Държавният глава поздрави министър Красимир Каракачанов, че с активната си работа е поставил човешкия фактор във фокуса на развитието на Въоръжените сили.
Трябва да отделяме на Въоръжените сили и сектор „Сигурност“ не по-малко внимание, отколкото на другите сектори като икономика, социална политика, здравеопазване, култура, защото без сигурност няма устойчиво развитие в останалите сектори. Това каза президентът Румен Радев миналия петък в МО-2 след участието си в конференцията на началника на отбраната в София, на която се запозна с анализа на състоянието и подготовката на Въоръжените сили през 2020 г.
Държавният глава поздрави военнослужещите и цивилните служители от армията за извършеното през годината и заяви, че техните усилия заслужават признание и благодарност, защото работят в сложна обстановка – все още с недостиг на ресурси, остаряла техника, предизвикателствата с COVID-19. „Дори в тази обстановка военнослужещите изпълняват своите задължения, продължават да градят нови способности и участват активно в процеса на модернизация на Въоръжените сили“, смята президентът.
Той припомни, че е свикал първия КСНС още през 2017 г., както и още два консултативни съвета с ясни изисквания за решителни промени в нормативната база за започване без никакви отлагания на процеса за модернизация, за въвличане на българската отбранителна индустрия, за програми за индустриално сътрудничество, за достигане на 2% от БВП за отбрана, за поставяне на военнослужещия във фокуса на развитието на Въоръжените ни сили като екипировка, мотивация, социално положение, подготовка.
„Днес можем да отчетем, че голяма част от тези процеси са в ход благодарение на упоритата работа на ръководството на МО, на Щаба на отбраната, на всички командири в Българската армия“, допълни президентът.
Той изтъкна, че за последните 2–3 години Въоръжените ни сили се развиват с темпове, непознати от последните десетилетия.
Президентът обаче изрази безпокойство от някои тенденции, които по думите му не са в интерес на развитието на Въоръжените сили. Сред тях той посочи намаляването на нальота на летците, които охраняват въздушното ни пространство, където очаква проблемът да бъде решен възможно в най-скоро време. „Има опасност учебната ни авиация тази година да остане без самолети, което обезсмисля проекта за изтребителя. Закъснението е налице вече с бойната машина на пехотата“, смята върховният главнокомандващ и допълни, че очаква да се навакса това изоставане.
Президентът поздрави министъра на отбраната Красимир Каракачанов, че с активната му работа има сериозен напредък по изискването човешкият фактор да бъде във фокуса на развитието на Въоръжените сили.
Проектът за новата бойна
машина не е прекратен
„Проектът за придобиване на нов тип бойна бронирана машина за Сухопътните войски не е прекратен. Предложил съм стартираната процедура да бъде прекратена от Министерския съвет, защото двете фирми, които останаха на финала, са посочили цени, по-високи от сумата, която ни е гласувал българският парламент.“ Това заяви министърът на отбраната Красимир Каракачанов след годишната конференция на началника на отбраната. Според него е имало две алтернативи. Едната е да се поиска от парламента да увеличи предложените финансови средства за реализацията на проекта, което е нецелесъобразно не само заради COVID пандемията. „Считам, че при подходящи условия може да се впишем в гласуваните вече финансови средства, ако променим някои от изискванията на техническото задание“, поясни военният министър. „Вторият вариант е да се проучат възможностите на българския военнопромишлен комплекс. Възложил съм на търговско дружество ТЕРЕМ, което е структура на МО, да изготви доклад за възможностите бронираните машини да бъдат изградени на базата и с усилията на българския военнопромишлен комплекс. Когато този доклад е готов, ще може да се ориентираме какъв да е подходът. Ние ще подготвим цялата експертиза“, допълни министър Каракачанов. Той отбеляза, че на този етап не е редно да се прибързва и предстои решението за реализацията на проекта да бъде взето от следващото правителство.
Министър Каракачанов коментира и проблема с ниския нальот на военните пилоти. „През 2017 г. перспективата беше ужасяваща. Изтребителната авиация и Су-25 бяха пред приземяване. Ако не бяхме взели мерки за ремонтирането на самолетите МиГ-29 и за възстановяването и модернизацията на Су-25, ние буквално вече нямаше да имаме летящи самолети“, посочи той. Той смята че, проблемът с нальота на летците може да бъде решен с увеличаване на броя на изправните самолети, годни за експлоатация, и с въвеждането на новия тип боен самолет Ф-16 Блок 70.
Над 270 учения,
проведени през 2020 г.
„Въпреки усложнената епидемична обстановка и наложените ограничения, благодарение на адекватната реакция и предприетите мерки за защита на личния състав планираните цели, задачи и основни мероприятия по подготовката на Въоръжените сили през 2020 г. бяха изпълнени“, заяви началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов след годишния Анализ на състоянието и подготовката на Въоръжените сили през 2020 г. Той посочи, че през миналата година се проведоха над 270 учения, 25 от които с международно участие. За първи път от почти две десетилетия се проведе и мащабното тактическо учение с бойни стрелби на 61-ва Стрямска механизирана бригада „Балканска стена – 2020” с над 2500 души и 700 единици бойна и спомагателна техника, както и практическата стрелба с противокорабен ракетен комплекс ,,Рубеж”. Ключови моменти в бойната подготовка бяха също военноморското учение с международно участие „Бриз – 2020”, съвместното българско-румънско противоминно учение „Poseidon – 2020” и тактическото учение на флотилия бойни и спомагателни кораби „Черно море – 2020”. Началникът на отбраната открои и ученията на Военновъздушните сили с международно участие Green Bridge и Blue Bridge, както и съвместната българско-американска летателна тренировка ,,Тракийско лято”. По стандартите на Съюзното командване на НАТО по операциите успешно бе сертифицирана Сухопътна тактическа група за специални операции от състава на Съвместното командване на специалните операции.
Адмирал Емил Ефтимов подчерта, че българските военни контингенти в мисии и операции зад граница бяха сертифицирани и изпълниха своите задачи. Той акцентира на успешно изпълнените задачи от българския контингент в Афганистан, който на два пъти се предислоцира – през октомври пое охраната на предната оперативна база „Далке”, а през декември се развърна за охрана на летище Баграм.
Военен №1 бе категоричен, че в основата на всеки процес във Въоръжените сили са хората и повишаването на мотивацията им за служба. В анализа се посочва, че са обявени конкурси за 1771 вакантни длъжности, като са назначени 881 военнослужещи. Конкурсите за 607 от длъжностите ще приключат през тази година.
