Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

3 деца планират старши лейтенант Динко и Памела Маврудиеви

[post-views]
3 деца планират старши лейтенант Динко и Памела Маврудиеви

Командирът на 3-та пехотна рота в 61-ва механизирана бригада мечтае синът му Калоян като порасне да стане морски офицер, защото баща му Марин Маврудиев е капитан от ВВС и служи като началник-щаб на ескадрила в „Графа“.

Не знам защо, но ми хрумна да започна този материал с една древна притча, която гласи: „Ако искаш да си щастлив един миг – влюби се, ако искаш да си щастлив един час – напий се, ако искаш да си щастлив поне десет години – ожени се, ако искаш обаче да си щастлив цял живот – имай верни приятели“. Когато седнах пред компютъра да пиша за младото семейство на старши лейтенант Динко и Памела Маврудиеви от Карлово, на които екипът ни от в. „Българска армия“ гостува неотдавна, изненадващо в съзнанието ми изплува тази вековна мъдрост. Може би защото разговорът ни с Динко започна именно за приятелството му със старши лейтенант Яни Ласкарев (за когото разказахме в миналия брой на вестника).

„С него сме приятели още от ученици. Завършихме едно училище в Сопот, учихме заедно в НВУ – от един випуск сме, бяхме в един взвод. В 61-ва механизирана бригада постъпихме като взводни командири в един батальон, сега пък сме колеги ротни командири в същия батальон. Той на 2-ра рота, а аз на 3-та механизирана рота“, с видимо удовлетворение и с приятни чувства споменава старши лейтенант Динко Маврудиев. А дали приятелството им ще устои на превратностите на съдбата, времето ще покаже. Защото ненапразно казват, че верните приятели и семейството са силни морални опори в живота на човека.

Старши лейтенант Маврудиев не пропуска с типично българска гордост  да спомене, че „Карлово е моят роден град“. И прави равносметка, че погледнато от рубежа на макар и кратката му офицерска кариера, вече е натрупал опит. Опит, подплатен с немалко предизвикателства. А трудните моменти в него са свързани с обстоятелството, че

натовареността в 61-ва Стрямска механизирана бригада е голяма,

защото опростенчеството в службата на елитното формирование е недопустимо. Ротният признава, че задачите са много, а хората са малко, не достигат. Понякога се налага да се изпълняват няколко задачи успоредно, а за това се изисква високо ниво на психическа устойчивост от командирския, сержантския и войнишкия състав. Но пък самото удовлетворение, което идва после след добре свършената работа, си е малка победа, която зарежда с нови сили в забързаното армейско всекидневие.

Младият офицер разсъждава, че самото разбиране на обществото за необходимостта от воинския труд, за неговата значимост е необходимо да претърпи развитие. „Решаването на проблемите в социалната и демографската политика на държавата рефлектират силно върху мотивацията на хората да се развиват във военната сфера. Лично аз мисля, че тя е недостатъчна. А това не е добре, защото по природа ние, българите, сме патриоти. За съжаление,

обществото дължи уважение към своята армия,

на която й трябват мотивирани млади хора, за да е качествена“, твърди старши лейтенант Динко Маврудиев. Като уточнява, че силната армия е функция от силната икономика в държавата. Че армията не произвежда материални блага, тя произвежда най-важното нещо – сигурност, без която човек не може да твори, да работи, да мечтае.

„Когато се наложи и когато трябва да се защитава земята ни, когато трябва да се спасяват хора при тежки бедствия и аварии, ние, военните, винаги сме на първа линия. Но за съжаление, казвам го с известна доза горчивина, уважението към нас не е достатъчно, а това за мен е обидно“, не спестява чувствата си по тези толкова важни въпроси ротният командир.

Иначе красивата и нежната половинка на семейство Маврудиеви – Памела, държи 11-месечния син  и слуша внимателно разговора ни. Обаятелната Памела е от Сливен, градът на 100-те войводи. А той е от града на Левски. Както се казва – срещнали се двама, после, след 9 месеца на белия свят се появил трети. Е, в нашия случай как да го кръстят освен с едно от най-хубавите български имена Калоян. Той за нея: „Запознахме се чрез наши общи колеги курсанти. Чух я как пее народни песни и това ме плени окончателно. „Откраднах я“ и след 6 месеца се оженихме. Тя за него: „Това беше любов от пръв поглед. Обичам го, защото е изключително отговорен, грижовен и дисциплиниран съпруг и баща“. Любовта от пръв поглед винаги е опияняваща и кой кого пръв е пленил в случая няма значение.

„Първоначално исках 3 момчета, но после размислих и склоних третото да е момиче. Да имаме 2 момчета и 1 момиче – така вече може“, размечтава се за бъдещето ротният командир.

Бащата на пехотинеца старши лейтенант Динко Маврудиев е офицер от ВВС – капитан Марин Маврудиев, който е началник-щаб на ескадрила в авиобаза „Граф Игнантиево“. Затова Динко си мечтае бебето Калоян

да тръгне по бащиния и дядовия път Да се посвети на военната професия, но като морски офицер. Така фамилията Маврудиеви ще затвори пълния цикъл и на трите вида Въоръжени сили – СВ, ВВС и ВМС. Но дотогава има много време, може би поне две десетилетия до мечтата на командира на 3-та пехотна рота от Карловската механизирана бригада. А сега на първо време малкият чаровник трябва да расте послушен в грижливите ръце на мама Памела, която е в майчинство и учи редовно право в Пловдивския университет. В „битката“ за грижите по отглеждането на Калоян се включва и старши лейтенантът, като шеговито подмята „ако ме пусне командирът“. Понякога се налага мама и татко да „въведат в боя“ и да прибягнат до услугите на „втория ешелон“, когато няма друг изход – грижите на баба и дядо.

Най-ново

Единична публикация

Избрани