Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Чехия ни предлага новия самолет L-39 Skyfox.

[post-views]

На българо-чешкия бизнес форум в София , проведен на 16 септември т.г.  чешкият премиер Андрей Бабиш и представители на българското правителство обсъдиха задълбочаване на сътрудничеството в отбраната, като основен акцент бе поставен върху самолетите L-39 Skyfox (новото поколение на легендарния L-39 Albatros). По време на събитието бяха подписани 7 двустранни документа, сред които:

1. [Меморандум за разбирателство относно съвместното изпитване и сертифициране на оръжейни системи за самолета  L-39 Skyfox. Споразумението предвижда възможността за използване на български боеприпаси на чешките машини.

2. Премиерът Бабиш обяви, че Чехия официално ще предложи на България оферта за подписването на договор за покупка на 10 многофункционални самолета L-39 Skyfox за нуждите на българските Военновъздушни сили .

L-39 Albatros преведе ВВС през трудните години на прехода

Чешката машина е най-разпространеният тренировъчен реактивен модел в света

Професор полковник о.з. Димитър НЕДЯЛКОВ

Учебно-тренировъчният самолет Aero L-39 Albatros заема едно от най-значимите места в съвременната авиационна история на България. Вече четири десетилетия този реактивен самолет служи като основен „университет в небето“ за младите български военни пилоти. От приемането му на въоръжение в средата на 80-те години на миналия век до днешните модернизационни програми L-39ZA остава гръбнакът на тактическата подготовка за випускници курсанти и млади офицери от състава на Военновъздушните сили (ВВС). 

Aero L-39ZA Albatros е проектиран от

легендарния чешки производител Aero Vodochody

в края на 60-те години като наследник на Aero L-29 Delfín. Моделът се превръща в най-разпространения учебно-тренировъчен реактивен самолет в света. Серийното му производство започва през 1971 г. От него са произведени над 2900 самолета от различни модификации, които служат в повече от 30 държави. В България се експлоатира модификацията L-39ZA, която представлява въоръжен вариант за напреднало обучение и лек щурмови самолет. Тази версия притежава важни конструктивни подобрения спрямо базовия тренировъчен модел. Голямата разлика е вграденото двуцевно 23-мм оръдие ГШ-23Л, монтирано в контейнер под фюзелажа. Усилено е и крилото, за да може да поеме четири пилона за окачване на въоръжение (вместо два), което позволява носенето на неуправляеми ракетни снаряди (НУРС), авиобомби и допълнителни горивни резервоари. Подсилената конструкция на колесника е съобразена с по-високото излетно тегло и възможността за експлоатация от грунтови или летища с ниско качество на настилката. Самолетът се задвижва от един турбореактивен двуконтурен двигател АИ-25ТЛ (съветско производство), който осигурява баланс между икономичност и тяга, правейки летателния час изключително достъпен в сравнение с тежките бойни изтребители. С този двигател албатросът може да лети със 750 км/ч, да достига таван от 11 000 м и носи боен товар на четирите си пилона до 1000 кг на отдалечение от 1100 км. Добрата аеродинамика на машината допуска пикиране до скорости от 960 км/ч. Показателите му го превръщат в изключителна платформа не само за обучение, но и за непосредствена авиационна поддръжка на сухопътните войски и флота, както и за борба с вертолети и нисколетящи, малоскоростни въздушни цели.

Първите самолети L-39ZA пристигат в България през есента на 1986 г. Общо България получава 36 машини от този тип.

Те са зачислени в учебните ескадрили в Каменец, Щръклево и Долна Митрополия. Появата на Albatros революционизира учебния процес. Със своята отлична ергономичност, предвидимо поведение във въздуха и сходство в пилотирането с фронтовите изтребители МиГ-21 и МиГ-23, L-39 се превръща в идеален мост между началните тренировъчни полети и полетите на свръхзвуковите бойни машини. През 90-те години и първото десетилетие на XXI век поради икономическите трудности в страната часовете нальот на бойните пилоти рязко намаляват. В този критичен период L-39ZA се превръща в спасителен пояс за българската военна авиация. Поради ниските си експлоатационни разходи самолетът позволява на пилотите да поддържат техника на пилотиране и навигационни умения, когато ресурсите за МиГ-29 и Су-25 са силно ограничени.

