Задължени сме да инвестираме в сигурност
и международни отношения
Всъщност, основният проблем пред българската икономика от началото на прехода досега е икономическият растеж. А икономическата теория традиционно свързва растежа с двата основни фактора – работната сила и капитала. Практически от средата на 90-те г. досега количеството на заетите в икономиката стагнира, макар и със сезонни колебания. Инвестициите в основен капитал рядко превишават необходимото за възпроизводството на основните фондове. Затова растежът у нас е следствие на практика единствено от повишаването на производителността на труда, резултат от трансфера на технологии и повишаване на квалификацията на заетите.
През последните 4-5 г., обаче, се забавя нарастването на производителността. Основната причина е стагнацията на инвестициите, които са на равнище, непозволяващо разширяване на производствения потенциал. Причината за недостатъчните инвестиции, от своя страна, са проблемите в банково-кредитната система. Има стагнация и дори свиване на кредита. Последното пък е следствие от запазването на високи равнища на лихвите по дългосрочните кредити при паралелно почти зануляване на лихвите по депозитите. Лихвеният диференциал през последните години се колебае около 8%, което е изключително много, особено предвид продължаващата дефлация. И заради високия лихвен процент бизнесът оценява икономическите перспективи пред страната като силно рискови. Въпросът, следователно, се свежда до това, кое причинява тези негативни оценки.
Проблемът с банките и борда
За съжаление, причините са много. Първо, натрупаните от банките лоши кредити, недоверието между самите тях вследствие кризата с КТБ, отсъствието на реална конкуренция на кредитния пазар, високата норма на минимални задължителни резерви, налагана от БНБ (в пъти по-висока от съответния показател за еврозоната), невъзможността за рефинансиране от страна на БНБ заради Валутния борд, забраната за операции на открития пазар за Централната банка също заради ограниченията на борда и т.н. Към всичко това добавяме и неработещия финансов пазар…
Възникват въпросите какво би могло да се направи, за да се динамизира икономиката ни и как се отразяват върху нас последните изменения в международната икономика и политика.
Предвид решаващото значение на банково-финансовата система централният проблем е
възможното присъединяване
към еврозоната
Неведнъж сме подчертавали, че сегашното състояние, а именно валутен борд, прикрепен към еврото, представлява поемане на всички негативи, свързани с еврозоната, без никаква възможност да се възползваме от позитивите – по-ниски задължителни резерви за банките, подобряване на доверието в банковия сектор, възможност за рефинансиране на търговските банки, по-лесно финансиране на държавния дълг, по-ниски равнища на фискалния резерв и валутния резерв на БНБ и т.н. Всичко това неизбежно би раздвижило банковия сектор и кредитирането, би създало условия за по-голяма конкуренция на кредитния пазар. Основният проблем при приемането на еврото си остава възмож ността за спекулативно повишаване на цените на потребителските стоки и услуги.
Разбира се, България има и друга възможност – да премине към свободно плаване на валутния курс и автономна парична политика. Това обаче е свързано със значителни рискове, при това БНБ не е готова да провежда самостоятелна политика след толкова години на паричен съвет.
Освен въпросът с еврозоната, проблеми и възможности възникват и в контекста на т.нар. брекзит, събитията в Турция, преосмисляне на отношенията с Русия, възможните изменения в икономическата политика на САЩ след президентските избори, войната срещу тероризма.
Излизането на Великобритания от ЕС, само по себе си,
няма значително пряко въздействие върху българската икономика
поради относително ниския дял търговията с мъгливия остров в структурата на стокообмена на нашата страна. Ако обаче брекзитът се окаже началото на обща криза на ЕС, последиците могат да бъдат съществени. Това може да се изрази както в трансформирането на ЕС в сътрудничество на две и повече скорости, така и обратното – в стимул за засилване на европейската интеграция, включително тласък за разширяване на еврозоната.
Подобно е и значението на изхода от президентските избори в САЩ. Тезите, развивани от Доналд Тръмп, означават на практика начало на край на процеса на глобализация, на намаляване ролята на НАТО. Ако това се реализира на практика, България би следвало да промени коренно своята икономическа и политическа ориентация в посока на засилване ролята на държавното регулиране и поемане на самостоятелна отговорност за националната сигурност. В частност Трансатлантическото споразумение за свободна търговия със сигурност няма да се подпише, ще намалее ролята на Бретън-Уудските финансови институции и Световната търговска организация, Европейският съюз ще бъде принуден да се върне към протекционистична външнотърговска политика.
Събитията в Турция също крият много неизвестни. Турция е важен търговски партньор на България и важен пазар за българския износ. Икономическата и политическата нестабилност, които се очертават в обозримо бъдеще, ще се сведат до намаляване на притока на капитали към нашата югоизточна съседка, обезценяване на турската лира, забавяне на икономическия растеж и като краен резултат свиване на българския износ. Евентуалното сближаване между Турция и Русия също ще изисква една политика на
балансирано развитие на отношенията с Москва и Анкара
Отношенията с Русия също с намират в повратна точка. България, така или иначе, ще трябва да вземе някакво решение във връзка с ядрения реактор, предназначен за Белене. Каквото и да е то, ще се наложи сътрудничество с Русия. Тече преосмисляне на търговските отношения с Москва, тъй като пасивният търговски баланс на България е свързан почти изцяло именно с отрицателното салдо в търговията с руската страна. Енергийните проекти в областта на газовите доставки и нефтопровода Бургас-Александруполис също са радват на подновен интерес и от двете страни.
И най-сетне, войната срещу тероризма също изисква нов поглед към икономическите и политическите отношения в рамките на ЕС и с трети страни. Сегашният акцент единствено върху военните инструменти и подобряване на вътрешната сигурност не е достатъчен. Става въпрос за идеологическа борба между либералната демокрация и идеологията на насилието, подобна на конфронтацията Изток-Запад от периода на Студената война. Тази война, както и предишната, може да бъде спечелена единствено с инвестиции в идеологията. В частност, Европа следва да инвестира във формирането на нов, Европейски ислям, в противовес на агресивния ислямски фундаментализъм. Понастоящем ислямските свещеници както в България, така и в останалите европейски страни, се подготвят в Саудитска Арабия, в Турция и други ислямски държави. Създаване, например, на Европейски ислямски университет с филиали във всички европейски страни с ресурси от структурните фондове на ЕС, би позволило противодействие на фундаменталистката идеология и
формирането на ислямска теология, съвместима с европейските ценности
Не бива да забравяме, че изграждането на цивилизована християнска култура в противовес на мракобесието и инквизицията, исторически също е изисквало огромни усилия и жертви.
В заключение трябва да отбележим, че предстоящите няколко месеца могат да преобразят света, в който живеем, което ще постави българските политици пред изключително тежко изпитание. От икономическа гледна точка, задачата, в контекста на измененията във външната среда, се свежда до прилагането на гъвкава стратегия за развитие на българската икономика, която да позволи повишаване ефективността на финансовата система чрез намаляване на премията за риск. Това ще позволи увеличаване инвестициите в нови технологии, нарастване на производителността на труда и доходите, както и естествено, инвестиране в сигурност на държавата и обществото.
