Фериботът от албанското пристанище Вльора за италианския град Бриндизи тръгва със закъснение от час и половина, потвърждавайки оплакванията от интернет, на които не ни се искаше да вярваме. Но плаването е спокойно.
Адриатическо море е тихо
След пет часа плаване, малко след залез, виждаме италианския бряг на региона Пулия. Час по-късно спираме на пристанището на Бриндизи.
Следва още половин час чакане в автомобилите, докато се измъкнем от многоетажното туловище на ферибота. Още толкова ни трябват, за да преминем граничния пункт, на който, освен полицаите, дежури и войска. Симпатично момиче във военна униформа стои встрани с оръжие, готово за стрелба с пръст на спусъка.
По-голяма част от пътуващите с ферибота са албански гастербайтери с мерцедеси и беемвета с италиански номера, но с родните си паспорти. Заради това и повече време ги проверяват. Ние само си показваме личните карти и граничарите ни пускат по транзитната лента край дългата опашка.
Въпреки че е към 9 ч. вечерта, Бриндизи е притихнал. Улиците са пусти. Оживление има само на променадата, където разхождащите се търсят вечерна прохлада.
На другия ден отново сме там, на крайбрежната улица, но в жегата срещаме не повече от десетина души. Градът се намира на тока на Ботуша и това го оставя някак встрани от големите туристически маршрути.
Бриндизи обаче има своето очарование и си заслужава посещението. Защото е един слънчев достолепен град от юга на Италия.
Някога от него до Рим е стигал един от основните пътища на Ботуша – Вия Апия. Строителството му започва в края на 4-и век преди Христа. Смята се дори за
най-важният път
в Древен Рим
По него през Брин
Четири века по-късно император Траян построява ново трасе – Вия Траяна, в източната половина на пътя. Бриндизи обаче отново остава крайния пункт по трасето. За това свидетелстват двете колони от 2-ри век край променадата. Един от мраморните стълбове е запазен изцяло.
Съхранен е и замъкът на града, строен през 13-и в., който през Втората световна война е използван за лятна резиденция от крал Виктор Емануил Трети, тъст на българския цар Борис Трети. В старата част на града се извисява катедралата на Св. Йоан Кръстител, а недалеч могат да се видят още няколко църкви.
Липсата на припряни туристически тълпи придава на града дух на спокойствие и уют. Под палмите на улиците има удобни заведения, в които млади и стари си пият кафето в сутрешната прохлада.
Бриндизи е сред италианските селища, от които в годините след Втората световна война води началото си масовият морски туризъм във вида, в който го знаем днес – с активно плажуване, плуване и
всевъзможни морски забавления
Недалеч от града можеш да се изтегнеш на някой от обширните пясъчни плажове и да се гмуркаш в Адриатика до насита.
На 40-50 км от града са разположени още интересни селища от Пулия – Лече с бароковата си архитектура, Бари – столицата на региона, в която се пазят мощите на Св. Николай Чудотворец и други. По крайбрежието се редуват малки заливи, в които хълмовете рязко се спускат към водата, оформяйки смайващи природни картини.
Запътваме се към група градчета в северозападна посока, препоръчани ни от съдържателите на хотела, в който нощувахме. Така попадаме в Остуни. Градът ни се явява като видение след 30 км каране почти само направо из обширната равнина. Изглежда като ефирен бял облак, кацнал на върха на хълм.
Това разположение е характерно за старинните градове в Италия. Пътуваш по магистралата и току виждаш град със старинна крепост и църква да се е разположил като калпак на върха на планината. Всъщност това важи за средновековните италиански градове, докато тези от римско време са като нашите – в подножието на планините, край прохладата на реки и езера.
Остуни се намира на няколко километра от морския бряг. Заобиколен е от маслинови и лозови насаждения, като
производството на зехтин и вина
на върха на неголям хълм
Друга силно развиваща се индустрия е туризмът. През лятото населението на града нараства тройно заради посетителите от цял свят. Нещо повече. Жители на северните страни от ЕС купуват напоследък имоти тук, привлечени от хубавия климат, близостта на морето и цялото очарование на тази част на Италия.
Градът е строен изцяло от бели материали – мрамор, камък и зидария. Дори настилките в стария град са бели.
По старите тесни улички можеш да се добереш до някоя от няколкото църкви, до места, предлагащи отлични гледки към околността или просто до някое симпатично заведение, където можеш да пиеш кафе или разхладителни сокове. В белотата на града се чувстваш като попаднал в някаква нереална слънчева мечта.
Иска ни се да останем повече в Остуни. Но ни чака път и казваме „Ариведерчи!“ на белия град. Тръгваме към други магически кътчета из Пулия.
