Автор: Валерия Тодорова
Често ходят заедно за риба. Основно за шаран. Добър тандем са – и като колеги, и като рибари. Служат във Втори танков батальон на Центъра за подготовка на специалисти (ЦПС) – Сливен. Командирът на батальона подполковник Делян Люцканов ги представя като запалени рибари, а командирът на ЦПС полковник Любомир Вачев уточнява: „И много добри танкисти!“
Оказва се, че риболовът е като баланс на натовареното войсково ежедневие и в този смисъл е нещо приятно и полезно.Капитан Недялко Неделчев доскоро е бил командир на танкова рота, а от седем месеца е командир на логистичната рота на батальона. Не е случайно това негово хоби. Цял живот си върви с него. Още като е на 6 години тръгва с баща си на риболов. „От гората татко отряза един прът – от него направи първата ми въдица“, спомня си капитан Неделчев.
Интересното е, че и неговият син Димитър започва да го придружава по време на риболов още от детските си години. И сега деветнайсетгодишният Димитър е рибар редом с баща си. Капитан Недялко Неделчев друго хоби няма, не му и трябва. А риболовът е особено ценен, защото е най-добрата почивка от служебното ежедневие. Край водата е различно пространство, с различно излъчване, което носи сладкото усещане за свобода и близост с природата. Интересно е признанието на капитана: „Риба не ям!“. Забелязва въпросителния поглед и уточнява, че не се шегува – наистина не яде риба.
Старши лейтенант Илия Георгиев е роден в Горна Оряховица. След военното училище е назначен в танковото формирование в Сливен. И това назначение поставя няколко начала още през първата година – привързаност към военната професия, старт на риболовното увлечение, любов към жената, с която имат вече десетгодишен син и постоянна връзка с града под Сините камъни. Сега е командир на Втори танков взвод в Първа танкова рота на Втори танков батальон. Вътре в танка мястото е доста ограничено, но край водоемите има изобилие от простор и възможност за отмора. Старши лейтенант Георгиев има три въдици, има и една по-малка, която е купена специално за сина му Стилиян, който проявява силен интерес към хобито на баща си.
Само в много лошо време или когато е студено, се налага момчето да остава вкъщи. А през другото време е с баща си, а често и цялото семейство е край водоема. Определят такива дни като релаксиращ излет сред природата. С вкусно похапване. Пържоли и кюфтенца цвърчат на скарата, въдиците са заметнати със стръвта, здраво закрепени са на колчетата и си чакат шараните, сигнализаторът ще запищи, щом има улов на куката, а рибарите и компания са на сянка край масата. Хубаво, удобно, приятно.
Е, имат и една история, когато от високия бряг, към дълбоката вода, а-ха да политне я въдицата, я жената на старши лейтенанта, която се подхлъзнала, но за секунди положението е овладяно жертви и загуби – няма
Остава само случката, която със смях могат да си припомнят. Едни са запалени по риболов на леко, други на блесна, трети на муха, а капитан Неделчев и старши лейтенант Георгиев предпочитат дънния риболов, като в центъра на интереса им е преди всичко шаранът. Ловят и в свободни, но много по-често в платени водоеми.
Всеки платен водоем си има правила и особености. Като прецениш, че ти харесва, пак ще отидеш на същия, ако не – търсиш друг. На един от предпочитаните водоеми входната такса е пет лева, можеш да опънеш две пръчки, да си купиш от уловената риба до 3 кг. А има и места, където даже научаваш „навиците на шарана“. На един от водоемите стръвта, която използват, е скарида.
Купуват замразени скариди, разделят ги на парчета и почти винаги има гарантиран успех, защото в конкретния водоем собствениците хранят рибата преди всичко с черупки от скариди. На други водоеми стръвта, която използват, е сладка царевица, протеинови топчета, червеи, понякога и на косъм. При дънния риболов се случва да се хване и амур, рядко толстолоб. А от река Тунджа на местата край Елхово и Ямбол са вадили сом и дори кефал. Уточняват, че при влизане в риболовен магазин разнообразието от такъми е главозамайващо. Постоянно има нещо ново.
Какво ще избереш, как ще го приложиш, ще има ли слука – то си е цяла наука. И в тази наука е речено, че шаранът е лакома риба. Но колкото и лакома да е, невинаги се хваща. Когато не кълве – не кълве. Мислиш, мислиш и сменяш стръвта или пак пробваш с подходяща захранка, замяташ по-встрани или на съвсем ново място, но най-важното – проявяваш търпение. Пък и заникъде не бързаш. Риболовът е преди всичко почивка. А когато има богат улов, е още по-добре. В потока на разговора преминаваме и към кулинарната тема. Питам за никулденския шаран, за рибена чорба, за други рибни приумици – отговорът е „Не!“ – за старши лейтенант Илия Георгиев и неговото семейство най-вкусен е пърженият шаран и от време на време на скара, а всички други варианти са неприемливи. Подходящата гарнитура? И тук има категоричен отговор – картофена салатка с лук, за предпочитане зелен, овкусена със сол, винен оцет, зехтин или олио. А студената бира, а също и бялото вино са другата задължителна комбинация с пържения шаран.
Старши лейтенант Георгиев казва, че е мераклия и ловец да бъде, но не е обмислял сериозно това, защото ловът е по-скъпо хоби, а има и повече изисквания, сред които е безопасното съхраняване на пушката. Но това е друга тема, нали? Ала все пак и за рибарите, и за ловците: „Нека да е наслука!
