Вътрешно- и външнополитическото развитие на дадена страна, особено ако това е Турция, пряко се отразява върху нейните съседи. Това е основателна причина България да се интересува от случващото се в южната ни съседка във всички сфери на развитието й. Турция има най-голямата икономика в региона на Централна и Източна Европа. Само Истанбул, със своето 15-милионно население, е по-многоброен от приблизително 130 страни по света. Турция е 16-ата икономическа сила в света, а прогнозите са, че в средносрочен план населението й ще превиши 90 или дори 100 млн. души. Турция си поставя за цел към 2023 г. да бъде една от десетте водещи икономики.
Затова е необходимо да отчитаме влиянието на вътрешната й политика и икономическото й развитие върху турския външнополитически курс до 2020 г. Трябва да анализираме и влиянието на големите геополитически промени в света, на които сме свидетели днес. Тъй като българско-турските отношения не могат да бъдат разглеждани извън контекста на отношенията на двете страни с Европейския съюз, САЩ, Русия и други значими съвременни играчи. Всичко това се вписва в общата рамка на българската външна политика. В нейната ясна и цялостна концепция и стратегия, в която трябва да се поставят точно заявени цели и приоритети, които България да постигне на Балканите, в Черноморския регион и в Близкия Изток.
В контекста на глобалните заплахи и рискове в областта на сигурността е особено важен процесът на изграждане на турската армия по време на управлението на Партията на справедливостта и развитието.
Влиянието на военните в политическия живот в южната ни съседка по време на „ерата Ердоган“ беше чувствително намалено. Въпреки това за развитие на ВС бяха отделяни значителни средства. Пред турската армия стоят както конвенционални, така и „нови“ заплахи и предизвикателства, на които тя трябва да е готова да отговори.
На първо място, турската армия е готова за сблъсък с ВС на чужда държава. Тя трябва да обезпечава и сигурността на значимите за Турция природни ресурси и коридорите, по които те се доставят. Да не се забравя и борбата с различни въоръжени групи и терористични организации, както и киберсигурността.
В турската армия тече
процес на професионализация
и съкращаване на наборната военна служба по обхват и свеждането й до по-къси срокове.
Важно е да се анализира дали сериозното нарастване на турския инженерен потенциал, огромните инвестиции в образование, наука и иновационна дейност в последните години и плановете за строеж на ядрени мощности в Турция няма да превърнат страната в „прагова държава“. Особено ако други страни в региона продължават да притежават или да правят опити да се сдобият с атомно оръжие.
Благодарение на големите си финансови възможности заради подема на турското стопанство, стратезите в Анкара правят опити за равномерно и хармонично развитие на всички видове ВС, включително най-скъпите – ВМС и ВВС – и полагат усилия за военно усвояване на най-новите технологии.
Турция цели да увеличи способностите си за разполагане на бойни части на ВМС далеч от нейните брегове както чрез строежа на кораби с други съюзнически държави, така и като развива своя план за „Национален боен кораб” (M-LGEM). Стратегическото направление за турския флот остава Източното Средиземноморие и спорните въпроси за енергийните находища около Кипър, в който спор участват още Израел и Гърция. Анкара разполага с най-мощен флот от всички черноморски страни. Наскоро нейният ВМФ проведе и първи опити с лазерно оръжие.
На 16 април 2012 г. Реджеп Таийп Ердоган, тогава премиер, обявява намерението Турция да започне
да разработва собствени бойни самолети
През 2013 г. е поставено началото на серийно производство на ударния вертолет Т-129, разработка между турска и италианска компания.
Освен това, Анкара планира серийно производство на разузнавателно безпилотно въздушно средство (UAV) АНКА, произвеждано от турската държавна компания за авиационна и космическа промишленост. Смята се, че турската АНКА е с по-добри характеристики от израелските дронове ХЕРОН. С този и другия проект „Шимшек“ Турция се превръща в третата страна в света, която произвежда безпилотни летателни апарати след САЩ и Израел.
През юли 2012 г. става известно, че тя е започнала програма за разработка на балистична ракета с обсег 2500 км. През октомври 2012 г. на оръжейно изложение във Вашингтон Турция представя новата ракета „Джирит“ с изключително модерно лазерно насочване. През декември 2012 г. в Китай е изстрелян първият турски разузнавателен сателит „Гьоктюрк-2“, който предава изображения от целия свят. Турция има успехи и в ракетно-космическата индустрия.
Плановете на турското ръководство са до 2020 г. да бъдат изстреляни 16 военни и цивилни сателита, както и да се създаде център за изстрелването им на територията на Турция. Общата цена на проекта е 2 млрд. долара. Сателитите ще бъдат използвани и за насочване на ракети с далекобойност 800-2500 км.
Сухопътните сили получиха турски карабини „Мехмедчик” и първи бойни танкове, сглобени изцяло в Турция. След 2005 г. започва модернизацията на танковете „Леопард-1“, като паралелно с това се развива и проектът за турския танк от второ поколение „Алтай“.
В началото на 2012 г. Съветът по военна промишленост към МО на Турция представя план за развитието на турския ВПК до 2016 г. Според него, страната трябва да влезе в десетката на страните с най-голям национален ВПК. Това се постига, като оборудването в турската армия
над 50% е собствено производство
и ежегодно се изнася оръжие за неколкостотин милиона долара с планове за допълнително увеличаване на този дял.
При анализите за състоянието на турските ВС е важен и кумулативният ефект при закупуването на оръжие – веднъж набавено, оръжието се използва дълго време. И във военния бюджет за следващата година се планират само средства за ремонт, поддръжка и гориво.
От този анализ могат да бъдат направени следните изводи.
Първо, въпреки всичко, НАТО все още продължава да играе важна роля в процеса на модернизация на турската армия. Но помощта за развитие на Алианса ще се съчетава с усилията и амбициите на турския ВПК. Стремежът е след 10-20 г. Турция да конкурира Запада в износа на бойна техника.
Ситуацията в Турция е много различна от тази през 60-те – 70-те години. Тогава управляват слаби и непопулярни правителства. От редица фактори (измененията в програмата на военните училища, промените в чл. 35 от Устава на ВС, включването в армията на офицери, които изповядват умерен ислям или са привърженици на управляващата ПСР, невъзможността наборна армия да извърши преврат срещу партия, която се ползва с 50% подкрепа на избори и др.), може да се направи извод, че вероятността за нова намеса на армията в политическия живот на страната е минимална. От тук нататък армията ще изпълнява поставените й от правителството задачи във външен план (миротворчески и бойни операции, в това число и извън пределите на непосредствените съседни региони), без да може да се намесва пряко в политическия живот.
Качеството на състава на турските ВС и тяхната екипировка се подобрява, увеличават се численият и качественият потенциал на турския ВПК. Но за поддържане на високите разходи за отбрана е необходимо и запазване на растежа на турската икономика. Обаче поради отвореността си към морето и други фактори, като споровете с Гърция, Кипър и Израел в Средиземно море, Турция е принудена да поддържа най-скъпите видове ВС – ВМС и ВВС, но не може да се откаже и от сухопътните сили заради нестабилното обкръжение в Близкия Изток.
* Както в. „Българска армия“ съобщи, през м.г. Дипломатическият институт към МВнР обяви стипендия за разработване доклад на тема „Новата турска външна политика и предизвикателствата пред сигурността на България“. Мариян Карагьозов, докторант в Института за балканистика при БАН, спечели конкурса.