Останалите в строя самолети L-39ZA са концентрирани изцяло в 12-а авиационна база в Долна Митрополия. Базата подготвя младите лейтенанти, завършили ВВВУ „Георги Бенковски“. Учебната програма на L-39ZA включва широк спектър от задачи: полети по кръга, сложен пилотаж в зона и полети в облаци. Бойното използване включва стрелба с бордовото оръдие, бомбопускане и стрелба с неуправляеми ракети на полигон. Важен елемент е отработването на груповите полети в двойка и звено, отработване на тактически прийоми за въздушен бой. След като спира експлоатацията на учебните модификации на МиГ-21 L-39ZA остава единствената реактивна платформа, на която младите летци могат да придобият навици за управление на реактивна тяга и високи скорости, преди да се прехвърлят на МиГ-29, Су-25 или бъдещите F-16 Block 70.

През годините броят на летящите самолети прогресивно намалява поради изтичане на календарния ресурс на агрегатите и двигателите. Към 2014 г. в експлоатация остават ограничен брой машини машини. Българското Министерство на отбраната предприема

редица стъпки за спасяване на тези самолети.

През 2022–2023 г. е сключено мащабно рамково споразумение с оригиналния производител – чешката компания Aero Vodochody. Договорът предвижда капитално-възстановителен ремонт (КВР) на машините и обновяване на авиониката. Основните акценти в модернизацията включват: замяна на част от старите аналогови прибори с модерни многофункционални дисплеи (MFD), интегриране на нови системи съгласно стандартите на НАТО и ИКАО, пълна ревизия на фюзелажа и крилата, осигуряваща още 7–10 години безопасна експлоатация или нов междуремонтен ресурс в часове. Първите ремонтирани машини са доставени обратно в Долна Митрополия през 2024 г., вдъхвайки нов живот на учебната база.

Въпреки високата надеждност на Albatros (считан в световен мащаб за един от най-безопасните реактивни самолети), експлоатацията му в България е белязана и от два тежки инцидента, единият от които бе на 13 септември 2024 г. Той отново постави на преден план въпроса за нуждата от непрекъснато и адекватно финансиране на поддръжката и нальоти за тренировка на състава.

Въпреки предизвикателствата Aero L-39ZA остава до голяма степен безалтернативен за българските ВВС в краткосрочен и средносрочен план, докато се експлоатират основните бойни самолети МиГ-29 и Су-25. С навлизането на новите многоцелеви изтребители F-16 Block 70 ролята на L-39 предстои да се трансформира. Модернизираната чешка машина ще трябва да подготвя пилоти на самолети с „дигитални кабини“ и съвременни навигационни системи, за да бъде преходът към американските изтребители възможно най-плавен. При всички очаквания обаче Aero L-39 Albatros не е просто машина от Студената война, а жив паметник на авиационното дело в България. Той доказа своята издръжливост, икономичност и оперативност, превеждайки българската военна авиация през най-трудните години на прехода, продължавайки да кове бъдещето на родните ВВС.

Су-25 – бронираният юмрук на българското небе

Легендарната машина остава символ на издръжливост, адаптивност и авиационна мощ.

Легендарният щурмовик Су-25 вече четири десетилетия е основният брониран стожер на Военновъздушните ни сили (ВВС), осигурявайки непосредствена авиационна поддръжка на Сухопътните войски и Военноморския флот. България остава единствената държава в НАТО, която продължава да поддържа и да разчита на уникалните оперативни възможности на тази машина.

В средата на 80-те години на миналия век военното министерство взема решение за радикално обновяване на тактическата ударна авиация. Изборът пада върху най-новия съветски щурмовик – Су-25, доказал своята невероятна жизнеустойчивост във войната в Афганистан. В периода 1986–1988 г. страната получава общо 40 самолета. Те са разпределени в 36 бойни едноместни самолета от модификацията Су-25К (комерсиален/експортен вариант) и 4 учебно-бойни двуместни машини Су-25УБК. Всички самолети са зачислени в състава на 22-ри авиационен полк, базиран на летище Безмер край Ямбол, която и до днес остава официалният „дом на щурмовиците“. Българските пилоти бързо усвояват прехода от по-старите МиГ-15УТИ и МиГ-17, превръщайки Безмер в една от най-боеспособните бази, без аналог на Балканите.

Су-25 не е обикновен ударен самолет.

