Старши сержант Найден Петров ръководи нещатния духов оркестър на 55-и инженерен полк в Белене.
Градежът на мостове и преправи е негова професия, защото е понтонер. Но е и хоби, защото ръководи нещатния духов оркестър на 55-и инженерен полк в Белене. Старши сержант Найден Петров е командир на отделение в понтонна рота, а с работата си в оркестъра гради и музикални мостове към всички, до които достигат изявите на оркестрантите под пагон – личния състав на полка, хората от Белене и публиката на различни фестивали.
Рев на двигатели на КрАз-ове. Плисък на речни талази, в която
сред фонтани от водни пръски
се стоварват понтонни платформи. Глухо метално стържене при съединяването на огромните елементи. Скърцане от притягането, което бойците, въоръжени със стоманени лостове, правят на съединителните механизми, за да се получи завършен плаващ мост.
Това са звуците в професията на понтонера. Един вид – музиката на делника за голяма част от бойците и командирите от 55-и инженерен полк в Белене. Но в безредното и неорганизирано естествено звучене на професионалната дейност, един вид – работна какафония, някак от само себе си се ражда желанието за звукова организация, за ритъм и подреденост.
Затова полкът от години поддържа свой нещатен духов оркестър, който озвучава с маршове всички важни строеви събития във формированието. Нещо повече, оркестърът свири фолклор и други популярни парчета на празници в Белене, верен на характерната за Северна България традиция на духовите оркестри.
Ръководените от старши сержант Петров нещатни музиканти под пагон печелят и куп награди от фестивали, събори на народното творчество и други конкурсни изяви. Неотдавна са участвали в две подобни прояви във Велико Търново – Старопланинския събор „Балкан фолк 2021” и Българския национален шампионат по фолклор „Евро фолк 2021”, от които се връщат с няколко отличия –
златен и сребърен медал
почетни знаци, дипломи и грамоти. Повече от 1800 участници имаше за трите дена, инструменталисти, певци, хорове, от цяла България, казва старши сержант Петров. Симпатиите на публиката печели камерна формация от оркестъра, която изпълнява концертино с гайда.
Друго парче, с което оркестрантите от Белене заслужават аплодисменти и награди е Медковска ръченица. Третият хит, отличен със златен медал пък е етно сюита – смесица от няколко фолклорни творби, оригинално аранжирани от колеги на старши сержант Петров от оркестъра, които имат музикално образование.
Оркестърът вече си е изградил име и вдига на крака възторжената публика и по време на други свои концертни изяви, например на фестивала Свищовски лозници. Едно участие там отваря пътя на състава към София, където участва в популярното фолклорно предаване „Иде нашенската музика” по БНТ 1.
В момента в оркестъра има 10 военнослужещи. Ползваме тромпет, баритон, саксофон-кларинет и бас, а също голям барабан и малък барабан, изброява старши сержант Петров. Той самият е в армията от 2000 г., а в оркестъра – от 2010 г.
Свири на баритон
„Когато радваме хората, се чувстваме много по-добре. Доста време се изисква, за да се подготвяме, което не е лесно за нас, но се стараем, упорстваме и се доказваме”, признава старши сержантът.
В репертоара на оркестъра доминират маршовете, които се изпълняват по време на различни видове строявания на полка, при церемонии и официални празници. При нестроеви събития като концерти и градски чествания в Белене, оркестърът свири хора, ръченици, валсове и други музикални творби. Благодарение на нашите командири и началници успяваме да отделим време за музиката, за да може да вървят едновременно служебните ни задължения и дейността на оркестъра, категоричен е старши сержант Петров.
Убеден е, че изявите на оркестъра действат стимулиращо и повдигат духа на военнослужещите по време на строевите дейности. Не крие радостта си, че е част от състава и като най-старши по звание командирите са му гласували доверието да е ръководител на музикантите от полка. Мисля, че
не може едно военно формирование да няма оркестър
който да води строя и да допринася за това военнослужещите да са малко по-дисциплинирани, по-горди със службата си в армията, откровен е старши сержантът.
Неговият път в музиката започва преди 11 години. „Гледах как оркестърът свири по клетви, по други участия и на мен това ми хареса. Имах голямото желание да вляза в състава. С много помощ от колеги, а естествено и с голямо желание, влязох. Нямам музикално образование. Аз съм сред неколцината оркестранти, които сме, така да се каже – слухари. Но се стараем и постигаме нещата, които захващаме. Иначе в оркестъра няколко души са завършили музикално училище и те много ни помагат”, откровен е ръководителят на оркестъра.
„Доставя ни удоволствие да радваме с изпълненията си хората, да ги вдигаме на крака, те да се веселят. Така и ние се чувстваме много по-добре, изпитваме удовлетворение”, споделя старши сержант Петров. Той е от село Червена, община Свищов. Има роднини, които са музиканти, също слухари. Вероятно от там тръгва пламъчето, искрата, която осветява пътя му към музиката.
Избира да свири на баритон и въпреки че през годините репетира във всеки удобен момент, не смята, че е постигнал върха на изпълнителското майсторство. „Не мога да кажа, че съм овлядял напълно инструмента. Той се учи цял живот. Няма как човек да каже, че за точно определено време може да стане виртуоз на някакъв инструмент. Постоянно излизат нови неща и човек се учи докато е жив”, признава старши сержантът.
По думите му увереността на оркестранта, че ще улучи тона идва с много труд. За мен в началото буквално всеки ден и всяка изява с оркестъра си беше изпит, докато успея да се докажа пред колегите и публиката, заявява той. Казва, че
слуша всякакъв вид музика
– от фолклор до джаз, от класика до поп-парчета. Откакто съм в духовия оркестър, като слушам музика, започнах да се вслушвам в отделните инструменти, да ги разпознавам в общата мелодия, казва старши сержантът. Така всекидневието му, както и на другите оркестранти, става все по-музикално. Понякога си тананикаме и си подсвиркваме някоя мелодия и така повдигаме духа и на колегите, казва старши сержант Петров. А и работата ни става по-лека, и всичко, което вършим – по-лесно, обобщава той.
