Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Пример за силата на българския дух

[post-views]
Пример за силата на българския дух

16-17-TYJESTVOВече възродихме една славна традиция, нека да я продължим! Под това мото премина второто честване на Празника на Пловдивския гарнизон – 4 юли. През миналата година той бе възстановен след дълъг период от време. А тазгодишното тържество се превърна в истинско събитие не само за военните формирования от региона, но и за гражданите на Пловдив. Да припомним, че със заповед от 1915 г. по частите на 2-ра пехотна Тракийска дивизия и препотвърдена със заповед на министъра на войната от 1926 г., датата 21 юни (4 юли по нов стил) е обявена за боен празник на полковете от 2-ра пехотна Тракийска дивизия и Пловдивския гарнизон. Това се прави в чест на победата в битката при с. Криволак през Втората балканска война, наричана и Междусъюзническа. А и следващите поколения  да не забравят героичните прояви на своите предшественици.

Българските воини от Тракия изпълняваха своя общобългарски национален дълг, борейки се докрай, побеждавайки всички по своя път. Те не воюваха за слава, а за свободата, обединението и единството на българската държава. Това заяви в словото си министърът на отбраната Красимир Каракачанов по време на тържествената проверка (заря) по  повод 4 юли –  бойния празник на гарнизон Пловдив. 

Ако ние с основание твърдим, че българската нация се е запазила през 500-годишното турско робство благодарение на християнската ни вяра и светата Българска екзархия, то с гордост може да кажем, че държавата България е съществувала и ще съществува, докато има воини като вас, воини като тези, които полагаха костите си по полята на Македония, докато има сърцати мъже, които са готови да облекат униформата и да служат на Майка България, обърна се към военнослужещите от представителните блокове министърът на отбраната.

Началникът на гарнизон Пловдив и командир на 68-а бригада „Специални сили” бригаден генерал Явор Матеев проследи събитията, предшествали  битката при Криволак във Втората балканска война. В кратката, но кръвопролитна Междусъюзническа война през лятото на 1913 г. воините от 2-ра Тракийска дивизия, усилена с 11-и Сливенски полк и 49-и пехотен полк от 3т-а Балканска дивизия, получават задача да атакуват и 16-17-MARSHовладеят силно укрепените сръбски позиции при Серка планина и Криволак. С особено ожесточение се отличават боевете на 20 и 21 юни (3 и 4 юли по нов стил). След жесток ръкопашен бой сърбите са принудени да отстъпят. Впоследствие те получават подкрепление и контраатакуват. С нарастващо напрежение боят се води цялата нощ. С много героизъм и себеотрицание българските воини съкрушават настъпателния устрем на сърбите и ги обръщат в паническо бягство, припомни героичните страници от военната ни история бригаден генерал Явор Матеев. 

16-17-PAMETNIKПреди зарята на Централния площад в Пловдив се състоя празнично шествие на представителни блокове на военни формирования от гарнизона, на военно-патриотични организации и на комитет „Родолюбие”. Начело на шествието бе Представителният духов оркестър на ВВС с диригент майор Михаил Младенов. Всички те бяха посрещани с овации и ръкопляскания от много граждани.   

Пред паметника на военнослужещите, доблестно изпълнили воинския си дълг, бяха положени венци и цветя. Негово Високо Преосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи заупокойна молитва в памет на загиналите. Той благослови воините от гарнизон Пловдив и пожела здраве, силна вяра и благоденствие на тях и техните семейства. 

По-късно в Залата на филхармонията военнослужещите бяха поздравени от заместник-председателя на 44-тото Народно събрание Цвета Караянчева. Историческа справка за някои от събитията през двете балкански войни направи историкът Петър Ненков. Празничен концерт изнесоха Представителният ансамбъл на въоръжените сили и Представителният духов оркестър на ВВС. В програмата се включи и легендарният пловдивски певец Христо Кидиков. 

В проявите за Празника на гарнизон Пловдив участваха още началникът на отбраната генерал-лейтенант Андрей Боцев, командващият на Съвместното командване на силите генерал-лейтенант Любчо Тодоров, началникът на Военна академия „Г. Ст. Раковски“ генерал-майор Груди Ангелов, председателят на Комисията по отбрана Константин Попов и народни представители от различни парламентарни групи, съветникът на президента и бивш министър на отбраната Стефан Янев, представители на местната администрация, областният управител на област Пловдив Здравко Димитров, настоящи и бивши командири на военните формирования от гарнизон Пловдив, представители на родолюбиви организации и съюзи, както и много граждани. 

