Работим на 50-100 мили навътре в морето, казва старши инспектор-пилотът в Командването на ВМС.
– Г-н подполковник, тези оранжеви костюми, които виждаме в авиобаза „Чайка“, някаква нова мода ли са?
– Това са специални костюми, които нашите екипажи вече използват при търсене и спасяване на море. Парите за закупуването им са осигурени от ГДГВА (Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“). Това е в изпълнение на Плана за търсене и спасяване при авиационни произшествия. Средствата се отделят от всеки прелитащ самолет, за да може да се организира системата за търсене и спасяване при авиационно произшествие. Парите се дават за обучение, дооборудване, специални облекла и тренировки. Това са само първите пет комплекта. Отделно от това получихме и специализирано медицинско оборудване за нашите вертолети.
– Ще продължи ли този процес?
– Ще имаме още попълнения, които ще подобрят нашата работа по търсене и спасяване на море, както и за авиомедицинска евакуация. Административните механизми са трудни и продължителни, това ще стане може би след осем месеца, но имаме пълното разбиране на колегите от ГДГВА. Направихме с тях съвместно учение, при което по сценарий използвахме скрито спуснати в морето отломки от самолет, разработихме конкретен полет, с конкретно място на произшествието. Координаторите от Морския спасителен координационен център решиха задачата и възложиха на нашия вертолет търсенето. Нашият екипаж излетя и откри отломките.
– Значи успяхте да убедите партньорските институции във възможностите на ВМС за търсене и спасяване на море?
– Да, защото тези възможности са уникални. В търсенето и спасяването на море от въздуха практически нямаме конкуренция. Да, има и други институции, които биха реагирали, но те не са ни конкуренция, а и не бива да се конкурираме. Нашите вертолети не са предназначени само и единствено за тази цел, но това определено е една от задачите им, които те могат да изпълняват по най-добрия начин.
-Как подбирате кадрите, които трябва да се справят в тази ситуация?
– Логиката е такава: за да спасим някого в тази враждебна среда – в морето, трябва да спуснем обучен, екипиран и трениран човек, който е в състояние да помогне на хора, намиращи се обикновено в тежко физическо, а понякога – и психическо, състояние. Ако към бедстващия спуснем само спасително средство, в общия случай това не работи. Необходими са не само вертолет, лебедка, оператор на лебедка и опитни пилоти. Възловата фигура тук е тази на плувеца-спасител. Затова подбрахме подходящите кадри и ги включихме в групата за търсене и спасяване.
– Колко време Ви отне този процес?
– Това е идея, която възникна още при придобиването на вертолетите „Пантер“. Пътят беше много дълъг. Започнахме с обучението. Един от първите е капитан ІІІ ранг Илия Стойчев, когото видяхте да участва в учението. Той е обучен от инструктори във ВМС на САЩ. Стъпка по стъпка, с помощта на специалисти от други военни формирования от ВМС, преодолявайки и проблеми с оборудването, стигнахме до днешното състояние. Имаме необходимите кадри и най-доброто оборудване, водим редовна подготовка с тях и мога да кажа, че вече сме в края на изграждането на тази способност. Това ни отне 10 години!
– А какъв е индивидуалният критерий?
– Според колегите от САЩ, тези кадри трябва да могат да оперират 30 минути във всякакви условия. А това изисква от тях да имат желязна психика и физика, изключителни познания по това как да работят с оборудването и да оперират с него в тази среда, да асистират на човека, често изпаднал в паника и в хипотермия. Отделно всички в екипа трябва да бъдат като един организъм. Никой от тях не е сам за себе си. Тези хора на борда вече работят по добре направени на базата на опита процедури. По тях практикуваме ежедневно. Стремежът ни е да унифицираме нещата така, както наскоро командирът на авиобаза „Чайка“ подполковник Спас Спасов каза: „Не бива да има значение кой е в машината и кой е в дясно и кой е в ляво, кой е на лебедката… Да стигнем до това ниво, че при действия по спешен случай екипът да се сформира от различни хора, които преди това не са работили заедно, но всеки един от тях е доказал своите качества при всякакви условия“. И това да не се отрази на крайния резултат от спасителната операция!
– Процедурите са стандарт, а животът ражда и необичайни ситуации…
– Затова отработваме различни сценарии. Например на днешното учение спасителят в първия епизод игра ролята на спасяван във втория епизод и обратното. Полетите бяха използване и за проверка способностите на пилотите да действат в аварийна ситуация, когато част от способностите на вертолета не са в действие. Освен при спасяването, „Пантер“ има уникални способности при търсене в морето. В нашата страна друга такава машина няма. Тя може систематично да обследва морските пространства по предварителен план, съставен в зависимост от това какъв е обектът, какви са условията за работа. В морето няма никакви ориентири, дори и опитен човек в тази област не може да се справи „на око“ – необходима е специализирана техника. А вертолетът разполага с възможност систематично да обследва дадена акватория, при необходимост да прекрати това за известно време и след това отново да започне търсенето в този или в друг район. След като бъде открит обектът (обектите), следва последният етап – екстракцията: може да бъде със спасителен кош, със спасителна носилка.
– Коя е най-трудната част от такава операция?
– Откриването! Все едно да откриеш игла в купа сено. Ако човекът, оказал се зад борда, няма спасителна жилетка в ярки цветове, препоръките са да се търси при ширина на обследваната полоса един кабелт. Около 200 метра… Тогава, при систематично обследване на района, има 80 процента вероятност той да бъде открит. А ако събитието е станало през нощта и трябва да се търси сутринта, как се обследва пространство от 6 квадратни мили? Много е трудно.
– Има ли координация между институциите при такива „събития“?
– Националната ни система не е добре изградена. Военноморската авиация не е част от „112“. И нашето включване в операцията по търсене и спасяване става след вземането на тежки управленски решения по дълга верига. И затова, за съжаление, нашите вертолети не се използват като първо средство, каквото трябва да бъдат, а често като последно средство, когато нещата са практически безнадеждни. Нашето голямо предимство е скоростта: 140 възла крейсерска скорост, за да отидем до мястото, имаме и далечина на полета, която е съизмерима с размерите на българския район за търсене и спасяване. Но от една страна системата ни „112“ не е изградена достатъчно добре, а от друга – трите наши машини са недостатъчни за такава дейност. Т.е. дежурствата, които ние сега носим, могат да бъдат надградени. Ако мислим за сигурността на хората на море, трябва да вървим в тази посока. На нас ни трябват шест вертолета и повече екипажи, за да можем при готовност 30 минути, 24 часа в денонощието обществото да разчита на нас. В момента – с три машини, с шепата кадри – пилоти, бордни инженери и авиомеханици, плувци-спасители – ние не можем да си го позволим.
– Ще могат ли вертолетите от системата HEMS да летят над морето?
– Пресечна точка между двете системи няма. Обществото много тежко беше заблудено, че летящата линейка – това е и спасителният вертолет за планината. Нито е спасителният вертолет за планината, за който ще трябва лебедка, спасител – аналогичен на нашия плувец-спасител, само че с други – алпийски и пр. способности, както и екипаж, който умее да извършва тези операции. Нито е спасителен вертолет за морските пространства. Ние работим на 50-100 мили навътре в морето. За това се изисква безкрайно специфична подготовка и това, че си добър летец, смел човек и отличен плувец, в никакъв случай не прави нещата така лесни за друг тип машина.
