Натиск за промени в конституцията

Предизборната кампания на предсрочните парламентарни избори в Турция премина в  два етапа. Първият беше до 10 октомври, до самоубийствения атентат на гаровия площад в Анкара,  вторият –  последните 20 дена, когато дори сериозните  социологически агенции не успяха да уловят промените в  настроенията на избирателите. А те се преобърнаха  буквално през последната седмица, въпреки че се усещаха такива тенденциите и преди 10 октомври. Ключовият  мотив на избирателите на  управляващата Партия на справедливостта и развитието се оказа  страхът от неясната политическа действителност  и нежеланието  страната да бъде въвлечена   в спирала от нестабилност и евентуални   нови предсрочни избори. 

За разлика от 7 юни 2015 г. –  датата на редовния парламентарен вот, когато ПСР взе 18 млн. и 700 хил. гласа, сега –  на първи ноември по предварителни данни избирателният й корпус  надхвърли   23,6 млн. души. Тези допълнителни  4,5 млн. гласа, които гарантираха парламентарното мнозинство  на управляващата партия, са странен, разнороден и интересен конгломерат. В него  влизат  над 1 млн. и 200 хил. гласове от чужбина, от които ПСР взе 53%, т.е. 600 хил. допълнителни гласа. На второ място е очевиден  приливът  на гласове към управляващите  от избирателния корпус на  Партията на националистическото движение на Девлет  Бахчели. Това е причината  големият губещ на парламентарните избори от 1 ноември да бъдат крайните турски   националисти. В месеците юли – август 2015 г.,т.е. по време на преговорите за коалиционен кабинет, за турския избирател стана очевидна  пълната политическа несъстоятелност на тяхното  ръководството. 

Крайните националисти се оказаха в  опозиция спрямо всичките си опоненти. 

Безпорен факт  е, че председателят на втората по значимост парламентарна партия  – Народнорепубликанска партия,  Кемал Калъчдароглу  предложи като изход от политическата криза  премиерският пост  на лидера на националистите Девлет  Бахчели. Предложението беше отхвърлено с мотива, че в този случай за парламентарно мнозинство беше необходима подкрепата на 80-те депутати на Демократическата партия на народите на С. Демирташ.

Твърдението, че т.нар. „прокюрдска партия“  е  легалното крило на ПКК беше пропагандно клише и в предизборната кампания на  ПСР. От „прокюрдската“  партия се изискваше декларация срещу действията на  ПКК, с която обаче самото правителство водеше тайни преговори още от 2011 г. в Осло. 

В крайна сметка на 1 ноември  турските националисти в ПНД  загубиха около 1 млн. и 900 хил. гласа, като  част от тях се  върнаха в избирателното тяло на управляващата ПСР.

Допълнителна избирателна подкрепа  ПСР получи в 18-е кюрдски области, където до този момент  партията на С. Демирташ имаше  абсолютно  предимство. В тези области  бяха налице  и големите загуби на партията на Ердоган през юни 2015 г. Сега – през ноември 2015 г. загубите са минимализирани.

Демократическата партия на народите запази влиянието си в трите големи турски града – в Истанбул,  в Анкара и в Измир. Около нея се обединиха наред с  гласовете на кюрдските избиратели, тези на левите, светските, младежките  и интелектуалните среди в Турция. На този етап „историческата“ и „кемалистка“ Народнорепубликанска партия запазва  традиционната подкрепа на  25%  от турските избиратели, съсредоточени главно  в  Одринска Тракия и по Средиземно море. 

Като цяло партията на президента Р.Т. Ердоган беше 

подкрепена от 
бизнеса, захранван  
с арабски капитали 

На второ място, партията концентрира националистическия, проислямския  и до голяма   степен  „проосманския“ избирателен вот. В репортажите от митингите след изборите  бяха показани  групи от почитатели на управляващата партия, които скандираха   „Аллах акбар“  и „Да живее империята“. Става дума за  Османската империя.

