Андрей Рангелов
За нея всичко е тръгнало от мечтата да работи с компютър. И досега неотклонно върви по собствения си път през дигиталния свят, поставяйки си нови цели, изкачвайки ниво след ниво в професията.
Първият компютър
получава още в края на последното десетилетие на 20-и век, закупен от родителите й. С огромен интерес работи на него. За нея „умната машина“ е детска мечта и тя без колебание прави първите си крачки по пътя на съвременните технологии.
Днес майор Дияна Янева работи в отдел „Комуникационни и информационни системи“ (КИС) в Съвместното командване на силите (СКС). Тя е в екипа, който осигурява видеовръзките на ръководството на МО с контингентите зад граница. И не спира да вярва, че в дигиталния свят има място и за мечти, които дори се сбъдват.
В армията е от 1997 г. Завършила е специалност по автоматизирано управление на войските във факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ в Шумен на Националния военен университет „В. Левски“. От две години е в СКС.
Въпреки че гледа на дигиталния напредък с око на професионалист, това развитие не спира да я удивлява и радва.
Имам чувството, че технологиите вървят преди науката, казва майор Янева.
Полага много труд, за да бъде винаги на гребена на вълната на новостите. Изисква се много четене. „Общо взето, само в интернет намирам информация, няма кой да ти го преподава, то е нещо ново. Четеш оттук, оттам. Едното се оказва грешно, формираш си начин как да решиш даден проблем. Но нещата се получават“, обяснява дамата под пагон.
Докато поддържа форма в професията, се опитва да си представи бъдещето. Какви нови технологии ни чакат зад хоризонта на следващите една, две, пет години? „В момента сме стигнали дотам, човек да държи в джоба си телефон, по-бърз от компютър, с повече памет, по-голям процесор. Може би следващата крачка е нещо от сферата на роботизацията? Така си мисля. Всичко се развива много бързо“, споделя майор Янева.
Като истински воин на дигиталния фронт обаче е наясно и с рисковете на технологичния напредък, с нуждата от разработване на нови антивирусни защити и противодействие на масирани хакерски атаки. „Имам чувството, че и войните прераснаха в
информационни войни
Вече не е, както едно време. Хакерските атаки непрекъснато растат. Според мен сега най-перспективната област е киберзащитата“, отчита униформената дама. По думите й армейските комуникации към момента са защитени от такава заплаха.
По време на работа с колегите си се грижат за поддръжката на няколко КИ-системи. Интересува се как са минали комуникациите с контингентите, дали има някакви трудности. Макар че съществени проблеми няма.
Тя е от Елхово. Родителите й не са военни, но съседско семейство военнослужещи я насочило да кандидатства в Шумен.
Така се включила към тогава все още малката фаланга на жени, обучаващи се за офицери в Българската армия. Според нея сега вече
има значителен напредък
в отношението към дамите в униформа в традиционно мъжкия свят, какъвто е войската.
Колегите се отнасят с уважение, винаги се съобразяват с мнението ми и ме питат за съвет, казва майор Янева. Определено има място за жените в армията, може би не на всички позиции, заявява тя.
А какви качества се изискват от една жена, за да може да носи тежестта на пагона? „Много дисциплина. Да е отговорна. Но това си ни е в природата“, казва с усмивка.
И съпругът й е военнослужещ, също от компютърната сфера. Така вкъщи понякога си говорят на технологичен език, когато единият трябва да помогне на другия. Имат и момче на 7 години, като го възпитават първо да си подготви уроците и да си напише домашните, а след това като вид награда – да сяда на компютъра, за да поиграе.
В почивните дни гледат да излязат от дигиталния свят, за да попътуват из реалния – до вилата си в Троян, както и до други живописни места в България. Така ъпдейтват системите във физически и психически план и бодро подхващат поредната работна седмица.
Бих насърчила жените, които правят първите си крачки в строя, да са по-смели, да са неповторими, дисциплинирани, отговорни и да си намерят мястото в армията, категорична е майор Янева. И споделя – „по принцип съм оптимист и винаги вярвам, че това, което правя, ще завърши успешно“. А това е опит, който работи. Дори в дигиталния свят.
Милосърдие под пагон
Във военната професия влязох през 1991 г., като всичко стана случайно, казва медицинската сестра старши сержант Силвия Каменова. За нея милосърдието и помощта за хората са призвание. Със спецификата, че е под пагон.
Служи в медицинския пункт на Мобилната комуникационно-информационна система в Горна Малина, който е на подчинение и на Военномедицинската академия.
В началото на 90-те години съпругът й също е военнослужещ. Покрай него Каменова започва работа в медицинския пункт на формирование в Негушево.
Девет години по-късно обаче поделението е разформировано. Така от 2000 г. старши сержантът идва в Горна Малина.
Първоначално година и половина е свързочник. След това започва работа в медицинския пункт, който от 2008 г. е на подчинение и на ВМА. Медицински работници сме, в същото време сме военнослужещи и се съобразяваме с двете неща, изтъква дамата под пагон.
Медиците, начело с лекаря на поделението, оказват помощ на нуждаещи се, насочват пациенти към ВМА. Проверяваме хигиената, храненето, участваме в занятията, казва старши сержант Каменова.
Където е войската – в поделението или по полигоните и на местността, здравните работници са също там. Наред с това водят военномедицинската подготовка на военнослужещите.
Неотдавна са получили и специални манекени, чрез които личният състав ще може нагледно да се учи да оказва първа помощ. Имам идея да предложа на доктора от есента да направим тестове, за да може да се види до какво ниво са се подготвили военнослужещите, заявява старши сержант Каменова.
Според нея, в обществото, извън армията, хората още не владеят елементарните правила за оказване на първа помощ, защото се паникьосват при вида на контузия, кръвотечение или друго внезапно човешко страдание. „Паниката е една от причините да не може да се мобилизираш и да окажеш адекватна помощ. Най-важно е самообладанието. От там нататък като имаш и някаква основа, може да постигнеш резултати“, обяснява медицинската сестра.
Сериозни здравословни проблеми в поделението няма. Най-много някой да си навехне крак. Тежки ситуации не сме имали, практически всички са здрави, но понякога се налага намеса, изтъква Каменова.
Тя е от врачанско село, омъжена е в Берковица, а живее в Елин Пелин. Семейството има дъщеря – студентка. Тя учи за медицинска сестра. Като малка много често беше с мен в поделението, казва майката, но допълва, че дъщеря й сама ще избере дали да тръгне по нейния път в армията.
В свободното си време се занимаваме повече с домакински задължения, освен това имаме две кучета, с тях се разхождаме, заявява медицинската сестра.
Според нея, за да може жените да носят тежестите на службата под пагон, трябва да са сериозни и отговорни. Да уважават колегите си, да слушат и да изпълняват, така е в армията, обобщава с усмивка старши сержант Каменова.