За отиващия си президент може да говорим с Достойнство. Плевнелиев бе преди всичко достоен президент! Дължим му го.
Прерових доста журналистически материали и ми се запечати в главата едно – по време на целия мандат Плевнелиев бе президентът, който понесе най-много огън и жупел за какво ли не. Като се започне от семейството, мине се през бизнеса му, та се стигне до неувереност и нерешителност, дори за хороскопа му не го пожалиха. Потърсиха дори нещо „по-така“ в страхотната лична трагедия, която го сполетя. От нищо той не направи драма, не се ожали, не влезе в полемики и допълнителни обяснения. Докато предшествениците му бяха критикувани в края на мандата си, то при него залповете започнаха още в началото и продължиха до края. Президентът издържа и трябва да му бъдем благодарни за това, а и сега е моментаът да се върнем назад и ще ни помогне сравнението.
Не си спомням в кратката ни президентска история за държавен глава, който да не попадна в скандалните хроники заради съветниците си. При Плевнелиев такова нещо не се случи – още един повод да му благодарим, че опази достойнството на институцията.
От началото до края на мандата си Плевнелиев поддържаше последователна позиция относно агентите на ДС в управлението. И Желю Желев, и Петър Стоянов накрая на мандата си завършиха, като влязоха в тежък конфликт с партията, която ги издигна. Въпреки че припламваха искри и между ГЕРБ и Плевнелив, отчетлив и неприятен конфликт при тях нямаше и това се дължи изключително на президента. След избирането му успя да се дистанцира достатъчно от партията, но остана докрай лоялен към тях, не ги нападна и не влезе в открит конфликт. Въпреки че имаше защо, например за наложената му вицепрезидентка, която още в началото се дистанцира от политиката на президента, а към края започна с волни излияния.
Плевнелиев трябваше да поеме на два пъти отговорността с назначаването на служебни правителства, когато реално властта в държавата принадлежеше изцяло нему. И двата пъти той се справи и намери така нужния баланс на интересите, въпреки че правителствата му бяха сериозно критикувани.
Либералстващите левичари в България бяха особено гневни на Плевнелиев за отношението му към Русия и путиновските опити за доминация на Балканите. Обвиняваха го във всякакви грехове, дори за текстовете на речите му по националните празници, но точно тук той прояви завиден македонски инат и не се поддаде на отстъпчивост и мънкане, защото всъщност правеше всичко възможно да запази избраният път на страната към ЕС и НАТО, а там нямаше място за успоредяване с руските интереси. Хвала му за това! Плевнелиев не пропусна нито веднъж 2 февруари, когато честваме избитите от комунистическия „Народен съд“ български държавници и интелектуалци. Правеше го като знак за паметта, която дължим на тези хора, а това все още не е прието в мухлясалите среди на родните комунисти.
Плевнелиев нямаше и грам политически опит, когато стана президент. Бе успешен и приеман от хората строителен министър, но нямаше закалката на горелите в политическите битки люде. Много хора бяха скептични след избора му, но след това през цялото време Росен Плевнелиев се държа като честен човек. Да, в ходовете му като президент личеше съвестта на честния държавник, а това е толкова много и се иска толкова сила за него! Дори и грешките му, трябва да признаем, бяха направени със съзнанието, че се върши нещо полезно за държавата. Сега, до началото на 2017 год., Росен Плевнелиев има мегдана да бъде първият български президент, който е снел ангажимента за втори мандат и ще има пълната свобода да заяви личните си щения, но няма да го направи, защото ще изневери на достойнството си. И точно сега ми се струва, че е време да се вгледаме в поведението му през последните пет години и ако ни е останала достатъчно сила да му благодарим, защото в България не ни останаха толкова много честни политици…
От блога на автора torsos.blog.bg със съкращения. Христо Марков бе депутат от СДС във ВНС и 36-то НС.
