Георги ЛУКОВ
Навършиха се 100 г. от създаването на Трудовата повинност, уникално явление във военната ни история.
Строителни войски са уникално явление в българската военна история. Създадени са преди 100 години – на 14 юни 1920 г., като държавна строителна организация, изцяло изградена на военни начала. Под различни наименования – Трудова повинност, Трудови войски и Строителни войски, тя съществува осемдесет години в условията на три обществено-икономически и политически системи.
Външни фактори в определени етапи предопределят и нейните подчинение и принадлежност към гражданските ведомства или Военното министерство. На 31 август 2000 г. Строителни войски са закрити и от следващия ден са преобразувани в Държавно предприятие „Строителство и възстановяване”.
Независимо от промените в наименованието и принадлежността тези войски имат една съществена функция, която ги отличава от останалите видове и родове въоръжени сили. Всички те в мирно време се подготвят за унищожаване на жива сила и бойна техника и разрушаване на съоръжения, комуникации, стратегически обекти и цели на противника в случай на война. 
През 80-годишното си историческо развитие Строителните войски (или още Трудова повинност, Трудови войски) и в мирно, и във военно време имат градивни и съзидателни (а не унищожителни и разрушителни) функции и в това се състои тяхната уникална специфика.
Трудова повинност възниква в резултат на историческа необходимост, свързана пряко със злополучния за нашата държава край на Първата световна война и последвалото жестоко наказание на страната ни с Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919 г. Още преди тази дата става ясно, че България ще бъде лишена от редовна наборна армия, което на практика е осъществено с военните клаузи на договора. Времето до отпадането на техните постановления с подписването на 31 юли 1938 г. на Солунското споразумение е известено в българската военна история като доброволчески период. Той обаче има и едно друго название – скрит период от съществуването на българската армия. Стремежът на държавното и военното ръководство тогава е в максимална степен, според условията, и скрито да бъдат запазени и съхранени в предишния си вид въоръжените сили на страната.
Стъпки в тази посока са укриването на оръжие и боеприпаси и промените в названието на щабовете на обединенията, съединенията и частите с една степен надолу. През този период всичко, свързано с войската, има две страни: официална, явна – за пред съседките и Съюзническата контролна комисия, и действителна – тайна, скрита. Но докато оръжието може да се скрие, щабът на армия да се нарече „първокласен гарнизон”, дивизията – полк, а полкът – дружина, забранената военна подготовка на наборите няма как да остане незабелязана. И точно в тази посока правителството на Александър Стамболийски предприема изключително успешен ход – замяна на традиционната наборна военна повинност с трудова.
За пред външния свят е създадена цивилна структура в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Подразделенията също са наименувани с граждански названия – трудови области и бюра, задруги и т.н., нямащи нищо общо с военната терминология. В действителност това е военизирана организация, изградена на забранения в Ньой наборен принцип, в която ръководителите са запасни офицери, съкратени или напуснали армията по силата на Мирния договор. Нейното създаване предизвиква възражения от страна на съседките – победителки, които я обявяват за прикрита военна организация. Член на Съюзническата контролна комисия прави изказване, че ако се заменят лопатите и кирките на трудоваците с пушки и митральози (картечници), това е готова полева армия. Възраженията обаче остават без последствия. Скритата същност на Трудовата повинност излиза наяве през януари 1935 г., когато е преименувана на Трудови войски и подчинена на Министерството на войната.
През 1946 г. се извършва нова реорганизация на войските и е върнато първото название – Трудова повинност. От 24 април 1969 г. до 31 август 2000 г. тази част от Въоръжените сили на България носи популярното и до днес наименование Строителни войски. Апогеят в развитието им е през седемдесетте и осемдесетте години на миналия век – Главно управление на Строителни войски, осем строителни дивизии, Висше народно военностроително училище, школи за подготовка на строителни кадри и др.
От създаването до закриването им те осъществяват широкомащабна строителна дейност във всички обществени и икономически сфери – отбранително, индустриално, културно, битово, жилищно, хидромелиоративно, пътно строителство, археологически разкопки, залесяване и т.н. Само през последните десетилетия от своето съществуване Строителни войски участват в строителството на повече от 15 000 обекта с различен характер и предназначение. Девизите „Труд за България” и „Строим за Родината” не са празни приказки, а изразяват кратко, точно и ясно същността и характера на тази специфична и уникална съставна част от Българските въоръжени сили. С право хората, служили и работили в тях, могат да се нарекат строители на България.
