хърватското искане с 15 срещу 2 гласа. Сръбското контраискане беше отхвърлено единодушно, като дори сръбският делегиран съдия гласува за отхвърлянето.
В неделя сръбският външен министър Ивица Дачич описа предстоящото решение на съда като „едно от най-важните събития в двустранните отношения с Хърватия“. Това ще бъде вероятно край на един процес, който продължава 15-20 години и ще сложи край на борбата между двете държави за доказване кой е извършил най-големите престъпления, обяви той. Правосъдният министър на Хърватия Орсат Миленич пък заяви преди обявяването на присъдите, че основната цел на хърватското правителство е да се представи какво се е случило във войната и че това е било агресия срещу Хърватия.
Президентът на Сърбия Томислав Николич заяви, че лично е недоволен от решението на Международния съд в Хага, но страната му ще се съобразява с него и ще се опита въз основа на това да гради нормални отношения с Хърватия, писа сръбският вестник „Блиц“. „Хърватия все по-често говори как е в състояние да попречи на европейския път на Сърбия, но нека да затворим книгата с тази присъда и задоволството и незадоволството да оставим зад себе си“, заявил Николич. По думите му съдът не е отсъдил справедливо. „С решението не е задоволена нито една страна, но с това ще приключим конфликтите с Хърватия“, подчертал Николич.
Миналата седмица кметът на Вуковар Ката Лозанчич заяви за Ройтерс, че в града е извършен геноцид. „Всичко от културните и природни обекти, до хората, всичко беше унищожено. Градът и околностите му са пълни с остатъци от лагери, където те държаха хората, претърсваха ги, измъчваха ги“, заяви тя. За агенцията сръбкиня, заявила само името си Драгица, изрази недоволство от претенциите на хърватското правителство. „Те ни изгониха нас, сърбите, и сега твърдят, че не са престъпници, а ние сме. Те казват, че сме избягали, но кой е достатъчно луд, за да напусне собствения си дом, оставайки всичко назад, всичко, за което сме се трудили“, заяви тя.
Отношенията между двете страни се подобриха през последните години, но през 2012 г. Сърбия беше шокирана, когато командирът на операция „Буря“ – генерал Анте Готовина беше оправдан. Присъдата на Хага е окончателна.
Въпрос на политика
Решението на Хага да свали обвиненията в геноцид, е удобно за Сърбия. Кандидатката за еврочленство опитва да изчисти името си, станало символ на агресия през 90-те години на ХХ век. Изгодно е и за Хърватия, чиито политици гледат да се отърват от националистическо минало на страната.
Някога войнстващият национализъм и в Белград и в Загреб, сега е неприличен в двете столици. Живите и все още активни участници (без главните действащи лица като Милошевич и Туджман) все още са във властта, но правят всичко възможно да приличат на еврочиновници. Отпадането на иска и контраиска за геноцид е глътка въздух за политиците в двете балкански държави. Те избягват да се занимават с миналото, защото така могат да излязат на светло престъпления, в които самите те са участвали, смята сръбски политолог. И отдавна не желаят справедливост, макар да го твърдят. Всичко опира до демонстрация на политическа мощ, затова оттеглянето на исковете би било за силните на деня политическо самоубийство. Много по-удобно е ако Хага сама го направи. Така управляващите няма да се окажат виновни пред съгражданите си.
По време на войната през 1991-1995 г. загинаха близо 12 000 хървати и около 9000 сърби. Още по-страшни бяха опитите за етническо прочистване, които в хърватски Вуковар засегнаха над 31 000 цивилни, а в Сръбска Крайна – над 200 000 души. Това обаче не е геноцид според Хага. „Актовете на етническо прочистване може да са част от план за геноцид, но само ако има намерение за физическото унищожение на конкретната група“, дефинира казуса съдия Томка.
Явно в Хага много внимават никоя страна в този конфликт да не се окаже виновна. Засега обвинения и присъди има само срещу конкретни личности. Само че избягването на проблемите не води до решаването им. Неяснотите в установяване на вината са бомба със закъснител за бъдещите отношения между Сърбия и Хърватия. Много лесно може да се стигне до политическо изнудване, например от страна на еврочленката Хърватия, към кандидатката за членство Сърбия.
Боряна Радева
