Как сте, как сте, подхвърля генерал-майор Нейко Ненов към нашата журналистическа група, току-що слязла от буса на полигона. И се усмихва, не само от любезност, а и с лек армейски хумор, като
стара пушка към новобранци
Та ние сме си комична картинка! Облечени кой с тънко яке, кой с леко палтенце, сме като „изпаднали германци” в полюса на студа – зъзнем сред неспирния вятър и ноемврийския студ на полигон „Сливница“. Дойдохме тук да мерим точността си в журналистическия турнир по стрелба на Сухопътните войски.
А не си дадохме сметка за суровия климат. За разлика от нас, прадедите ни през 1885 г. явно са били по-предвидливи и по-добре екипирани, защото не само са издържали на стихиите, но и в героичните боеве по тези баири са спасили току-що обединена България от агресора.
Ето, тук можете да се стоплите, генералът ни сочи към голяма палатка в съседство. Влизаме и все едно прекрачваме от ада в рая – вътре е поне 30 градуса, а голямата пернишка печка бумти до червено. Както виждате, в Сухопътните войски сме помислили за всичко, обобщава генерал Ненов. Разбира се – отново с усмивка. Пехотата няма да ви изостави, допълва той, а ние, вече стоплени от печката и с ободрен от шегите „боен“ дух, след малко излизаме на огневия рубеж.
И гледайте да стреляте в собствената си мишена, за да не направите съседа шампион, продължава с шегите генералът. Развеселени, вече не усещаме студа и вятъра. Прицелваме се и натискаме спусъка, надупчвайки, кой – повече, кой – по-малко успешно, мишените.
Генералът също се включва – естествено, извън класирането, просто от желание да свърже теорията за успешната стрелба с практическия показ. И демонстрира точност, на която всички можем да завидим.
Такъв – деен, съпричастен, готов да даде личен пример и
винаги добродушно усмихнат
ще го запомним не само ние, журналистите, а и подчинените му. Чувал съм винаги да говорят за него с уважение, при това не само защото им е шеф, а чисто по човешки.
Генерал Ненов познаваше живота на пехотинеца от А до Я не от учебниците. Беше го живял с всичките кашишки несгоди и победи, с лашкането по гарнизоните, с безкрайните реформи и съкращения.
Започнал службата си като наборен войник, поема пътя на професионалния военнослужещ и завършва ВНВУ „Васил Левски“ във Велико Търново. С лейтенантски пагони на раменете започва офицерския си път като командир на мотострелкови взвод, за да премине през годините през всички стъпала на кариерата до заместник-началник на отбраната, успявайки да натрупа и ценен опит на високи международни длъжности.
Подчинените му го имаха за
земен човек, един от тях
От своя страна и генералът много държеше на мнението им. И винаги се стремеше да дава личен пример, да докаже, че е един от тях.
В неформална среда говореше с възхищение за времето, когато е бил командир „по частите“ и неговите бойци са атакували позициите на „противника“. Като истинска лавина от хора и стомана, пред която не може да устои никаква преграда, с мощ и сила те буквално са помитали всичко по пътя си. Било е учение като война!…
Този дух на българския войник, който не се спира пред нищо, за да постигне победата, винаги е бил за генерал-майор Ненов образец за подражание от всеки пехотинец.
Чужд на солдафонщината и „набиването на канчетата“, целта му беше
не да всява страх
а да мобилизира хората и те да постигнат заповяданите резултати.
„Напълно съм наясно, че историята на Сухопътните войски не започва от мен. Аз, заедно с моя екип, с офицерите, сержантите, войниците, цивилните служители от СВ, ще продължим да надграждаме това, което е направено преди нас“, каза той в интервю за нашия вестник скоро, след като застана начело на най-големия вид въоръжени сили. И допълни, че иска Сухопътните войски да имат самочувствие.
Пехотата през последните години, особено под негово командване, се стремеше да се докаже като гръбнака на армията. Или както самият генерал-майор Ненов каза, отново за нашия вестник: Сухопътните войски са стожер на България! И пехотата беше навсякъде – спасяваше хора при наводнения, летни пожари и сред затрупани от снегове пътища. Воините прочистваха от невзривени бомби и мини районите на поредния гръмнал завод или склад.
СВ осигуряваха и основната численост от участниците в контингентите ни зад граница. Наред с това една след друга бяха сертифицирани общо пет батальонни бойни групи, основна част от мащабната модернизация на СВ.
Все така сърцато и напористо войските под командването на генерал-майор Ненов се заеха да построят оградата по границата с Турция. В кратки срокове уникалното съоръжение беше готово. Но обществото като че ли не оцени по достойнство извършеното. За свикналия да устоява пред какви ли не несгоди на воинския живот генерал, този момент едва ли е бил най-приятният.
Не го споделяше, но то беше очевидно – скоро след това беше издигнат по длъжност, не и по звание. Дали дребнавите коментари не са допринесли и за развитие на заболяването му, както по-късно и обявяването му сред сътрудниците на бившата ДС?…
Но всички в армията са единодушни, че той беше образец за интелигентност, един от българските генерали с най-богат международен опит. Командир на бригада „Югоизточна Европа“, на многонационалната бригада в Кабул, Афганистан, началник-щаб на центъра на НАТО в Бидгошч, Полша са лидерски позиции, които той последователно заема с чест и професионализъм. А опита от чужбина пренася и у нас – в името на развитието на СВ и Българската армия като цяло.
Част от имиджа му на модерен и широкоскроен човек беше и
привързаността му към спорта
При всеки удобен случай грабва тенисракетата и отива на корта. Приобщава и семейството си към този спорт. Отново в интервю за нашия вестник признава: „Аз съм спортна натура. През годините винаги съм практикувал различни спортове. Напоследък най-любим ми е тенисът“.
Генералът се чувстваше еднакво уютно на полигона и на корта, в калта край граничната бразда и по коридорите на Министерството на отбраната. Усмихнат и добронамерен, устремен към решаването на проблемите, а не към протакане и обсъждане на сложността им, всички ще го помнят като командира, който модернизира пехотата. Един от генералите, с които Българската армия ще се гордее. Завинаги!
Андрей Рангелов
фото автора и Красимир Тодоров