За  управляващата ПСР  е очевидно, че в следващите месеци предстои преосмисляне на най-критичните точки във външната й политика. Тук на първо място поставям отношенията с Русия, Иран и Израел по сирийската криза, както и руско-турските отношения като цяло. Началото на този процес беше поставено с участието на Турция в двата тура преговори във Виена. Предстоят трудни преговори с ЕС по  миграционната вълна, която оказва огромен натиск върху бюджета и засилва  социалното напрежение. 

В последните няколко месеца Турция възприе 

изключително 
твърд тон 
в преговорите с  ЕС

Беше дадена гласност на турските претенции за съвместно поемане на отговорността за бежанската криза между Турция и ЕС, включително и за поделени финансови ангажименти в това отношение, оценени на  3 млрд. евро, както и за изграждане на инфраструктура, която да   поеме елементи от  миграционния  поток. По време на срещите си в Брюксел президентът Р.Т. Ердоган заяви, че очаква незабавно отваряне на глави  23-а и 24-а от преговорите на Турция за членство в ЕС, както и  за  безвизов режим между страните от ЕС и Турция. Не на последно място беше изразено желанието на страната да участва в срещите на върха на ЕС. Последното очевидно се оказа нереалистично и на срещата на правителствените ръководители на ЕС от 25 октомври Турция не беше поканена. Това показа, че на този етап  брюкселската администрация ще следва по-балансиран подход в преговорите с Анкара, запазвайки предпочитанията си към декларативна подкрепа. Още на 2 ноември 2015 г. сутринта Федерика Могерини декларира, че ЕС е удовлетворен от демократичните норми, които са приложени в изборния процес. Това е особено скандално, след като същата брюкселска администрация отказа да публикува годишния доклад за напредъка на Турция в процеса на присъединяването към ЕС, който по сведение на медиите е изключително критичен както  по отношение на спазването  на човешките права, така и за свободата на медиите. 

Политиката на Турция на  Балканите ще бъде продължение на предходната  във  варианта  на 

близки контакти с мюсюлманските малцинства 

в региона, както и със сериозно  финансиране на всички възможни прояви, които засягат миналото на полуострова в периода  на Османската  империя. 

В това отношение ще настъпят известни корекции поради факта, че самата  Турция вече  има проблеми със спадащия приток на свежи пари и  бюджетния си  дефицит в  границите  между 5 и 7%. Големите стратегически обекти се финансират както  чрез бюджета, така и чрез  търсене на  нови инвестиции по линия на енергийните проекти. Ще бъдат търсени повече възможности в областта на туризма, към който в Турция се отнасят със специално внимание.  

На този етап не виждам симптоми армията и офицерският корпус  да се  върнат към политиката, което помним от периода  на   60-е – 80-е години. За тези 12  години от управлението на ПСР  там вече има поне две нови поколения с доста по-различно обучение и мислене. В армията вече служат  офицери, които в  значителната си  част  са възпитаници на местни военни академии. Не могат да бъдат пренебрегнати и  промените, които настъпиха след демонстративната оставка на началника на Генералния щаб  и на командващите трите рода войски през лятото на 2011-а, както и на съдебните процеси срещу турски офицери по процесът „Ергеникон“ след това. 

Що се отнася до заявеното желание на президента Р.Т. Ердоган,  за незабавна  промяна на  турската конституция, процесът вероятно ще бъде по-продължителен и с неясен край. Управляващата партия 

приложи  една  традиционна и доказана стратегия  

като спечели на своя страна  синът на основателя на Партията на националистическото движение, Йълдъръм Тугрул  Тюркеш и му предложи поста вицепремиер в служебния кабинет  на Давутоглу.

В подкрепа на едно предложение за промени в турската конституция е необходима подкрепата на още 15 депутати извън групата от 317 депутати от  управляващата партия. На този етап не мога да предвидя подобно поведение в нито една от опозиционните парламентарно представени партии и в техните парламентарни групи.

Цвета Георгиева