Той е конструиран да действа „над бойното поле“ на пределно малки височини, летейки с максимална скорост до 975 км/ч. За целта пилотската кабина е защитена с 20–25 мм авиационна броня от титанови сплави, осигуряваща защита срещу тежки картечници и малокалибрени зенитни снаряди. Самолетът разполага с 10 точки за окачване под крилата, способни да носят до 4400 кг боен товар. Това включва 500-килограмови авиационни бомби, блокове с неуправляеми ракетни снаряди (НУРС), управляеми ракети „въздух-земя“, управляеми ракети „въздух-въздух“ и допълнителни оръдейни контейнери.

Двата реактивни двигателя Р-95Ш, всеки с тяга над 4 тона, са разположени в изолирани гондоли от двете страни на фюзелажа и са защитени с допълнителни бронирани прегради. Това позволява на самолета да се завърне в базата дори след тежко попадение и отказ на единия двигател.

След влизането на България в НАТО през 2004 г. Су-25 се превръща в изключително

ценен актив при съвместни учения на Алианса

заради  неговата способност за прецизно взаимодействие със сухопътните сили.  Въпреки това през годините поддръжката на самолетите става все по-трудна. Назначеният от производителя технически ресурс изтича към 2008 г. Поради хроничен недостиг на средства, броят на летящите машини драстично намалява. Техническият състав в авиобаза Безмер прави всичко възможно, за да удължава ресурса „по състояние“ след обстойни прегледи, поддържайки определено количество самолети в летателна годност. Редовно възникващите спорове дали България трябва да се раздели със самолетите или да инвестира в тяхното спасяване, предвид липсата на западен аналог в нашите ВВС, допълнително препятства дейността в авиобазата. Независимо, че за разлика от други типове самолети в нашите ВВС Су-25 се отличава с изключително нисък процент на тежки катастрофи благодарение на здравата си конструкция.

Големият обрат за българските щурмовици настъпи през 2018–2019 г., когато българското правителство подписа

мащабен договор за ремонт и модернизация на 8 самолета

(6 бойни Су-25К и 2 учебно-бойни Су-25УБК) с 558-и авиационен ремонтен завод в Барановичи, Беларус. Машините са транспортирани на части и се завърнаха напълно обновени в периода 2020–2021 г.. Тази стъпка повиши възможностите на българския Су-25 на ново технологично равнище. Благодарение на този ремонт жизненият цикъл на обновените щурмовици бе удължен с нови 800 летателни часа или 10 години експлоатация, подсигурявайки службата им поне до края на текущото десетилетие.

Днес ескадрилата Су-25 редовно демонстрира, че е напълно оперативно съвместима с изискванията на съвременния въздушен бой и непосредствена поддръжка. Българските Су-25 традиционно са „звездите“ на съвместните учения, тъй като предоставят реална огнева поддръжка, каквато нито един друг самолет в региона не може да осигури с такъв интензитет. Тактическите стрелби на полигоните „Шабла“ и „Корен“ са мястото, където Су-25 демонстрира пълния си боен потенциал, поразявайки морски, земни и въздушни мишени. С обновената си сателитна навигация и дигитални прицели щурмовиците демонстрират изключителна точност при пускането на тежки авиобомби (ФАБ-250 и ФАБ-500) и стрелба с бордовото 30-милиметрово оръдие ГШ-30-2. В серия от учения за отбрана на морската граница модернизираните Су-25 провеждат тактически полети на пределно малка височина над водната и земната повърхност.

Доказателство за високото ниво на поддръжка и престиж на тези самолети е и фактът, че през септември 2026 г. български двуместен Су-25УБК представи Военновъздушните ни сили на международното авиационно изложение International Military Air Days (IMAD26) в Пиещани, Словакия. Самолетът извърши самостоятелно прелитане през Унгария, доказвайки отличната си техническа кондиция и високия професионализъм на летателния и инженерно-техническия състав на авиобаза Безмер. Су-25 остава символ на издръжливост, адаптивност и военна авиационна мощ. Със своята модернизирана авионика и уникални бойни характеристики той продължава да бъде незаменима част от националната ни сигурност и въздушен суверенитет.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Email
Telegram

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

[crp]

 

 

За да получавате всички новини за Българската армия, изтеглете мобилното приложение ARMYMEDIABG от тук

Виж още

Избрани