Автор: Професор полковник о.з. Димитър НЕДЯЛКОВ
Оперативната пауза на Балканите до началото на новата 1916 г. натрупва на оформящия се Македонски фронт значителна войскова групировка на Антантата. Това са 108 000 френски, 105 000 британски военнослужещи с 1450 оръдия, 1700 автомобила и 45 самолета. Отделно се приемат и подготвят първите 14 000 души от оттеглящите се сърби.
Неуместната германска заповед българските войски да спрат настъплението си на гръцката граница осигурява на войските на Антантата на Балканите комфорта да продължат необезпокоявано развръщането на своята групировка през първите зимни месеци и на 1916 г.
С оттеглянето си на гръцка територия войските на Антантата успяват да укрепят своите отбранителни позиции и опорни пунктове. Предвид отдадените заповеди да бъде спрян настъпателният устрем на българските дивизии френският генерал Морис Сарай, командващ съглашенските войски на Солунския фронт и подчинените му сили, извършват своите дейности напълно необезпокоявани, което е огромна стратегическа грешка на Централните сили. Времето, загубено в политически игри,
позволява на Антантата да попълни оределите си дивизии с нови подкрепления, включително и с останките от разбитата сръбска армия. Започналото изграждане на укрепени линии на север от гр. Солун постоянно повишава своя интензитет. Страхът от българско настъпление е държал генерал Сарай и офицерите от неговия щаб в постоянно напрежение. Освен безпрецедентните по своя характер укрепени линии на съглашенските сапьори е заповядано да взривят железопътния мост на р. Струма северозападно от Демир Хисар и да бъдат прекъснати телеграфните линии с Източна Македония. Разставена е постоянно действаща система от наблюдателни постове, които трябва с помощта на нарочно доставени далекогледи да следят за настъпващ противник. Докарани са и са развърнати на позиции зенитни оръдия, които да защитават войските от българско-германски въздушни нападения.
Разбира се, всички взети мерки са насочени и върху способността да се продължи нарастването на групировката за сметка на подвеждане на резерви и прехвърлянето на нови остатъци от разбитата сръбска армия. Неуместната германска заповед българските войски да спрат настъплението си на гръцката граница осигурява на войските на Антантата на Балканите комфорта да продължат необезпокоявано развръщането на своята групировка през началните зимни месеци и на 1916 г. До края на март основната част на френските войски се разполагат между реките Вардар и Галико, британските – между Галико и Тахинското езеро, а сръбските сили предстои да се развърнат в района на гр. Солун. Това са 15 попълнени дивизии, от които 4 са френски, 5 – британски, а 6 – сръбски. Групировката вече наброява над 300 000 човека. На практика се създава 450-километрова фронтова линия с фиксирана дислокация на силите и от двете страни.
На север от съглашенските дивизии се развръщат основно части на Българската армия и няколко германски съединения. Германските съединения са групирани в състава на 11-а германска армия, която заедно с придадената 5-а Дунавска пехотна дивизия разполага с 56 пехотни дружини, 56 картечни роти, 63 батареи и 6 ескадрона. Към началото на пролетта на 1916 г. числеността на Българската армия е 546 767 души, сведени основно в три полеви армии. Първа и Втора българска армия заедно с 10-а Беломорска пехотна дивизия се развръщат на т. нар. Македонски фронт и по линията на крайбрежието до турската граница при р. Марица. Общата численост на войските е 310 000 души, въоръжени с 506 оръдия, 230 картечници и 7485 саби.
Позиционните действия от двете страни на оформилия се фронт имат епизодичен характер поради зимните метеорологични условия и избистрящите се стратегии за водене на войната на Балканския театър на военните действия. Престрелките с артилерия и дори с обикновено стрелково въоръжение са ежедневие. Зачестяват и въздушните бомбардировки. Особено активна е авиацията на Антантата, чиято численост превъзхожда. На 10 януари 1916 г. 14 самолета бомбардират гр. Битоля. Загиват 4 военнослужещи, 6 цивилни, а още 30 човека са ранени. Нанесени са материални щети в няколко града. На 19 януари подобна участ постига гр. Петрич, над който са хвърлени 70 авиационни бомби. И там освен разрушенията 27 души са убити или ранени. В следващия месец на въздушни нападения са подложени градовете Скопие, Щип, Мелник, Ксанти, Гевгели и Горна Джумая. Част от бомбите, използвани от съглашенските летци, са запалителни.
