Златните правила за сапьора са да не се бърза, да е спокоен и да му се осигури време да работи. Това казва редник Митко Петров от ротата за унищожаване на невзривени боеприпаси в 55-и инженерен полк в Белене. Родом от самия град, той служи от 2001 г. в поделението. Преди това е бил наборен войник 3 месеца в Белене и 9 месеца – в Свищов.
Професията на военнослужещ дава сигурност, харесва ми и пак бих я избрал, споделя боецът, който е участвал в операциите по прочистване на районите след взривовете в Челопечене, на Петолъчката, в Горни Лом, в Иганово. Там с колегите си откривали и обезвреждали невзривени боеприпаси.
„Няма как да си добре подготвен за всичко. Рискът не е от невзривените бойни припаси, а да не стане някаква грешка. Защото сапьорът веднъж греши“, казва Петров. При всички тези опасни мисии инциденти не са допуснати. Всички се справят с трудните задачи, въпреки че обикновено воините пренасяли на ръце невзривените боеприпаси до мястото за транспортиране. Редникът е бил и на мисия в Косово през 2006-2007 г., не като сапьор.
Със съпругата и дъщеря им обичат разходките. Петров е запален по спорта, играе футбол. Тревожи го състоянието на най-популярния спорт у нас. Според него, за да се развива българският футбол, трябва да бъде премахната корупцията.
А за службата смята, че най-важното е да има спокойствие и разбиране. „Да се работи с хората като с… хора. Да няма напрежение и всеки да си върши задълженията, както трябва“, категоричен е редник Петров.
Никога не смятай, че всичко ти е ясно
Никога не може да се каже, че всичко ти е ясно. Това заявява редник Мирослав Маринов от ротата за унищожаване на невзривени боеприпаси в 55-и инженерен полк в Белене. Прави тази констатация, въпреки че от 2003 г. е кадрови военнослужещ все в същата рота, където преди това е бил и наборен войник. Но е убеден, че винаги има какво ново да научи за професията си.
Участвал е в операциите след взривовете в Челопечене, Ловни дол, Петолъчката, Горни Лом, Иганово. Експлодиралите боеприпаси били навсякъде почти еднакви, само в Горни Лом били други – противопехотни мини.
Най-трудното при тези мисии, според него, е, че по две седмици военнослужещите са далече от семействата си. Е, разбира се, и това, че има опасност и рискове. Трябва да си спокоен, да няма напрежение, нерви, да си концентриран, обяснява редникът тънкостите на сапьорската професия.
Бил е на мисия в Ирак с 5-ия контингент и в Афганистан – в Кабул. Там дейностите били от друг характер. Дежурихме на вишки, патрулирахме, споделя редникът.
Свободното си време посвещава на семейството си, като със съпругата и детето им предприемат туристически пътешествия из родните планини. Обича да сърфира в интернет, където търси новости за сапьорската професия.
Убеден е, че работата върви най-добре в екип, когато хората взаимно се подпомагат, уважават колегите си и няма напрежение.
