Автор: Миглена Стоянова
Да бъдеш „преводач” между езика на армията и езика на дигиталното поколение
Във Военното окръжие в София посрещнаха новия младши експерт 3-та степен в сектор „Личен състав, набиране на кандидати и адаптация“. Три дни след като получи дипломата си от Националния военен университет „Васил Левски“, поема отговорността за формирането на бъдещия облик на армията. Нейното назначение е знак за доверие към новото поколение командни кадри, обучени да мислят стратегически и да използват съвременни технологии.
Лейтенант Теодора Иванова израства във Видин. Завършва гимназията с преподаване на чужди езици в крайдунавския град, където изучава английски и френски език. Родителите й не са военнослужещи, но винаги са подкрепяли избора й да се насочи към военната професия.
– Как решихте да станете военнослужеща? Това ли беше първият Ви избор?
– Това е не само първият, но и единственият ми избор. Още от 10-годишна това беше моята мечта и тя не се е променила и до днес. Понякога светът се опитва да подкопае мечтите и желанията, но за да се опази тази мечта тя трябва да се превърне в цел. Дори в дните, когато се колебаеш дали това е за теб, трябва да устоиш – понякога на света, понякога на близките си, за да не загубиш мечтата по пътя към целта.
– Защо избрахте да се занимавате с привличане на млади хора към военната професия?
– Изборът ми не беше случаен, а логично продължение на моя път. Като скорошен випускник на Националния военен университет „Васил Левски”, аз самата преминах през вълнението на кандидатстването. Разбрах, че най-голямото предизвикателство пред младите хора не е липсата на желание, а липсата на ясна и достъпна информация. Избрах тази позиция, защото вярвам, че мога да бъда „преводач” между езика на армията и езика на дигиталното поколение. Да говоря с младите хора, за да може за такива, които не са се запалили като мен „от въздуха“, аз да съм този стимул. Искам да покажа, че военната професия днес е сбор от високи технологии, лидерство и възможност за реално развитие, а не просто служба.”
– Какъв съвет бихте дали на младите хора, които мечтаят за военна кариера и как според вас трябва да се подхожда, за да се убедят да изберат военната кариера?
– Съветът ми е: „Мечтайте много, грандиозно и смело, и превърнете тази мечта в цел. За да достигнем до младите, ние трябва да говорим на техния език – чрез социалните мрежи, чрез реални истории на успешни млади офицери и чрез прозрачност в процеса на набиране. За всеки има място в армията и ако има и едно малко нещо което ги тегли натам трябва да го последват.
– Какви качества трябва да има един бъдещ курсант?
– Трябва да има баланс между традиционните добродетели и модерните умения. Физическата издръжливост и дисциплината са задължителната основа, но вече не са достатъчни. Най-важното, което трябва да има един кандидат-курсант е желанието. Бъдещият курсант трябва да има стремеж за развитие. Да бъде адаптивен и да има ясно усещане за мисия и отговорност към обществото.
– Какво печели Българската армия от новото поколение курсанти?
– Новото поколение носи в себе си „цифровата ДНК”. Те са израснали в свят на информация и технологии, което ги прави естествено подготвени за модерните технологии. Ние сме много по-отворени и по-дейни спрямо промяната, спрямо съвместната работа с други армии. Армията печели гъвкавост, иновативност и свеж поглед към решаването на проблемите. Ние, младите офицери, не идваме, за да отричаме традициите, а да ги обогатим с нови методи на работа и комуникация, правейки институцията по-ефективна.
– Какво е вашето послание към родителите на кандидатите?
– Посланието ми е просто: Подкрепете мечтите на децата си, дори когато те включват униформа! Разбирам притесненията ви, но военната кариера днес предлага сигурност, социална защита и възможности за развитие, които рядко се срещат в цивилния сектор. Адмирации към всички вас, които сте застанали зад избора на децата си! Доверете ни се да изградим от тях достойни, образовани и уверени личности, готови да защитават интересите на България където и да се намират.
– Как разпускате в свободното си време?
– Това, което правя от много малка са силови тренировки. Хората не могат да си представят, колко е трудно да се направи една „чиста“ лицева опора. Обичам да чета. Предпочитам класическата литература, но и съвременни автори. Привърженик съм на екстремните спортове. Скачала съм с парашут, с бънджи. През лятото практикувам и екстремно гмуркане.
– Вие идвате буквално от курсантската скамейка. Какво търсят младите хора днес – стабилност, мисия, адреналин или развитие?
– От личния си опит и разговорите си с колегите мога да кажа, че армията е много интересна смесица от всичко това и се надявам хората, които искат да станат едни от нас да намерят мястото си в нея.
Поемането на такава отговорна позиция в началото на кариерата носи и своите предизвикателства. Очакванията са високи както от страна на командването, така и от колегите с по-дълъг стаж. Успехът на лейтенант Теодора Иванова ще зависи от способността ѝ да съчетае енергията на младостта с необходимата военна дисциплина и уважение към традициите. Нейният пример служи като вдъхновение за настоящите курсанти, доказвайки, че упоритият труд и отличното образование се възнаграждават с доверие и реална власт за промяна.
