Наближава денят, в който мега- музеят „Квадрат 500“ (известен като Българският Лувър) трябва да отвори врати с опнати експозиции и ошашавящи експонати. „Денят Х“ е 24 май и изкушава за няколко очевидни равносметки.
По света, когато се правят такива гигантски трансформации на музеи, предварително се дискутира в обществото – да се видят мненията на специалистите: музейни работници, художници, журналисти от сферата и да се оцени кои действия са разумни и как да се оптимизират функциите на бъдещата постройка. Едва тогава се прави сградата. Когато няма публично обсъждане, изведнъж се оказва, че липсват достатъчно депа за съхранение и опазване на творбите, прозорците светят в залата с директна слънчева светлина, което е пагубно за картините, а осветителните тела нямат необходимите луксове, за да си вършат работата.
Добре – сградата е построена, без да се питат специалистите, без да се обсъжда публично: дайте да я напълним. Взема се решение – сливат се Националната галерия с Музея за чуждестранното изкуство. Отново без да се дискутира в обществото. Дава се на комисия начело със Светлин Русев, (разбирай самия Светлин Русев) – да направи концепция за експозиция, която никой не е виждал черно на бяло, не е публикувана, специалистите не са я коментирали. Задават въпрос на светейшия Маестро – как ще изглеждат експозициите? Ще видите – отговаря – като открием Лувъра. т. е., след като всичко е свършено. Данъкоплатецът, с чиито пари е цъфнало всичко това, е плеснат със свършен факт. Пени се не пени – ке го ядете!
Голям проблем е вътрешната организация на работата в музея. Структурата на отделите и тяхната функционалност се определя от устройствения правилник. А той е старомоден, в разрез със световните стандарти, централизиран, с авторитарен уклон. Механично е свързал двата музея в слята институция. По света музеите се управляват от бордове, те назначават директора и следят дали той изпълнява политиката, с която е станал директор. Бордовете се занимават с фондонабиране, с търсене на средства, рекламират дейността на музея сред бизнеса и други среди. Но начинът на управление не е авторитарен, централизиран. Сегашният музей копира начин на управление и на мислене от късните години на соца – директорите се назначават от министъра и той ги държи на къс повод. Сменя се министъраът – Данаилов се уволнява, назначава се Слава Иванова. Сменя се министърът – Слава Иванова се уволнява, назначава се Бисера Йосифова. Сменя се министърът – маха се Бисера Йосифова, назначава се отново Слава Иванова. При смените директорите са обвинени в кражби. Крали, некрали – опират пешкира – необходим е мотив за промяната.
Вопиюща е нуждата от реформа – музеят да се отдели от Министерството на културата и от политическата власт. Да има автономия, каквато имат университетите, той по нормативна уредба е научен институт, не е просто място за експониране на картини. Директорът идва с конкурс, бордът го надзирава дали изпълнява програмата си, но не му се меси.
Такъв е и начинът да се прекратят злоупотребите – вгледаш ли се в ремонта на Двореца (НХГ), а и при изграждането на самия Лувър – огромни пари се наливат, без да ги контролира никой. Министерството на културата си прави одити – по тях всичко е добре, а като видиш резултата в Двореца – е ясно: невъзможно е ремонтът да струва 3,6 милиона!
Огромна сума пари е излята в Лувъра, архитектът, при липса на добре направено задание – се е разминал със световните стандарти. Някои кусури изброихме – пространства, които са изгубени – с прозорци, витрини. Един от големите проблеми на НХГ през годините е липсата на достатъчно депа – и той не се решава, а са похарчени 27 млн. лв.
И още един парадокс. Навремето „Музеят за чуждестранно изкуство“ е изваден от НХГ като отделна структура. Това струва милиони. Втори път този народ е сурвакан с милиони, когато чуждестранното изкуство отново е върнато обратно. Сляха ги в единна галерия. Човекът, който някога е отделил Музея за чуждестранно изкуство, е Светлин Русев, човекът, който сега го обединява, е пак Светлин Русев. Е, как да не се гръмнеш и да не кажеш, че в България времето не тече. Или тече в обратна посока. Очевидно сме някакъв физически феномен.
