– Г-н Манушев, как ще вървят модернизационните проекти с детайлите около тях, добавени от последни изказвания на първите ни държавни мъже?
– Първо, да напомня, че като създавахме временната комисия за проучване на изпълнението на процедурата по избор на нов тип боен самолет, казахме, че тя няма да влияе върху развитието на проектите, не е насочена срещу никого и не приемам тези внушения, тъй като вземането на решение от служебното правителство може и да е правилно, но е взето без контрол на парламента върху кабинета. И бързането да се вземе това решение ни накара от ПГ да предложим комисия, която да изясни нещата. Не преследваме друго освен яснота в хронологията на събитията и как са се вземали решенията. Следващата седмица комисията ще заседава, ще се изслушат министри на отбраната за цялата процедура и какво е станало от миналата година, когато НС гласува да стартира инвестиционният проект за придобиване на изтребител. Няма нищо по-нормално в една парламентарна република да се съставят комисии, които да контролират дали парите се харчат правилно и разумно.
А модернизационните проекти за армията не са пренаредени. Очаквам в парламента да се внесе от МС проектът на Сухопътни войски и до 1 август да гласуваме и този проект. И да преценим как ще се подредят и как ще изглеждат във времето трите проекта с почти същото финансово усилие на държавата. Защото през м.г. бяха отпуснати пари за тях, но нищо не се осъществи – нито за ВВС, нито за флота. Като целеви средства те си останаха в държавния бюджет. И аз подкрепям виждането на финансовия министър, който миналата година каза, че се заделят парите специално за модернизацията на армията. Сега до края на годината проектите трябва да стартират и задължително да се подпишат договорите поне по тези за многоцелеви изтребител за ВВС и за патрулен кораб за флота. И смятам, че това ще стане, защото проектите са в много напреднала фаза. Иначе ще изостанем във времето с години, не само с една.
– Не предопределя ли заявлението на премиера, че изтребителят трябва да е нов, рестартирането на проекта за ВВС?
– Добре е да е нов, не че непременно трябва да е такъв, защото иначе щяхме да обявим конкурс само за нови самолети. Две от предложенията бяха за модернизирани употребявани самолети и един, който е класиран – „Грипен” – за нов самолет. В последното заседание, когато предложението е внесено в МС, е бил декласиран единият от кандидатите. И тогава е било предопределено кой ще е фаворит. Естествено, „Грипен” щеше да е по-добрият вариант, доколкото „Юрофайтър”, макар и по-добър самолет, е много скъп за поддръжка. И много богати държави не могат да си го позволят. Във Великобритания например имат само една ескадрила за противовъздушна отбрана с този тип самолет. И това предопределя да остане „Грипен”. Аз нямам нищо против да е нов самолет, може това да е правилното решение. Затова е тази парламентарна комисия, за да каже например: Да, всичко си е било по правилата и вземаме това решение. В последните дни се говори и за нов F-16. Но няма нищо официално. Добра е била идеята и за F-18 през 2008 г., още по-добра от днешната. И почти за същите средства – да придобием 16 самолета F-18. Но не е стартирала… Ако това го бяхме направили, сега щяхме да имаме изключително модерни бойни самолети. Но явно приоритетите са подреждани по друг начин и са вземани други решения. Според Стратегическия преглед на отбраната през 2004 до 2010 г. трябваше самолетите да са закупени, бяха разпределени и средствата за отделните видове ВС. През 2010 – превъоръжаването на армията е трябвало да е завършено. Този Стратегически преглед беше изключително задълбочен, направен с помощта на европейското командване на САЩ с участието на адмирал, ръководител са стратегическото планиране на САЩ в Европа и 10 души от екипа му, също толкова специалисти от една организация, съставена от бивши военни с огромен опит в планиране на ресурсите в отбраната. Но явно с други вече приоритети План 2004–2010 се заключи само в съкращаването и извеждането на остарялата техника, но не и в придобиването на нова. И вече 7 години тъпчем на място.
– Кой е най-големият дефицит, който попречи на превъоръжаването?
– Не са парите, трябва политическа воля и консенсус за тези проекти. Националната сигурност и армията са на българската държава и народ. И когато се вземе едно решение, би трябвало следващото правителство да го уважава, особено когато и парламентът е гласувал. Но у нас, за съжаление, който дойде на власт, открива топлата вода… Което не подобрява състоянието на Българската армия, нейното модернизиране и така през ХХІ век тя си остана с въоръжението от ХХ.
