Започнал е службата си в 49-и мотострелкови полк в Симеоновград, където последователно е бил командир на взвод и командир на противотанкова батарея. След това командва курсантски взвод във Военното училище в Шумен. През 1994 г. е назначен за началник-щаб на реактивен дивизион в състава на 4-и артилерийски полк в родния си Асеновград. Бил е помощник-началник щаб по разузнаването в полка и 9 години командир на артилерийски дивизион. Служил е в щаба на Сухопътните войски. От 2009 г. е началник отдел в Съвместното оперативно командване, по-късно в Съвместното командване на силите е заместник-началник на отдел. Командир на 4-и артилерийски полк е от 3 декември 2011 г.
– Господин полковник, проведеното полево обучение на полигон „Корен” последното ли е за вас като командир на 4-и артилерийски полк? На коя дата ще сложите генералските пагони?
– Да, това ми беше последният полеви лагер с 4-и артилерийски полк. Но уверен съм, че ще бъда на още полеви обучения. Както е по указа на президента, на 30 юни ще стъпя в длъжност като командир на 2-ра Тунджанска механизирана бригада и на този ден ще сложа пагоните на бригаден генерал.
– Успяхте ли да изпълните планираните задачи по време на 10-дневното полево обучение?
– Особеното на това полево обучение бе, че на полигон „Корен”, заедно с дивизионите от полка, включително и този от Ямбол, бяха и дивизионите на 61-ва Стрямска механизирана бригада и 2-ра Тунджанска механизирана бригада. Всичко беше така организирано, че да има възможност за изпълнението на планираните задачи. Проведохме комплексни занятия и батарейни тактически учения с бойни стрелби. Обучението беше така организирано, че когато дивизионите изпълняват самостоятелни бойни задачи, техните командири са ръководители на стрелбата. При командно-щабното учение с бойни стрелби, което щабът на полка проведе с нашия първи дивизион, неговият командир подполковник Стоичко Белишки беше обучаван, а аз бях ръководител на стрелбата. Батальонът ни от Ямбол с командир подполковник Веселин Петров пък изпълни само тактически действия. Обучението завърши с управление на огъня на артилерията на Сухопътния компонент. На него щабът на полка ръководи огъня на всички артилерийски дивизиони.
– Постепенно ли нарастваше динамиката на полигона?
– Може да се каже, че обстановката на „Корен” бе динамична още от първия ден. Така бяхме планирали всички задачи и учения, че максимално да се възползваме от това, че сме на местността. Нямаше пречки, които да затруднят нашата дейност.
– Какви са резултатите от полевото обучение?
– Всички планирани задачи бяха изпълнени в пълен обем и резултатите са добри и отлични. Всичко премина ползотворно и ефективно. Целите са постигнати и това доведе до повишаването на полевата натренираност на военнослужещите.
– С каква техника и какво въоръжение разполагате? Необходима ли е модернизация и за артилерията?
– Имал съм възможност да говоря по този въпрос и пред министъра на отбраната. Разбира се, първо това съм направил пред командира на Сухопътните войски. Да, ние се нуждаем от модернизация. Понякога малко ревниво гледам на изказванията, че най-много от модернизация се нуждае авиацията. Но този въпрос засяга не по-малко и Сухопътните войски. Ако се прави модернизация на Българската армия, то плановете трябва да са такива, че тя да става плавно, защото няма задачи, които да се изпълняват само от едните или другите. Това е в духа на времето, в духа на всеобхватния подход, който е характерен за съвременния вид на бойните действия. Няма как едните да са с модерно въоръжение, а другите да изостават.
– На какво ниво сега е въоръжението в артилерията?
– Нашата техника е концептуално много изостанала. Тя е от философията след Втората световна война, от 60-те години на миналия век. При нас въоръжението е от преди 40-50 години, но концепцията за тези оръжия са от периода след Втората световна война.
– Може ли да изпълнявате съвременните задачи с тази техника и с това въоръжение?
– Да, ние можем да изпълняваме задачите. Приели сме за изпълнение редица стандартизационни документи на НАТО. Изготвили сме необходимата нормативна база, като стандартните оперативни процедури. Имаме наставления, ръководства, тактически процедури… И всичко това ни позволява да тренираме по стандартите на НАТО. Но техниката е остаряла. Нуждаем се от модернизиране на въоръжението, на средствата за комуникации, от разширяване на обхвата на възможността за поставените задачи на артилерията. Известно е, че огневите средства са артилерията и авиацията, както, разбира се, в по-близък план – механизираните и танковите войски. Но, така да се каже, „дългата ръка” на командира са авиацията и артилерията. И те в съвременните условия работят съвместно. Така че, полето за изява и действия е голямо. Това не е само задача на артилерията, това е задача на Българската армия като цяло.
– Промени ли се полевото обучение на артилеристите на полигон „Корен” през годините?
– Нашият стремеж е да излизаме на полигон „Корен” и сме го правили по два пъти в годината. Дори и в периода на трансформации пак идвахме за стрелби. Защото, ако не се проведе пълноценно полевото обучение, то все едно подготовката е нарушена и не можем да изпълним поставените задачи. А те са част от мисията на полка. Но ние се стремим да надграждаме достигнатото, да научаваме винаги по нещо ново. Привличането на други два дивизиона за управление бе истинско предизвикателство. Мисля, че е нормално да разширяваме обхвата на действия.
– Скоро ще се разделите с 4-и артилерийски полк. Мислите ли вече за новата ви длъжност?
– В артилерийското формирование в Асеновград, като бригада и като полк съм служил дълги години – от 1994 г. до 2007 г., и отново от декември 2011 г. досега. Но всъщност, съм започнал службата си като лейтенант в 49-и мотострелкови полк в Симеоновград, който бе в състава на 2-ра механизирана дивизия. Затова може да се каже, че отново се връщам в същото формирование, сега 2-ра Тунджанска механизирана бригада.
– Спомняте ли си снимката на полигон „Корен” с генерал-лейтенант Атанас Самандов, тогава бригаден генерал, с излезлия текст под нея?
– Да, много добре си я спомням. Приех я с усмивка, защото все пак бях още командир на дивизион. Но нали е казано, че всеки воин носи в раницата си маршалски жезъл, или перифразирано – генералски пагони.
