През тази седмица се навършват 76 години от един от най-черните дни в българската военна история. На 15 март 1945 г. по решение на т.нар. Народен съд са разстреляни шестима генерали и трима полковници – толкова висши офицери България не е губила във всичките си войни за национално обединение. Присъдите са произнесени от Четвърти състав на Народния съд, който се занимава с „главните престъпници“ от армията и „техните помагачи“. Две седмици по-рано са убити други четирима генерали, съдени от Първи състав на съда – регентът Никола Михов, Теодоси Даскалов и Руси Русев, които са били военни министри, както и началникът на Военната канцелария на цар Борис III Рафаил Жечев.
По същество Народният съд е инструмент за разправа на новата, доминирана от комунистите власт на страната с дейците на старото управление. Създаването му произтича от решения на победителите във Втората световна война, които изискват организирането на процеси срещу „военнопрестъпниците“. Въпреки това законността на Народния съд в България е много съмнителна. Самата Наредба–закон за създаването му е в нарушение на редица текстове от Конституцията (към 1944 г. все още действа Търновската конституция). Сред тях следва да се отбележи забраната на изпълнителната власт да създава извънредни съдилища със специален статут, недопустимостта за подвеждане на регентите под съдебна отговорност, изискването министрите да бъдат дадени на съд само след решение на парламента при съставянето на Държавен съд, фактът, че депутатите не могат да бъдат осъждани за изказвания и гласувания в парламента.
Новите управляващи дават обяснение за нарушаването на Конституцията при съденето на висшия държавен елит и то е, че правителствата преди 9 септември също са нарушавали основния закон и са изоставили неговата природа. Те също така се позовават на чл. 47 от Търновската конституция, чрез който, използвайки участието на България във войната и отсъствието на парламент, дават право на Министерския съвет да издава наредби със силата на закон.
Висшите офицери са съдени преди всичко за участието им в борбата срещу прокомунистическото партизанско движение в страната, а някои от тях – за командването на Първи български окупационен корпус, който след 1943 г. окупира голяма част от Сърбия, замествайки германските войски.
Сред генералите, убити на 15 март 1945 г., са Константин Лукаш и Трифон Трифонов, които са били началници на Щаба на войската през военните години. А също и командващият Първа българска армия Никола Наков и командващият Първи окупационен корпус Асен Николов. Генерал Асен Каров пък е военен юрист. По-голямата част от състава на Народния съд се състои от така наречените „народни съдии“, които се избират от областните комитети на Отечествения фронт според заслугите си към новата власт. Тези съдии не са независими и в много случаи са пряко обвързани с делата, които разглеждат. За да се създаде усещане за легитимност, все пак министърът на правосъдието назначава и професионални юристи, но техният брой е значително по-малък. Интересно е, че сред съдиите в Четвърти състав на съда виждаме и името на Добри Джуров, който по-късно ще бъде най-дългогодишния министър на отбраната.(БА)