Трудно е да се изброят военните формирования, които са били дислоцирани на територията на Пловдивския гарнизон. Едни отдавна са останали в историята, като 2-ра Тракийска дивизия и 9-и пехотен полк. Други, като авиобазата в Чешнегирово, зенитноартилерийският полк, свързочният полк, химическият батальон, парашутният батальон, радиотехническият батальон, артилерийският разузнавателен дивизион, строителната дивизия  и строителният полк, бяха закрити в последните 20–30 години. Все пак да припомним по-големите формирования, които и сега са част от Пловдивския гарнизон. 

   * 68-а бригада „Специални сили” се смята за наследник на Парашутната дружина. Началото обаче е поставено през 1964 г., когато са създадени 68-а Учебно-парашутно разузнавателна база и 86-а Учебно-парашутно разузнавателна база в с. Мусачево. До 23 юли 1975 г. двете бази съществуват самостоятелно. След тази дата са обединени в едно формирование, което от 1980 г. се нарича 68-и парашутно-разузнавателен полк. От 15 декември 2000 г. тя носи сегашното си наименование – 68-а бригада „Специални сили”. На 1 февруари т.г. се състоя тържествена церемония по обособяването на формированието като отделна основна част от Българската армия, непосредствено подчинена на началника на отбраната.

* 3-та авиационна база има предшественици още от 1940 г., но съвременната й история започва от 17 март  1951 г. На 17 август 1994 г. формированието с тогавашното си име 19-и изтребителен авиополк е преструктурирано в 3-та изтребителна авиационна база. От 29 март 2004 г. авиобазата е включена в интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО Air Policing. 

* 24-та авиобаза е наследник на 44-ти вертолетен авиационен полк, който поставя началото на бойната вертолетна авиация на България през 1961 г. През 1994 г. 44-ти вертолетен авиационен полк и двата осигуряващи го батальона се обединяват в 24-та вертолетна авиобаза. От 1 юли 2012 г. в състава на 24-та авиобаза влиза 16-а Транспортна авиобаза  „Враждебна”, която е трансформирана  в Транспортна авиационна група. 

* 110-и логистичен полк е създаден на 1 октомври  2000 г. като 110-а бригада за материално-техническо осигуряване. Тя е наследник на 2-ра ремонтно-възстановителна база и на тиловите складове на Командването на Сухопътните войски и 2-ри армейски корпус. През годините формированието е претърпяло редица реорганизации. От 1 юли 2013 г. наименованието му е 110-и логистичен полк. 

* 91-ви инженерен батальон води началото си от 1 април 2000 г. Тогава бе създаден 91-ви полк. От 1 юни 2008 г. полкът бе редуциран в батальон с увеличение на личния състав и стана част от 55-и инженерен полк. 

* 182-ра група за контрол на придвижването съществува от 2005 г. Формированието е създадено, защото са възникнали нови предизвикателства заради участието на Българската армия в мисии зад граница. Започнало е изпълнението не само на задачи, свързани с железопътния и автомобилния, но вече и с въздушния транспорт. 

 * 2-ра зона за управление и наблюдение e създадена на 1 юли 2012 г. в състава на база КУН. Комуникационните и РТВ специалисти носят 24-часови дежурства по радиолокационно наблюдение на въздушното пространство и комуникационна поддръжка на ВВС.

* Първа база за съхранение на тилови имущества и контрол на храни, съоръжения и съдове с повишена опасност  е създадена на 1 септември 1946 г.  Подчинена е на бригада „Логистика” от състава на СКС.

* Военна болница – Пловдив, реално съществува от 1885 г. Но първата заповед за нейното създаване е на министъра на войната полковник Сава Муткуров от  25 февруари 1889 г. От 2 юли 2009 г. наименованието й е Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) – Пловдив, към ВМА. 

* Регионална служба „Военна полиция”

* Военен съд

* Военна прокуратура

* Военно окръжие

 

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Цончо Драгански

Най-ново

Единична публикация

Избрани