– В комисията по отбрана консенсус има, в парламентарната зала е трудно…
– Аз и в залата се изказах, когато стана дума за изслушването в комисията по отбрана на офицерите, които се повишават в длъжност. Не сме имали намерения да политизираме армията, напротив. С тази промяна в ЗОВС искахме българските генерали и адмирали да направят среща с нас в комисията, да се запознаят чрез нас с парламента, а членовете на комисията да видят бъдещите командири на армията ни и в това няма нищо политическо. Това е уважение към хората, на които предстои да станат генерали, казах го и от трибуната. Като висш офицер с 35-годишна служба съм влизал два пъти в Народното събрание и в Комисията по отбрана като зам.-началник на отбраната с изключително уважение и страхопочитание, защото парламентът е храмът на демокрацията в една държава. И българският военен не бива да се страхува от подобни срещи. В Комисията по отбрана и външна политика съм защитавал законопроекти и две трети от членовете й не знаехме от коя партия са. В Комисията по отбрана българските генерали и адмирали ще се срещнат с хора, които се отнасят с изключително уважение към българските генерали, ще им го засвидетелстват. Но за да няма спекулации и внушения, които нямат общо с действителността, като такива, че отслабваме Конституцията, внесохме 2 поправки между първо и второ четене. Едната е за запознаване и изслушване на висшите офицери след указа за удостояване с висше офицерско звание на президента. Втората поправка е след указа на държавния глава министърът на отбраната да представи генерала или адмирала в Комисията по отбрана, като в текста липсва и думата изслушване.
– Замисляте ли с колегите си нови законодателни промени в отбраната?
– Не, и предложението за срещата на новите генерали и адмирали с комисията по отбрана нямахме намерение да го внасяме като изменение в ЗОВС, но използвахме поправките в него във връзка с промените мъжете военнослужещи да ползват отпуск за гледане на деца. И внесохме поправките, свързани с постоянния секретар в МО и корекцията на един технически пропуск при флотилния адмирал от промени при предишния парламент. Трябва да се остави системата на отбраната на спокойствие, тя се нуждае и от законодателна устойчивост. Не бива през година-две да се правят стратегически прегледи, каквито предложения имаше в Комисията по отбрана, и да започваме наново. Това обикновено говорят хора, които са се откъснали от армията. Тази система трябва да се успокои, да се оправи статутът на военнослужещия, да се обърне внимание на хората и да се осъществи и модернизацията. А също така – да се подобри и усъвършенства бойната подготовка в армията. Проблемите са в липсата на хора, на мотивация да служат в армията и липсата на планирана и организирана бойна подготовка. Без да звучи нескромно, единствените, които правят и са правили и в годините изцяло бойна подготовка, са Военноморските сили. Следващата седмица пак започва учението „Бриз ‘2017”. ВВС правят учения със съюзници, с партньори, но много сериозно внимание трябва да се обърне на подготовката на СВ. Сухопътните войски трябва да се подготвят да воюват. Защото подготвеният войник, сержант и офицер може и да охранява летища. Но трябва да бъде обучаван първо да воюва, защото дълги години концентрацията и енергията на армията отиваше за подготовка на контингенти, които не са бойни мисии. А светът не е станал по-сигурен и затова армията ни трябва да се готви да воюва заради всякакви заплахи, всичко може да се случи. А тъй като никога не ни достигаха ресурсите, голяма част от наличния ресурс през последните години се използваше за подготовка на контингенти – за Ирак, после – за Афганистан. А една армия трябва да си изпълнява конституционното задължение да осигури териториалната цялост и да защити държавата. Въз основа на всички документи, подчинени на Бялата книга, отбраната и защитата на териториалната цялост на страната ние гарантираме със съюзниците ни от НАТО. И повечето от документите са разработени с разчет на задействане на чл. 5 на Вашингтонския договор и воюване в коалиционен формат.
– Какво последно работите в Комисията по отбрана?
– На второ четене по предложение на коалиционните ни партньори от „Обединени патриоти” приехме в списъците на войнишките паметници да се водят и тези на загиналите граничари и държавата да се грижи и за тях. Естествено е, защото в историята ни граничарите са били и в състава на армията. А във временната комисия създаваме организация на работата й и има консенсус да поканим бивши министри на отбраната – Ангел Найденов, Николай Ненчев и Аню Ангелов да разкажат как е вървяла процедурата по придобиване на боен самолет, защо не е сключен договор. Ще изслушаме и хора от МО, за да разберем дали процедурата е била нормална, прозрачна и честна. И ако е било така, съм сигурен, че ще излезем със заключението да се продължи с преговорите с класирания на първо място.
– А докъде стигна проектът за модернизация на ВМС?
– Работата не е спирала, но е похвално, че във флота го правят без шум. Нито е изоставен, нито е на трупчета този проект за модернизация, а е в много напреднала фаза. И доколкото съм запознат, очаквам до края на септември МС да гласува за избор кой ще построи кораба. И до края на годината да се сключи договорът за флота. И така средствата, заделени за тази година, ще бъдат усвоени. Възникна един проблем и за трите проекта, защото промяна в законодателството от първи януари изисква вече да се отчита ДДС, което ще изисква да се заделят поне още милиард лева за проектите, които са гласувани с нулева ставка. Но проблемът сигурно ще намери решение, за да не се проваля модернизацията. Практиката обаче в по-голяма част от страните е да няма ДДС за проектите в отбраната.
