Трябва ли войската ни да има танкове? Този безумен въпрос чух неотдавна. В случая бих отговорил с репликата на шопа, който казал ще те питам нещо, ама отговорът да е „да“. А великият писател Бърнард Шоу има една гениална мисъл, че най-трудно е да се отговори на въпрос, на който отговорът е очевиден. Не ми се иска да доказвам отново отдавна доказания факт, че българинът разбира от всичко – най-вече от политика, футбол и от… армия. И най вече, когато е на маса. И на чашка. Наскоро в информационния поток се появи новина, че Великобритания се отказва от танковете си и ще ги премахва. Тогава чух въпроса: Англичаните не са прости, за какво са им, защо не го направим и ние, не ни трябват, те са нападателно оръжие, а ние няма да нападаме. Да, англичаните не са прости и ги махат, защото не им трябват, тъй като инвазия срещу Островната държава може да бъде осъществена единствено по въздух и вода. За да я нападнеш с пехота и бронирана техника, трябва да ги качиш на десантни кораби, които ще бъдат унищожени още преди да са стигнали брега. А танкът не е само нападателно, но и отбранително средство – зависи
в какви ръце се намира
и какви задачи му се поставят.
По принцип танковите формирования са в основата на огневата мощ и мобилността на Сухопътните войски. Танкът е бронираният щит и меч на пехотата. Може да бомбардираш една територия от въздуха и да я сринеш с ракетни удари, но тя не се счита за превзета, ако на нея не стъпи кракът на пехотинеца. А няма безразсъден командир, който да прати „гола“ пехота, незащитена от танкове. От чисто военна гледна точка танкът е най- доброто средство за унищожение на противниковия танк. Ако те нападнат с танкове, няма как да ги посрещнеш с тояги. И няма на света държавно ръководство, което да се лиши от собствените танкове, след като неговите съседи по граница притежават това оръжие. Освен това със своята огнева мощ и висока мобилност танкът може да унищожи на бойното поле всяка бронирана техника и да срине укрепен или команден пункт, сграда и т.н.
Вижте, от времето на Втората световна война, когато танковите армии решаваха и работеха за най-важния фактор в съвременната война – времето, нещата не са се променили много. Принципите на военното изкуство, на провеждането на стратегическа операция, на тактиката на общовойсковия бой са почти същите. Изменили са се само сроковете и начините как да става това. Да вземем последния локален конфликт между Армения и Азербайджан за спорната територия в Нагорни Карабах – в ударните сили и на двете страни начело са танковете. Или последната война в Персийския залив през 2003 г., когато бе свален Саддам Хюсеин. Войските на коалицията, водени от САЩ, настъпваха към Багдад с танкови колони. И една от първите задачи на американското командване бе да неутрализира танковите формирования на иракската армия.
Да попиташ наивно трябват ли ни танкове, означава да зададеш
глупавия въпрос трябва ли ни армия
Един от най-гениалните военни теоретици и стратези Карл фон Клаузевиц е формулирал непреходната истина, че войната е продължение на политиката с други, насилствени средства. А никой досега не е оспорил и мисълта на Маркс, че политиката е концентриран израз на икономиката. Следователно с войната, респективно армията, се преследват икономически интереси. Нали знаете какво казват англичаните – няма вечни приятели, има вечни интереси. Справка: последните искри, които припламнаха (за кой ли път) между Гърция и Турция заради сондажите за нефт и газ в Средиземно море и Анкара и Атина се заплашиха взаимно с военен отговор. А и двете държави са членки на НАТО.
Веднъж, преди години, попитах един гръцки министър на отбраната, който бе на визита у нас, защо не преминат изцяло към професионална армия, както правим в момента ние. А той ми отговори: „Ние следим внимателно какво прави Турция, щом те не предприемат тази стъпка, и ние няма да я предприемем“. Точно и ясно. Веднъж един бивш началник на Генщаба ми каза: „Евгени, няма вечни военно-политически съюзи. Те идват и си отиват,
вечна е само България“
Прав ли е? Отговорете си вие. А това осветлява и въпроса, трябва ли да имаме танкове, защото без тях все едно нямаме армия. Нищо че от изток, запад, север и юг граничим, с малки изключения, със съюзници от Алианса.