Българските аеропланни отделения по онова време са в стадии на превъоръжаване с нови самолети, доставени от Германия. Освен това е активиран процес на подбор на оперативни летища за осигуряване на действията на двете български армии. За да се пресекат полетите на неприятелската авиация, под ръководството на полковник Раковски се задействат мероприятия за приспособяване на полеви оръдия и част от картечниците за стрелба по въздушни цели. Освен тях са доставени 37-мм автоматични оръдия за стрелба по аероплани, които веднага са изпратени на фронта и влизат в действие.
Позиционният характер на действията на двете страни не пречи в края на януари на личния състава на 23-ти Шипченски пехотен полк да заеме гр. Елбасан в Албания. Дружините от полка са приветствани радушно от местното население с развети български знамена. Тези действия на българската войска предизвикват напрежения в австро-унгарското командване предвид факта, че априори териториите на Албания, Косово и Черна гора са определени като негови подопечни. Месец по късно, след уточняване на зоните за отговорност, Елбасан е предаден на съюзните войски. Качаник, Прищина и Призрен остават в български ръце.
Предвид започналото изтегляне на част от германските формирования от Македония и предислоцирането им на Западния фронт в началото на май 1916 г. е даден ход на подготовката на съглашенските войски за настъпление. Започва придвижване основно на френски дивизии на север и концентрирането им в долините на реките Вардар и Струма. Замисълът на генерал Сарай е с активни действия да затвори достъпа на Българската армия до Югоизточна Македония. Заплахата от предстоящото настъпление раздвижва необходимостта от контрадействия. В Щаба на Действащата армия преценяват, че съсредоточаването на около 100 френски срещу 70 български дружини представлява реална опасност от пробив на фронта предвид превъзходството на противника в тежка артилерия и авиация.
В тези условия главнокомандващият генерал-майор Никола Жеков предлага изпреварващ удар със силите на Втора армия
за овладяване на Рупелското дефиле, за да се осигури впоследствие настъплението на армията в Серското поле и към Югоизточна Македония. Предвижда се замисълът да бъде осъществен със силите на 7-а Рилска пехотна дивизия. За целта тя е приведена в пълна бойна готовност, а по дипломатически път за предстоящото настъпление е предупредена гръцката страна. Гръцкото правителство дава своето съгласие и запазва в абсолютна тайна бъдещите действия. Така е постигната пълна изненада за генерал Сарай и неговия щаб, когато разбират, че на 26 май 1916 г. български войски в три колони настъпват на юг. Преодолявайки символичната съпротива на противника, дружините на Рилската дивизия изпълняват оперативната си задача в рамките на пет оперативни дни и достига заповяданите рубежи. С цената само на 13 ранени отблъсква противника, като пленява 500 военнослужещи, 4 оръдия, 800 снаряда и 12 000 патрона.
Заедно с 11-а Македонска пехотна дивизия е зает гребенът на Беласица планина и е подобрено значително оперативно-тактическото положение на българските войски. Опитите на французите на 7 юни да върнат част от загубените позиции посредством пехотни атаки, поддържани от масиран артилерийски обстрел, остават без резултат. С изключение на десетките убити и ранени, оставени на бойното поле.
В отговор на заемането на Рупелското дефиле от българските войски на 7 юли 1916 г. генерал Сарай отдава заповед за окупиране на о. Тасос. Паралелно с това са блокирани всички гръцки пристанища, което води до продоволствена криза в Гърция и смяна на властта в страната. Новото гръцко правителство предвид задаващия се глад обявява частична демобилизация на армията, последвана от обща демобилизация. Силите на гръцката войска в района на Югоизточна Македония остават до голяма степен символични. Там основно се съсредоточават дивизиите на Съглашението. Променената оперативна ситуация определя логиката на планираните операции на Македонския фронт до края на 1916 г.
