Българинът е невъзпитан и недисциплиниран. Вчера е слязъл от каруцата, качил се е на кола и кара като на селска кушия. Напъва се да покаже „мускули“, особено ако е с „Лада“, пък пред него е „Трабант“. Задминава и не гледа, че насреща му идва камион. Затова нашите служители от пътния контрол трябва да са винаги навсякъде. И не да се крият и да пишат актове, а да стоят патрулите така, че да респектират само с вида си нахалните водачи. Когато трябва – да помагат, да насочват, да спират движението при опасност.
Тези думи не са казани сега, а някъде преди трийсетина години. И то неведнъж. На всякакви колегиуми на МВР и национални съвещания на ръководството. „Набиваше“ ги в главите на подчинените си тогавашният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов. Заради тази негова встрастеност в пътната безопасност разни другари с „богат задграничен опит“, придобит в Първо и Второ главно управление на ДС иронично наричаха министъра зад гърба му „Митко Катаджийчето“. Оказа се, че този човек, такъв или онакъв, със спорна биография, останала в историята, е бил добър прогностик по отношение на
пътната безопасност
И то във време, когато автомобилите у нас бяха стотици пъти по-малко и движението много по-рехаво. Основната теза на Стоянов беше, че катаджиите не трябва да се крият по храстите и да изскачат изневиделица, а трябва да са жива превенция на пътя. Даваше и примери с нощен железопътен прелез, където катаджийският патрул обичал да се спотайва в тъмното и да лови нарушители, вместо да застане така, че да предотврати евентуално произшествие. Тогава генерал-лейтенант Иван Димитров, заместник-министър на вътрешните работи и директор на народната милиция, си записваше старателно. Но уроците на Стоянов отдавна са забравени. А трагедията в тунела „Витиня“ показва поредното катаджийско безхаберие, довело до смърт, ранени и множество потрошени автомобили.
Много се изприказва след ужаса от миналата седмица. Споровете се завъртяха около това имало ли е предварително разлято масло и гориво. Главният секретар на МВР упорито твърди, че разливът се получил при първия сблъсък на изхода. Потърпевши са на обратното мнение. Сетиха се всякакви хора и институции, че „тунелът на бай Тошо“ е строен преди повече от 30 години и твърде слабо е поддържан. Всеки, който е минавал през него, знае как попада изведнъж в някаква тъмница, където мъждука осветление колкото да не е без хич. А това, при влизане от ярко слънце навън, е твърде опасно.
До трагедията преди тунелите имаше знак за ограничение на скоростта на 80 км/ч. Което за такъв тунел и за нашенските шофьори е твърде много.
Ден след жертвите
някой съобразително постави знак за ограничение на скоростта на 70 км/ч и предупреждение за хлъзгав път. Защо трябва да е хлъзгав пътят в един тунел – не е ясно. Както и не е ясно дали само 10 км/ч по-ниска скорост ще решат въпроса. Началникът на КАТ Бойко Рановски обясняваше, че към тунелите се подхождало с магистрална скорост. А разрешената в момента е 140 км/ч. Явно това е твърде много за нашите водачи. При тях е същото като с алкохола. Разрешиш му 0,5, той пие до 3,5. Същото е със скоростта. Самият премиер наскоро призна, че са го задминали мотоциклетисти, каращи с повече от 200 км/ч. Значи, единият вариант е скоростта по-магистралите да бъде намалена. Другият – далече преди тунелите тя да спада плавно. Докато стигне не до 80, а до 50 км/ч. Никой няма да закъснее драматично, ако премине през тунела с 50 км. Задължително е и да се поставят знаци, забраняващи изпреварването в тунелите. И за всичко това трябва да следи, да контролира и да санкционира нашата Пътна полиция.
Никой не се сети или не посмя и дума да обели за липсата на катаджии по магистралата и около тунелите, особено в онзи ден, когато условията бяха лоши, валеше дъжд, а излизайки от тунела, колите внезапно попадаха в мъгла. Пътните полицаи, посочени като № 1 в новата стратегия на МВР за борба с корупцията, много обичат да стоят на изхода на София, където платната вече са широки, но още няма знак за магистрала и скоростта е градска. Но толкова ли беше трудно в онзи фатален четвъртък техните началници на различни равнища да преценят, че вали проливен дъжд, че намиращата се все още в ремонт магистрала „Хемус“ е мокра, че пада мъгла? И да изпратят по един патрул на входовете и изходите на тунелите. Само с вида си
да респектират недисцип-линираните
Да ги санкционират на място, ако са с повече от разрешените километри. Да държат връзка по радиостанциите от двете страни на тунела и ако се налага да спират колоната преди влизане, докато се източат намиращите се вътре, за да не става ситуацията „броня до броня“. Ако имаше пътни полицаи на входа на фаталния тунел, вътре нямаше да се получи такова натрупване на автомобили, което доведе до масовия сблъсък. Какво пречеше да се предупреждават водачите, че на изхода ги очаква пелена от мъгла? Като се обърне колата, пътища много, рекъл народът. Да видим дали ще ги има тези нови пътища, особено сега, когато пада есента, идва зимата и пътните условия стават все по-рискови. Дали е толкова трудно да бъде създадена организация от патрули на КАТ, които да дежурят постоянно на входовете и изходите на тунелите? У нас няма 500 тунела. Едва ли ще се затрудни толкова разстановката на катаджиите, ако бъдат преместени от „благите“ местенца на изхода на София в наистина рисковите участъци по мостовете и тунелите на магистралите. Вярно, ще се натовари предимно Софийската областна дирекция, но тя може да си дели отговорностите с Пазарджишката на магистрала „Тракия“. Иначе – и тази трагедия ще се забрави. Дано не е до следваща такава. И да ни се налага пак да пишем „Гласовете ни чуха“. Ако не останат „глас в пустиня“.
Да спрем “третата световна война”
Всяка трагедия трябва да е поука. Така е дори със световните войни. Не научило уроците си през Първата световна, човечеството преживя кошмара на Втората световна. И затова сега пази световния мир, каквото и да му струва това.
Така трябва и да е по нашите пътища. За да не преживяваме по тях нашенската „трета световна война“. Не е особено трудно да се въведе ред, вече са в ход законови мерки, които, за съжаление, пак не посмяха да посегнат на „свещената и неприкосновена частна собственост“ автомобил, която често се превръща в оръжие на убийство. За да няма трагедии поне по магистралите, предлагаме:
– Да се намали максималната разрешена скорост на магистрала от 140 на 110 км/ч. За нашите магистрали, автомобили и водачи е предостатъчна.
– Скоростта в тунелите да бъде ограничена до 50 км/ч.
– Да се забрани изпреварването в тунелите.
– КАТ да постави постоянно денонощно дежурни патрули на всеки вход и изход на тунел.
– При затруднения и лоши условия пътните полицаи да спират движението преди тунела, докато колоната в него се източи.
– Да се завишат санкциите за превишена скорост и неспазване на дистанция или забрана за изпреварване, ако това е направено в тунел.
– Да се забрани движението на ТИР-ове по магистралите. И сега в определени часове на уикенда ги спират принудително на паркинги, за да не претоварват и застрашават движението.