Та нашенското възклицание защо са ни танкове бе точно когато правителството взе решение да се модернизират родните Т-72. Великобритания може да маха своите танкове, но миналата година Бундесверът създаде ново танково формирование, въоръжено с „Леопард“, и се кани да създаде още едно.
Ще отворя малка скоба за танковете в съвременната война, която ще е класическа или конфликт със средна интензивност. Защото световен военен конфликт не се задава скоро. Причините са две: елитите в света нямат пари или не искат да дадат за една световна война, защото струва колосални средства. И втората причина се крие в думите на Айнщайн: „Аз не знам с какво ще се воюва през Третата световна война, но Четвъртата ще е с лъкове и стрели.“ Та си мисля, че държавите ще уреждат своите териториални или икономически спорове чрез локални конфликти или такива със средна интензивност. А в тях ще се залага на танкове и бронирана техника. Те ще са скоротечни, с много ярост, мощ и сила. А това може да се постигне само с танкове.
В момента нови танкове не се произвеждат. Навсякъде се модернизират. И има логика, защото един нов танк струва около 5–6 млн. лв., а модернизиран – близо 10 пъти по-малко, около 500–600 хил. лв. Но така той придобива качествата на нова модификация и може да се ползва минимум още 10 години.
Основният боен танк на нашата армия е Т-72, а на американската – „Ейбрамс“. Едно малко отклонение – по Плана за развитие на въоръжените сили, гласуван от парламента, ние имаме около 90 броя Т-72. По договора ДОВСЕ (Договор за обикновените въоръжени сили в Европа) можем да държим около 1400 бр., но това е друга тема… защо не го правим. А преди разполагахме с около 3000 танка, отделно другата бронирана техника.
Трябва да се знае, че Т-72 е един много добър танк. И че това е най-модернизираният танк в света, който е на въоръжение в над 40 държави. Теглото му е средно около 42–44 т в зависимост от модификацията, докато „Ейбрамс“ е с около 15 т по-тежък. Което се оказва проблем, когато идва на учения с бойни стрелби на „Ново село“, защото се налага да се усилват мостовите съоръжения на полигона, тъй като не са пригодени да издържат на такава тежест. Освен че е по-лек и маневрен от американския си „колега“, Т-72 има същото мощно оръдие като „Ейбрамс“. Руският танк е с калибър 125 мм, а американският – със 120 мм. Т-72 е с двигател с мощност 1000 к.с., а „Ейбрамс“ – с 1500 к.с. и е на въоръжение само в 5–6 държави. И двата танка развиват почти еднаква скорост по шосе и на пресечен терен, но руският има два пъти по-голям запас от ход, който може да достигне до 900 км.
Т-72 е с 3 души екипаж, тъй като зареждането на оръдието е автоматично, а „Ейбрамс“ е с 4 души, което е от значение по отношение на загубите в жива сила на бойното поле. Освен това Т-72 има едно голямо предимство – той е със
значително по-нисък профил
от американския си конкурент. А колкото един танк е с по-нисък профил, толкова по-трудна мишена е той за откриване и поразяване на бойното поле за разлика от по-високия танк, който е по-лесна цел за прихващане от наземните противотанкови средства.
Предимствата на Т-72 са: притежава голям ресурс за модернизация, има уникални качества като нисък силует, висока скорост, много добра живучест и голяма огнева мощ. В какво
изостава? В мерните прибори и в системата за управление на огъня, ако въобще може да се каже, че я има. Затова модернизацията му ще върви по направление на системата за управление на огъня, ще му се монтират активна и пасивна броня, ще придобие и способности да стреля като артилерията от закрити огневи позиции. Модернизацията ще се развива и по направление на мерните прибори на Т-72, за да може да води бой и нощем и ще му се даде възможност за по-бързо откриване на изстрел и способност да следи няколко цели едновременно.
Така с малко средства държавата ще постигне значим ефект – родната войска ще има танкове, които не отстъпват по качества на най-модерните танкове в съюзническите армии на пакта.
