Министрите на отбраната на страните членки на НАТО се срещнаха вчера в Брюксел, за да подпишат създаването на мрежа от командни центрове в Източна Европа с цел подсилване на региона от евентуална руска заплаха, съобщи Ройтерс. Ще бъде създадена и нова регионална щаб-квартира на Алианса и ще бъде увеличен броят на силите за бързо реагиране.
Министрите се договориха от сегашните 13 000 да ги увеличат на 30 000 души и да уточнят детайлите за новите сили от 5000 военнослужещи с повишена бойна готовност – „Спеърхед“, които ще имат по-бърза реакция от едва няколко дни.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че мерките са част от отговора на Алианса на руската анексия на Крим и имат отбранителен характер. „Това е отговор на направеното от Русия и е в пълно съгласие с нашите международни задължения“, заяви той. Столтенберг каза още, че няма преки заплахи за Прибалтика, Полша, България и Румъния от страна на Русия. „Причината да увеличаваме присъствието си в източните части на Алианса, да разполагаме сили в повишена готовност и увеличаваме силите за бързо реагиране на НАТО, е реакция на поведението на Русия на Изток и това видяхме в Грузия и Молдова, но също така реакция на това, което виждаме на юг“, каза той пред журналисти.
В сряда американският посланик в НАТО Дъглас Лют заяви, че първите седем флага на пакта ще отидат в разширената неотдавна централа в Полша и в командните центрове в Полша, Румъния, България, Литва, Латвия и Естония, където досега Алиансът имаше слабо присъствие. Планът почива на решенията от срещата на върха в Уелс през септември миналата година и отговаря на искането на някои източноевропейски страни за установяване на големи бази в региона, припомня Ройтерс.
От Пресцентъра на българското МО уточниха, че решеното в Брюксел съвпада с приетия на срещата в Уелс План за действие и готовност на НАТО (RAP), „в който е поставена задача на съюзните военни органи да предложат мерки за засилване на способностите на НАТО за бързо реагиране и отговор в случай на непредвидени обстоятелства“. Шестте командни центъра ще са първите от този вид в съответните държави членки и ще имат ключова роля за поддържането на връзката между националните сили и тези на Алианса. Това ще е най-голямата промяна в организацията след края на Студената война.
Центровете се вписват в новия цикъл на планиране на организацията, която преминава от подготовката на сили за бързо разгръщане зад граница в укрепването на възможностите за действие на територията на пакта. Този нов подход е свързан с нарастващото напрежение от изток и от юг. Високопоставените представители на НАТО, цитирани от БТА, поясниха, че целта е за срок до два дни силите за бързо реагиране да могат да се разгърнат в дадена страна или район от НАТО, получили заплаха или срещу които е било предприето нападение.
Предвижда се българският център да наброява до 50 души, половината от които ще са български военнослужещи както и цивилни служители, а останалите ще бъдат многонационален състав, уточниха от Пресцентъра на МО. Страната ни като домакин на център ще има задължението да осигурява преминаването и пребиваването на съюзни войски и сили на нейна територия. МО вече работи по промени в законодателството, които ще позволят това. България като страна – домакин, трябва да осигури финансово инфраструктура, логистична поддръжка и охрана на центровете за командване и управление, допълват от Пресцентъра на МО.
Регионалната щаб-квартира в Шчечин, Полша, ще направлява цялостните дейности на регионалните щабове, в които ще работят специалисти от държавите от Aлианса. Вътрешните сили за бързо реагиране ще разполагат със средства за действие по суша, въздух и вода. Разполагането на тези сили ще става с решение на Северноатлантическия съвет на НАТО. Пактът оправдава този нов подход с поведението на Русия, за която има данни, че разгръща много по-мащабни сили на изток от балтийските републики и в Калининград. Според представители на Алианса руските военни все по-често предприемат необявени внезапни учения, с което нарушават международните норми, а в други случаи съобщават за антитерористични учения, в които се използва и ядрено оръжие.
Боряна Радева
